Валерий Тодоров, анализатор: Русия готви технологичен бум и по-мащабна война

.........

- Партията на войната придобива по-голяма тежест в управлението на Русия, Шойгу остава близо до Путин  

- Няма европейски лидер, който може да се нагърби да преговаря с Москва 

- Влизаме във все по-тревожна сфера на рискове и несигурност и всяка държава трябва да прояви национален егоизъм 

 ------------------

- Г-н Тодоров, защо Владимир Путин смени военния министър Сергей Шойгу, свой довереник, с икономиста Андрей Белоусов?

- Отдавна се говореше за евентуална смяна на Шойгу, особено около кризата с Евгений Пригожин и частната армия "Вагнер". Шойгу остава най-близкият човек в личен план до Владимир Путин и вече ще заема също ключов пост - секретар на Съвета за сигурност на Русия.

На поста се назначава Андрей Белоусов - човек с голям опит и авторитет, технократ. Кариерата му е свързана с новите технологии и военнопромишления комплекс. Предполага се, че в армията ще настъпи разделение на функциите ​-началникът на Генщаба Валерий Герасимов ще отговаря за управлението на бойните действия в Украйна и типично армейските въпроси, докато Белоусов ще поеме реформата в отраслите, свързани с ВПК. Вече започна борба с корупцията - беше освободен един от зам.-министрите на отбраната.  Явно партията на войната придобива по-голяма тежест в управлението на държавата.

Линията на сигурност в президентската администрация остава същата. Началниците на главните служби, на силовите министерства, които са под пряк контрол на президента, се запазват.

Интересна фигура е първият заместник-председател на правителството на Михаил Мишустин ​- Денис Мансуров, който е бивш министър на икономическото развитие, с компетентност в областта на ракетно-космическата техника. Явно Русия се стреми да осъществи технически и технологичен обрат в  армията -използване на по-високи технологии и кадри с по-голям капацитет.

Петима губернатори - на Калининградска, Кемеровска, Курска, Тулска и Хабаровска област, заемат министерски постове. Губернаторът на Тулска област Алексей Дюмин, бивш охранител на Владимир Путин, става помощник на президента по ВПК и сигурността. Постовете си запазват министърът на извънредните ситуации Александър Коленков, на вътрешните работи Владимир Колоколцев, на външните работи Сергей Лавров. Остава и премиерът Мишустин. Т.е. забелязва се засилване на позициите на военното лоби, на лобито на ВПК в новата структура на правителството.

- Означават ли промените, че руската промишленост минава изцяло на военни релси?

- Военният бюджет на Русия вече наближава 7 процента от БВП и възниква необходимостта от по-ефективно използване на този огромен финансов потенциал. Тече и процес на превъоръжаване, на вкарване на нов вид оръжие и техника, част от които се експериментират и във войната в Украйна.

Така че хората, привлечени на новите постове, са от партията на войната.

Очевидно Русия не изключва нищо в перспективата на военните действия, включително по-мащабна война, и се разширява кръгът на доверените лица, които са най-близо до президента. Той постави лоялността, ангажираността като най-важни качества за новите ръководители. 

- В каква фаза навлиза войната в Украйна и каква е далечната цел на офанзивата срещу Харков? 

- Пролетта и лятото са период на настъпление заради възможностите за използване на сухопътните сили в бойни действия. Видимо Русия готви по-мащабна офанзива, като се възползва от инициативата си в последните два месеца, както и от закъснялата западна помощ за Киев. При украинските части се забелязва изтощение на живата сила, мобилизационните планове срещат затруднение, от което Русия се опитва да се възползва. Вкарва и повече жива сила, така че можем да очакваме пробив.

Главната цел на сегашната руска офанзива очевидно е да се създаде санитарна зона по  границите, така че трудно да бъдат достигани военни обекти и гражданска инфраструктура в Белгородска, Курска област, които често са атакувани с дронове и други средства. 

Войната навлиза в нов етап. През лятото може да се очаква и обрат - да се разшири руският пробив в дълбочина. 

- Достатъчна ли е американската помощ, за да устоят украинците?

- Може да се доставят нови оръжия, с по-голяма ефективност, но за тях са нужни обучени хора. А подготовката за високотехнологичните оръжия отнема не месеци, а години. Т.е. времето не стига, за да се постигнат поставените от началото цели ​- говореше се за победа, после за примирие, сега се говори, че всичко е в ръцете на Путин, който трябва да бъде убеден да спре войната.

Но бяха изпуснати няколко възможности за понижаване на нивото на военна опасност, а вървим в обратната посока. Явно идеята Русия да бъде поставена на колене, да й се диктуват условия, няма да се получи. Най-малкото защото има държави с глобално влияние, които нямат интерес от тази посока на развитие на световната сигурност.

За съжаление, в медиите информацията става все по-малко, а пропагандата -все повече. В момента дори нямаме реална представа за това какво се случва на фронта в Украйна. 

- Защо политиката на натиск, която Западът упражнява спрямо Русия, сякаш дава обратен резултат? 

- Наблюдава се консолидация около Кремъл, около президента Путин и новия му мандат, както и в руското общество. Дори да допуснем, че е имало натиск и манипулации, 87 процента, с колкото бе преизбран Путин, е сериозна подкрепа.

Това показва, че дотук политиката на Запада дава обратен резултат, като започнем от санкциите, които не успяха да постигнат очаквания ефект, и стигнем до русофобската вълна, която залива в момента част от западните страни.

Неприятно е, че най-войнолюбиво са настроени най-близките до Русия държави ​- прибалтийските и Полша.

По този начин се заглушава по-разумният глас за по-гъвкава тактика, за използване на преговорите едновременно с натиска. Очевидно политиката, която беше приложена в горещите точки ​-принуждаване към мир, няма как да проработи в случая с Русия, която е ядрена сила, и трябва да се търсят преговори. Проблемът е в това, че няма страна, която да поеме тази роля. Наблюдаваме дефицит на европейска политика, на лидери, на перспектива. 

За съжаление, Европа, която е съсед на Русия,  изцяло се довери на политиката на САЩ.  Един от глобалните проблеми е това, че победата в Студената война на демокрацията над автократизма беше представена като победа на една държава над друга, на САЩ над СССР, което принизи ролята на европейската политика, а и на някои от източните страни, включително България. Оттук намалява възможността да се извърши диверсификация на сигурността - да се увеличи кръгът от държави, които биха могли да са източник на сигурност и стабилност.

Вместо да се води война до последния войник, да се използват все по-мощни оръжия, е по-добре да се търси начин да спрат бойните действия. А се появява и сянката на тактическото ядрено оръжие. 

- Възможно ли е да се стигне до апокалиптичен ядрен сценарий?

- Мисля, че границата може да се премине. Това е много опасна тенденция, тъй като тактическото ядрено оръжие в международните споразумения не е детерминирано като вид, мощност, далекобойност. А ядрен снаряд дори с ограничена мощност, насочен например към един мегаполис, може да предизвика шоков удар с много тежки последствия. Тактически ядрени оръжия могат да бъдат изстрелвани и средства с двойно предназначение, гаубици, каквито вече има в Украйна. Това също тревожи руския генералитет. 

 Спомняме си ракетната криза около Куба, която изправи света на ръба на катастрофа през 1962 г. Повторение на събитията при други възможности, при всеобщата глобална нестабилност създава много проблеми. Ако се създаде такава ситуация, никой не може да предскаже как тя може да се развие, предвид  поляризацията и битката за многополюсен свят.

САЩ, които дотук бяха хегемон по отношение на световната политика, трябва да приемат новата роля, която имат страни като Китай, и да се опитат да договорят нова рамка на сигурността при взаимно уважение на проблемите на отделните държави.

Смятам, че ревизията на резултатите, на случилото се след Втората световна война, отричането на позитивни постижения, които имаше в Източния блок, създава допълнителна тревога като опит да се засили уязвимостта и комплекса от миналото на част от държавите.

Онова, което Европа забрави - като равноправие на държавите, разглеждане на сигурността като равноправно действие и неделима величина, трябва да се върне.  Иначе натрупването на горещи точки ще създава все по-голямо напрежение.  

- Доколко войната в Украйна е заложник на изборите в САЩ? Ще има ли бърз финал, ако Тръмп се върне в Белия дом?

- Прекалено много се залага на тези избори, като се очакват някакви радикални промени. Центровете на влияние и политика в САЩ са повече, не е само Белият дом. Влиянието на ниво институции в политиката е запазено, така че доста по-сложна би била конфигурацията на промените, които могат да произтекат. Разбира се, партията на войната, естествено, печели, тъй като голяма част от помощите, които отиват и за Украйна, и по цял свят, остават в Америка, тъй като ги произвеждат щатски фирми, а ВПК има достатъчно силно лоби в американската администрация.

Но няма да се събудим след изборите в САЩ в нов свят.  

Въпросът е дали ще се избере линия на умиротворяване около Украйна, на притъпяване на изострящите се противоречия с Китай, или линията, развита от демократите, ще продължи да се изостря. 

-  Възможна ли е промяна в отношенията на Брюксел и Москва след европейските избори през юни?

- Смятам, че е по-скоро хипотетично да очакваме от десните партии, които биха влезли в Европарламента, курс на по-конструктивни действия по отношение на Русия. Да, има разочаровани от неолибералната политика, която се прилагат в цял свят. Но разочарованието едва ли може да повлияе за една по-европейска политика към Русия. Причините са много - липса на лидери, понижаването на ролята на ЕС като икономическа и глобална сила.

Добре е обаче Европа да отчита факта, че е съсед на Русия и  че конфликтът много лесно може да прескочи граници. Неслучайно отделни страни започват да се колебаят, защото помощта за Украйна отслаби собствената им отбранителна способност. Стана ясно колко лесно се завоюват територии и колко трудно се отвоюват след това.

Влизаме във все по-тревожна сфера на рискове и несигурност и всяка от държавите трябва да прояви национален егоизъм, който, за съжаление, се отразява върху помощта за Украйна и нейната перспектива оттук нататък.

- Китай ли се очертава новият сериозен партньор на Русия?

- Първата визита в новия мандат на преизбрания за президент Путин е именно в Китай, което е знаково посещение. Сега се говори за сътрудничество без ограничения. Риториката, която китайският лидер Си Дзинпин използва за отношенията с Русия, показва, че е общо недоволството и на Пекин, и на Москва от поучителния тон на САЩ.

Подценяването на силите, които могат да се изправят срещу еднополюсния свят, е неоснователно. Има нужда от преразглеждане на сигурността, на ценностите в глобалната политика, изграждане на по-равноправно партньорство. Както Русия първо преглътна разпада на СССР, а след това отново заяви ролята си, и Западът трябва да преглътне факта, че част от сигурността се пренасочва към други граници и трябва да се внимава с този джин, който излиза с по-опасни вълни от бутилката.

ВИЗИТКА

Валерий Тодоров е доктор по обществени комуникации, университетски преподавател. Завършил журналистика в Софийския университет. Дългогодишен кореспондент на БНР и БНТ в Москва. Автор на книги и телевизионни филми. Отразявал международни срещи на върха и ключови събития на прехода в Източна Европа. Интервюирал най-известни руски и международни политици, сред които Михаил Горбачов, Владимир Путин, Бил Клинтън. От 2007 до 2013 г. е генерален директор на БНР.