В школския физкултурен салон: Въздушна йога тренира тялото и разтоварва от стреса СНИМКИ

Всеки е чувал за училищен хор, школски отбор по баскетбол или фанфарен оркестър. Но виждали ли сте някъде да има кръжок по въздушна йога? Извънкласната форма е част от обучението в ЧОУ "Слънчев лъч" в Пловдив. Вече 6 години инструкторът Диана Пашалиева води заниманията по специално изготвена програма. Физкултурният салон отдавна е оборудван с необходимите люлки-хамаци. Превърна се във вълшебство за децата - преодоляват страхове, научават се да са активни, релаксират, изследват, измислят си предизвикателства и надминават собствените си граници, разказва преподавателката.

В началото много деца имат страх дори да се качат на люлката. Диана подхожда с търпение към всеки - докато й се довери и си повярва, че може. После бързо разбира, че е в безопасна среда и се отпуска. Нататък следва надграждане, което е обогатяващ и двете страни процес, обяснява йога инструкторката.

Когато възрастните покажем вяра в детето, то преодолява задръжките си,

убедила се е в работата си.

Освен индивидуалните упражнения е направила и вариации по двойки. С тях децата се учат на доверие и близост с партньора.

Тренировките носят много ползи за физиката - подобряват стойката, превенция са на гръбначни изкривявания. В същото време карат по естествен начин децата да общуват във времената, когато са потънали в телефоните, обяснява Диана. Общуването и играта извън дигиталната среда са друга нейна цел, освен да тренира гъвкавост, баланс и сила.

Често деца, които имат притеснения от колективните спортове, във въздушната йога се отпускат. Диана Пашалиева им обяснява, че нищо не е задължително и на всяка цена.

 „Но все пак опитай!“,

ги насърчава. Тогава проявяват любопитство. Така хлапетата преоткриват себе си, намират нови възможности за себеизразяване, постигат спокойствие.

Диана открила въздушната йога за себе си преди около 18 години. На една автобусна спирка видяла случайно небрежно написана бележка с кратък текст „Йога практики“, адрес на залата и телефон. Дотогава само била чувала думата, без да знае какво представляват асаните. И решила да отиде да провери. Влязла боса, без постелка, неподготвена и абсолютно начинаеща. Дали й едно чаршафче, което постлала направо върху паркета в училищна стая.

Два часа на този твърд под, а излязох одухотворена,

спомня си тя. Вътрешното усещане за лекота, спокойствие и щастие я накарали да продължи. Купила си постелка и в следващите 5 години не пропуснала нито ден да отиде на занятие, а в събота и неделя практикувала сама у дома.

Последвало обучение в Националната спортна академия - за инструктор по йога. След две години вече имала диплома, която й дава право и да преподава.

А въздушната йога открила чрез статия във вестник. Минала обучение в София и открила ред предимства. Люлките помагат да се направят много пози, които човек не може да постигне на земята, казва Диана Пашалиева. Дори стойка на глава. Люлката обгръща и позволява децата да правят различни упражнения, като в същото време са обезопасени.

Впоследствие Диана изпробвала въздушна йога в своята зала, надградила с още класове и практикува вече 9 години. Независимо дали е с деца, младежи или възрастни, се стреми за предизвика по-голяма двигателна активност. Един час в залата преборва обездвижването на чина, в офиса или в колата, тялото придобива гъвкавост и лекота.

„Когато се практикува класическа йога, се изпълняват асаните и умът тръгва другаде. Във въздушната йога

съзнанието е тук и сега - за да не паднем -

усмихва се Диана. Но това съсредоточаване също освобождава емоционално и психически“.

Един час да мълчиш, да се движиш и да не мислиш за служебните задачи и уроците - това е удоволствие, което е грижа за себе си, добавя инструкторката. Цялото тяло се регенерира. Позите с главата надолу помагат на кръвообръщението и на нервната система, получава се екстензия на гръбначния стълб прешлен по прешлен. Понеже се използва собствената тежест, мускулите също се тренират.

Най-хубавото е, когато децата почувстват своя напредък, казва треньорката им. Вижда как телата им го усещат. В края на всяка практика има 10-12 минути за релаксация в хамака. Завиваме се, затваряме очи, пускаме музика и отпускаме мускулатурата и съзнанието, описва тя. Възрастните често подремват и това е чудесно, споделя Диана. Децата пък понякога идват толкова натоварени от ритъма в училище, че първо питат:

„Госпожо, днес ще релаксираме ли?“.

Понякога в своето студио Диана прави вечерни занимания на свещи и соларни лампи. Това още повече отпуска сетивата.

В училище всички подходи са по-премерени и програмата е адаптирана за подрастващи. Не се ли страхуват родителите децата им да висят на хамаци, спуснати от тавана, често с главата надолу?

В началото не знаеха какво точно правим, смее се Диана Пашалиева. Сега виждат снимки и питат невярващо: „Това моето дете ли го направи?!“. Почти 90% от учениците са записани и посещават тренировките като свободно избираемо занимание от подготвителна група до седми клас. И общуването с тях е безкрайна радост.