В спектакъл за бъдещето на света: Баща и син на една сцена в Драмата

Баща и син се срещат на сцената в най-новия спектакъл на Драматичен театър – Пловдив „2084. REX или последният цар на света“. Малин Кръстев и неговият син Борис Кръстев - като миналото, настоящето и бъдещето на един и същи свят, разказват футуристична приказка за пътуването към щастието и за това, което губим, когато си мислим, че печелим. 

Малин Кръстев играе генералния секретар на свят, който е неговата осъществена мечта. Вече 129 г. и 11 месеца го поддържат жив заедно с илюзията, че е успял да постигне глобалното щастие.  В един идеално програмиран живот, в който  няма граници и войни, в който са изтрити неправилните мисли, в който вали само дигитален дъжд и дори сънищата се избират по каталог, той привидно е получил всичко, за което се е борил с цената на лични жертви.

И сега архитектът на най-високия щастостъргач,  създателят на щастометъра, Рекс Регис, Царят на царете, е  уморен от щастие и иска само да умре. Но същият този ред, който сам е създал, не му дава право на това. Не и преди да види, че се е провалил – в кратките  проблясъци на истината, които идват само насън.

Младият актьор от пловдивската трупа Борис Кръстев, който в живота е син на Малин Кръстев, влиза в ролята на личния кибер асистент на господаря на света. Програмиран да му служи вярно, той разполага и с пълните записи от мозъчната му дейност, за да контролира неговите своеволия.

Скърца, свети и обикаля наоколо в своя опит да разбере света – да получи точно тълкувание на благородно и зло. С изкуствения си интелект да проумее какво са любовта и предателството - освен цитат от „Ромео и Жулиета“ и съществително нарицателно от среден род. Докато диодите му започнат да светят хаотично, объркани от чувства. Докато чуе: „Ти си най-добрият ми приятел, Сам. Ако имах син, щях да искам да е като теб“. И отговори на свой ред: „Ако имах баща, щях да искам да е като Вас“.

Откровението между героите, истински баща и син в живота, събуди усмивката на публиката на премиерата на спектакъла, който ще се играе отново на 31 януари. 

„Всеки изпълнява ролята, която е за него – казва режисьорът Деян Пройковски. - Радвам се за срещата с Малин Кръстев, който е велик актьор, голям човек на театъра и изкуството. Това се вижда в нашата работа. Борис Кръстев от своя страна прави изключително добра, голяма, важна роля.  Щастлив съм, че двамата се срещнаха като главните персонажи в този спектакъл.  Радвам се, че имах възможността да работя с всички актьори  - от най-младите до най-опитните“.

Македонският режисьор поглежда към бъдещето чрез абсурдите на настоящето в пиесата на младия руски журналист, писател, сценарист и драматург Кирил Фокин. Единно човечество, подчинено на световно правителство, е  основна тема за автора, който определя творбите си като „спекулативна фантастика“ и „социална футурология“.

Пловдивската постановка прави светъл прочит – с много ирония, парадокси и обрати. Сблъсква различни идеи за бъдещето на света. Рисува живота, какъвто ни го представят, и какъвто е наистина – в съвършен свят, който обаче е забравил да обича.  Говори за  благородното и злото като двете страни на една монета. За границите в стремежа ни към личната доктрина за щастие. За цената, която всеки е готов да плати. Или пък не.

Дава надежда злото да бъде приспано с любов.