В метаморфозите на Кафка: Вилиян Гешев с две съкровени изповеди в "Писмо до баща ми"

Да дръзнеш да играеш великия Кафка на сцената, е нужна смелост. Да напишеш със свой прочит неговото прочуто "Писмо до баща ми", се иска много повече от смелост. А какво е да претвориш двете заедно, вплетени в спектакъл изповед? Отговорът идва от автора на тази дръзка идея - Вилиян Гешев. Моноспектакълът може да се гледа на сцената на театър "Хенд".

Вилиян е само на 27 години и все още не може да се похвали с богата театрална кариера. Но за сметка на това не му липсват хъс, амбиция и кураж да прави онова, за което другите смеят само да мечтаят. Младият пловдивчанин сложи името си до това на Кафка в един необичаен и впечатляващ театрален проект. Едновременно дързък и сантиментален. Две писма, написани от двама мъже до техните бащи, отдалечени едно от друго от един цял век. И двете изпълнени с вулкани от емоции, разкриващи най-интимните мисли и чувства между синовете и техните бащи. Моноспектакълът на пловдивския актьор въздейства чрез неговите собствени откровения и най-съкровени мисли, изречени на глас, които контрастират с тези на Кафка. "Смелост за това не ми липсва. Не ми беше трудно да споделя и да разкрия тези съкровени за мен истории. Знаех, че не мога да си позволя да бъда неискрен. Захвана ли се с толкова сериозна задача, трябва да се разголя напълно", споделя авторът.

Тази на пръв поглед невъзможна идея се родила внезапно преди повече от година някъде на Иберийския полуостров. "През лятото на 2022 година бях на ЕРАЗЪМ практика в Мадрид и тогава ми хрумна тази необичайна идея в момент, когато исках да реализирам свой творчески проект. Исках да е нещо, което ме вълнува, нещо, което ме провокира да говоря. Почитател съм на Кафка и реших да си припомня неговото “Писмо до баща ми”. И за миг не се разколебах и веднага започнах работа по проекта. Казах си, че преди да направя този спектакъл, съм длъжен да напиша и своето писмо до моя баща. Така създадох няколко малки фрагмента, част от които използвам в самото представление", разказва Вилиян Гешев.

Първоначалната му идея била да напише своето писмо в стилистиката на Кафка. Впоследствие обаче я изоставил, защото започнала да му се струва неестествена. Оставил се на импулса си и решил да се довери на усещането си, че всичко ще дойде от само себе си.

Докато гради основите на бъдещия си моноспектакъл, авторът преживява тежък период, свързан именно с баща му. "В личен план преминавах през много интензивни взаимоотношения и ситуации, свързани с баща ми и неговото заболяване. Сблъсках се с неща, за които може би все още ми беше рано, виждах настъпващата смърт. Тогава взех решението да споделя и своята история, да я преплета с тази на Кафка и да създам един контрапункт между това, което аз мисля и правя, и това как той е постъпил със своя баща", споделя Вилиян Гешев.

Неговият моноспектакъл носи посланието на синовната благодарност и обич. И утеха, и признание, и болка. И много думи, останали неизречени и нечути. Актьорът казва:  "Искам баща ми да знае, че го обичам, че искрено му благодаря за всичко, дори за отрицателния пример, и че го нося в сърцето си. Надявам се да съм успял да му вдъхна кураж в последните му земни часове и да е усетил подкрепата ми. Заради него успях да разбера какво е да обичаш. Понякога предприемаме действия, които гадаят бъдещето. Извайваме ежедневието си от думи, които невинаги имаме възможността да изкажем. И въпреки че времето не стига, пътят винаги води до врата, зад която стои едно-единствено нещо - Любовта. Тогава разбираш, че има смисъл".

"Писмо до баща ми" носи заряд от послания към зрителите - да обичат смело, да говорят, когато изпитат нуждата да го направят, да споделят и да прощават. Да не губят времето си в това да съдят и да не живеят спрямо нечии чужди принципи и възприятия. Да действат, докато има време. Да забравят егото си и да си позволят да бъдат уязвими и чувствителни.

Специално за спектакъла е създадена артинсталация, представляваща писалище и два стола - малък и голям, които символизират фигурите на детето и родителя. Непосредствено преди или след края на представлението в Чешкия културен център всеки желаещ може да напише собственото си писмо до своя баща. Има и пощенска кутия, в която посланията да бъдат оставени за съхранение. Инсталацията е дело на артиста Светослав Митов, чиято е и идеята за нея.

Освен че се изявява на сцената, Вилиян води Клуб по интереси “Основи на актьорското майсторство” в ЕГ "Иван Вазов". Учи децата на красотата на актьорското майсторство и свободата, която то дава. "Опитвам се да ги науча да бъдат осъзнати за чувствата и емоциите, които преминават през тях, да ги накарам да виждат заобикалящия ги свят. Вярвам, че добрият актьор е осъзнатият за случващото се в съвремието ни и че добрият актьор всъщност е добър човек", споделя артистът, който в живота следва максимата да бъде себе си и да следва сърцето си.