Върнахме си Беломорска Тракия, засега само за лятото

Ханиоти, първият ръкав на Халкидики, Гърция - усеща се като сборище на бургаски батки. Летят столове, вадят се ножове, гърмят изстрели. На североизток, около два часа път с кола ​- Аспровалта. Усеща се като Китен. Гърците са стреснати от гледка на танцуващи българи. Таверна е превърната в дансинг за кючеци ​- звучат маанета, а десетки туристи масово крещят и подскачат в такт.  

Да, за три, че и повече месеци годишно старата българска мечта е изпълнена ​-Беломорска Тракия е наша. Е, само покрай брега де, никой вече не напира да пасе овцете по тучните пасбища или да оре край Серес или Ксанти.

В началото всички бяха доволни. След падането на визите българите намериха чисто море с пусти плажове, уникални таверни с домашно приготвена храна и семейни студиа на по два етажа, които не пречат на гледката.

И атакуваха брега от Солун до Александруполис

Местните също бяха предоволни. Селата им живнаха покрай туризма, тъй като масовият западен клиент рядко посещава Северна Гърция. Той е фен на островите или максимум плажовете около Атина, или историческите градове на Пелопонес. 

Постепенно българинът се усети, че инвестицията в имот си заслужава дори при вечно закъсняващите срокове за строежа на магистрала „Струма“ или пътищата по Родопите. И започна масово да купува. Обикновените хора ​- за да почиват без пари, най-често два пъти през лятото, а през останалото време да изкарат някой лев от наем. Корумпирани магистрати и политици - да изперат парите. Зад офшорки и местни фирми бяха вдигнати палати на брега. Последният пример е с избягалия банкер Стоян Мавродиев, за когото беше съобщено, че притежава три уникални къщи на първия ръкав. Покрай скандала с митниците излезе наяве информацията, че митичният контрабандист Паскал има имение до Солун. Колко е митичен той, колко имотът, сигурно някога ще разберем. В Солун отдавна живее прочутият Коце Маца, издирван преди време от Интерпол като бос на черното футболно тото. И кой ли не мафиот има имоти край втория по големина град. Не само наши, но албански, сръбски или руски.

Разбира се, много богати българи имат палати в Северна Гърция -  напълно законно, с декларирани доходи. С тях са яхтите им, които са закотвени през зимата в пристанищата на Портос Карас, Кавала, Солун или далечна Лефкада.

Бумът на български туристи повлече още куп интересни тенденции. Местните започнаха масово да търсят български персонал ​- знаеше езика, а и преди 15 години им излизаше безумно евтино. По кръчмите се завъртяха родни певци, по къмпингите - диджеи за младите.

В един момент нашенците се включиха в бизнеса и започнаха да изникват заведения, хотелчета, сърф училища и какво ли не с български собственици.

Дотук всичко хубаво, но! След ковид кризата нашествието ни вече започва да добива притеснителни размери за гърците,  които не са свикнали с изцепки като екшъна със стрелба в Ханиоти. Не им е приятно, че селата им вече са почти изкупени от чужденци, но още мрънкат неофициално. Притеснително е и за българите, които преди години си купиха къщи, за да избягат от бетономорието с батките и чалгата. В един момент може да се окаже, че живеят точно в такова, но на гръцка територия.

„Определено вече се усеща заплахата“, откровена е пред „Марица“ Нели, която има семейна къща на брега в област Серес. „Отначало в селото бяхме 3-4 български къщи. Сега сигурно всяка пета е собственост на нашенци, но повечето идват с целия шум и мръсотия, от които избягахме.“

Колелото обаче трудно ще се завърти. Лъчо и съдружникът му, които въртят дребен бизнес у нас, са взели преди година къща в залива Офринио. Нищо специално ​- две спални, кухня и баня на втора линия. Идеята е ясна - да почиват там, а през останалото време да я отдават под наем. „Докато подготвим последните документи, вече пристигна оферта да я препродам с 10 000 евро печалба.

Сега цената е още нагоре, но нямам никакво намерение да се разделям с нея“, сподели пред „Марица“ Лъчо.

Причината е ясна - все повече туристи заливат Северна Гърция с отварянето на границите, като румънските коли са напът да изпреварят българските по брой. Определено скача броят на сърбите, макетата, молдовците и украинците. А както се оказва, задава се вълна от Полша плюс мераклии за тихи пенсионни години от Германия и Израел. Цените растат - и на имоти, и на нощувки.

Както се казва - да му мислят гърците.  Ние сме го видели. 

Първи сме в списъка с чужденците на Халкидики

Над 50% от имотите, продадени в Халкидики, преминават в чужди ръце, като българите се нареждат на първо място в списъка на купувачите, следвани от сърби, румънци, гърци и израелци, показва проучване на мрежа брокери в региона. Немците са представлявани от пенсионери, които търсят нещо много евтино за стари години. 

Специално в Халкидики българите са тези, които харчат най-големи суми, а от друга страна, израелците идват като купувачи на евтини имоти, целящи да ги надстроят и препродадат на по-висока цена. В същото време те разглеждат хотелски единици, които се продават, стига това да е възможност. 

Интересът на чуждестранните инвеститори към региона на Халкидики е насочен основно към жилищни проекти и съществуваща хотелска инфраструктура, като 10 до 15 процента от търсенето е свързано с покупката на парцели.

По отношение на интереса на сърбите -  те се стремят да купуват предимно малки къщи от 60 000 до 70 000 евро, като същото е валидно за купувачи от Северна Македония. 

Български и румънски инвеститори, показва проучването, в голямата си част (60-70 на сто) търсят жилища до 150 000 евро, 12 до 15 процента са приготвили милион евро. Останалите възнамеряват да похарчат до 500 000 евро. "Има обаче и случаи, в които искането им няма таван", отбелязва анкетата.

При туристическата инфраструктура - интересът на чуждестранните инвеститори е насочен основно към съществуващи хотелски комплекси, които ще се нуждаят от реконструкция, но без да се налагат големи забавяния.