В памет: Връх в Рила беше кръстен на алпиниста и герой от Еверест Людмил Янков

Безименен връх в Рила планина, с надморска височина 2792 метра, част от Мусаленския траверс, получи името на алпиниста Людмил Янков.

Четвъртият по височина в Рила връх, намиращ се на билото между връх Мусала и връх Алеко, беше наименуван в памет на покойния български алпинист и герой от експедицията "Еверест ’84" с указ на президента Румен Радев.

Обществената инициатива за именуване на планинския връх започна по случай 70-ата годишнина от рождението на видния алпинист през 2023 година. Създаден е инициативен комитет, който е внесъл събраните подписи пред Комисията по именуване на обекти с национално значение и населени места към президентството, разказаха тогава от туристическото дружество в Кюстендил. Секретарят на дружеството Силвия Михова каза пред БТА, че "160 дружества от цялата страна подкрепят инициативата, сред които и кюстендилското дружество "Осогово". Людмил Янков е емблема за нас, допълни тя.

Върхът на името на кюстендилския алпинист е забележим и отличаващ се в Рила. Инициаторите твърдят, че това е планината, която е люлка на българския алпинизъм. Там поетът алпинист Людмил Янков намира и смъртта си. Той загива в Рила, на 35 години, заедно с още един кюстендилски алпинист Стоян Наков.

"Наименуването на връх на негово име е голямо признание. Янков е свързан с тази планина", каза и историкът от Музея в Кюстендил Антон Венев.

Венев разказа, че Людмил Янков започва да се занимава с алпинизъм през 1976 година в "Академик" София. Завършва Висшия лесотехнически институт и започва работа като инженер озеленител в Общинския народен съвет в Кюстендил. През 1981 г. е включен в българската експедиция "Лхотце", участва и в покоряването на три върха с височина над 7000 м в планината Памир.

През 1984 година Янков участва в експедицията "Еверест". Мечтата му е да покори върха, но, за съжаление, това не се случва. Неговият приятел Проданов се запътва към върха, но от изкачването се отказва и шерпа му непалец. Така Проданов катери върха сам, без палатка, без спален чувал и в крайна сметка успява да го покори, но намира смъртта си. Людмил Янков и Трифон Джамбазов – също участник в експедицията, решават да потърсят Проданов в излязлата буря.

Янков качва на един дъх близо 1300 м надморска височина при 40 градуса под нулата по най-трудния маршрут, известен като Жестокия път към Еверест – нещо нечувано и невиждано дотогава, което показва, че той не познава значението на  предела на човешките възможности. "Не успява да помогне на своя другар и на височина от около 8700 м се връща обратно. Междувременно неговите ръкавици се прокъсват и два от пръстите му измръзват, а Янков дълго крие това. Впоследствие пръстите му са ампутирани", разказа още историкът Венев. 

"Посрещнат е в Кюстендил при прибирането си като герой. Като награда получава един автомобил "Лада", с който решава да участва в състезания. На едно от тях завършва шести", допълни Венев. 

Историкът посочи, че Янков никога не спирал да пише. Пишел дори и на Еверест, по спомени на своя приятел алпинистът Стамен Станимиров. Приживе излизат две от книгите му. От туристическото дружество в Кюстендил добавиха, че за Янков може да се каже, че той е и най-добрият алпинист сред поетите и най-добрият поет сред алпинистите. 

През 2017 г. излиза книгата "Върхове и хора", която събира всичко, написано от него. От кюстендилското дружество твърдят, че Янков е предвидил в разказите си и своята смърт. Той пише: "Дълго летях… Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само…Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше срещу мене Снегът".

Людмил Янков завършва и второ висше образование – международни икономически отношения. Загива заедно с приятеля си Стоян Наков, с когото падат от 200-метрова скала по време на тренировъчен лагер на националния отбор по алпинизъм, на връх Камилата в Рила планина.

Янков е погребан в Кюстендил с невиждано погребение, разказа историкът Венев и допълни, че заслугите му за развитието на българския алпинизъм и спорт са огромни.

Алпинистът Людмил Янков е помнен и обичан в Кюстендил. Той е обявен за почетен гражданин на града, неговото име носят улица и писта в планината "Осогово", а близо до дома му е издигнат паметник.

В музея на алпинизма, който беше открит в Кюстендил през 2013 година и също носи името му, е изложена раницата, с която Янков е бил на Еверест. Там има и сбирка, която отразява живота му - снимков материал, експонати от неговите експедиции, както и негови стихосбирки. Около 46 предмета - непалски маски и вещи, също се пазят в музея в Кюстендил, а колекцията е дарена на музея от съпругата на Янков.

Всяка година на паметника на улица "Людмил Янков" кюстендилски общественици, граждани, роднини и приятели се събират, за да почетат паметта на алпиниста.

"Приемам признанието като огромна гордост. Кюстендил е люлка на много хора, известни по цял свят, допринесли за развитието на спортове и изкуства. Върхът заслужава да носи негово име", каза кметът на Кюстендил Огнян Атанасов.

Всеки момент е важен! Последвайте ни в и за да сте в крак с темите на деня