Той е сержант Христов и е командир на разчет на противотанково средство във ВФ във Враца. В редиците на българската армия е от 18 години.
сержант Пламен Христов – командир във ВФ54990, Враца
Как реши да станеш военнослужещ, имало ли е някой от семейството или роднини да е бил в редиците на армията?
Нямам роднини, които да са били военни, но ми хареса и кандидатствах през 2006 г. пролетта, взеха ме, като тогава започнах от редник в старото поделение във Враца, което беше от другата страна. Смених няколко длъжности през този период, като в начален етап бях номер от разчетна тежка противотанкова гранатохвъргачка.
Зад гърба си има три участия във военни мисии в Афганистан. Още след първата година от военната си служба, решил да замине за Кабул, като превес над решението му взело финансовия стимул.
сержант Пламен Христов – командир във ВФ54990, Враца
Мисията беше в продължение на 6 месеца, с три месеца подготовка преди заминаването и на самата мисия бяхме охрана на база и имахме моторизирани патрули, които имахме в зона за отговорност в самия гр. Кабул, столицата на Афганистан.
Капитан Калоян Цветков е роден във Видин и в момента изпълнява длъжността командир на рота NRF във врачанското поделение.
капитан Калоян Цветков – командир на рота, ВФ 54990, Враца
От 2012 г. съм постъпил в Националния Военен университет „Васил Левски“, завършил съм „мото пехотни и танкови войски“. Обучението е 5-годишно, изучава се цивилна и военна специалност. Дава се една добра основа, след което по нея трябва да се работи и надгражда, след като завършиш. И от 2017 г. съм на служба в Българската армия, като офицер.
Калоян също е участвал във военна мисия. През 2021 г. е прекарал шест месеца в Афганистан, като командир на охрана в летище Баграм.
капитан Калоян Цветков – командир на рота, ВФ 54990, Враца
Основната задача, която изпълнявахме българският контингент беше по охрана на летището в Баграм. Мисля, че на мисията придобих много ценен опит и за в бъдеще отново бих отишъл на такъв подобен тип мисия, зад граница.
С годините все повече жени намират място в редиците на българската армия. Йоана вече осем години е военнослужещ, като сапьор. Интересът към професията дошъл от нейния съпруг, който също е военен.
редник Йоана Цветкова – военнослужещ във ВФ 54990, Враца
Имаше малко съревнование между мъже и жени, както и до сега го има. Казаха ми „ти не можеш да станеш“. Казвам „защо, какво пречи жена да е войник и защо трябва да се разграничаваме, като вече всичко е наравно положение?“ И аз казах „отивам и си подавам документите“. ..........
Военните поддържат изключителна готовност за оказване на съдействие и помощ, при възникнали бедствия от наводнения или пожари. А такива в последните години имаше не малко. През есента на 2022 г. бяха наводнени няколко карловски села. Над 400 военнослужещи бяха изпратени със седмици да оказват помощ в отстраняването на щетите.
През лятото на 2023 г. същото природно бедствие сполетя и Берковица. Около 100 военни със специализирана техника участваха в разчистването на критичната инфраструктура и речни корита. Бяха пренесени хиляди чували с пясък на ръка, за да укрепят дигите на реката.
А през зимата на 2023 г. Враца попадна в снежна блокада, заради обилните валежи. Само след два месеца регионът го сполетя ураганен вятър, който нанесе сериозни щети. В разчистването от паднали дървета отново на терен бяха военнослужещи, за да помогнат на населението.
капитан Калоян Цветков – командир на рота, ВФ 54990, Враца
През ноември месец м.г. оказахме помощ на населението при по-тежите зимни условия, които бяха тук във Враца и околността. Помагахме на закъсали хора, в следствие на тежките зимни условия.
Как се чувствахте тогава, какво Ви казват хората, като им помагате?
Ами хората са благодарни за помощта, а да помагаш те кара да се чувстваш удовлетворен и когато това е и работата ти, по този начин се чувстващ още по-добре.
редник Йоана Цветкова – военнослужещ във ВФ 54990, Враца
С удоволствие помагаме, виждаме в очите на хората благодарността която изразяват след свършената работа. Или дори както беше наводнението в Берковица, в такива моменти на хората им трябва много малко. Работната ръка е много важна. Едното преместване на камъните които са се събрали пред входа на вратата или изнасянето на деца, на възрастни хора, това е по-голямата помощ, отколкото финансовата.
За Георги от Враца военното развитие започва веднага след завършването на средното образование и постъпването му в Националния военен университет „Васил Левски“. Обучението е пет години, като специалностите са много разнообразни.
Георги е вече втора година курсант, със специалност разузнаване и гражданска специалност Национална и регионална сигурност. А интересът към армията дошъл от неговия баща.
Георги Вутов – курсант в НВУ „Васил Левски“
Като малки имахме дни в детските градини в които родителите са поканени да представят себе си и своята работа. И всички родители имаха такава възможност да го направят – счетоводител, банкер и всякакви различни професии. Като стана дума за таткото и той като се представи, че работи в полицията и всички деца останаха очаровани и това още от малък ме подтика, че ще се насоча към такава сфера.
Георги Вутов – курсант в НВУ „Васил Левски“
Занятията са разнообразни, има строеви и дисциплинарни хватки, хватки с оръжие, огнева подготовка. Различни сфери се засягат като цяло, бих казал, че всичко е много динамично и интересно за абсолютно всеки отделен ден.
А само дни преди официалния празник 6 май – Ден на храбростта и Българската армия, народните представители приеха 30% увеличение на заплатите на военнослужещите, което ще стане факт от 1 януари 2025 г. Целият репортаж гледайте на 6 май от 08.00 ч. в Сутрешния блок на RM TV "Добро утро Северозапад".
На пазара. – Какво е това пиле! По него няма грам месо Не ви ли беше съвестно да го убивате? – Не съм го убивал, госпожо! Само си умря!
още вицове