Във филиала на ТУ в Пловдив: Да станеш инженер с Малкия принц и бюст на съпругата

Дипломантка от Техническия университет създаде уникален бебешки албум, който съчетава класическото томче, обшито с плат, и дигиталните технологии. Щом се разгърне, звездите на корицата над Малкия принц започват да светят.  След сканиране на QR кодове пък, снимките вътре "оживяват".

Друг асистент пък взе магистърска степен, като избработи художествен бюст на жена си.

Как се става инженер по Екзюпери и  бюст на съпругата?

Инж. Михаела Пенева трудно определя себе си с една дума. Защото е едновременно и творец, и предприемач. През 2024 г. тя завършва Техническия университет – филиал Пловдив, специалност „Дизайн и печатни комуникации“. И защитава дипломна работа с ... Малкия принц и неговата приятелка лисицата, седнали под звездите.

Всъщност точната формулировка на работата й звучи съвсем различно - „Изработване на луксозен интерактивен фотоалбум с добавена реалност“.

Инж. Михаела Пенева не скрива, че не е правила разработката си сама, а е получил техническа подкрепа от своя приятел. „Той ми помогна с идеята да съчетая физически албум с нещо дигитално. Бях на стаж в неговата печатница. Там ми предоставиха софтуера, с който направих добавена реалност в албума. Това, което се случва, е, че снимките в албума оживяват.

Външните корици изрязах лазерно от мукава и я „облякох“ с плат. В къщи имам основни печатни машини – плотери, принтери, щанцова машина, така че почти всичко правих у нас. На корицата на моя дипломен албум поставих силует на Малкия принц и неговата приятелка лисицата, а звездите над тях могат да светят, когато започнете да разгръщате албума. Той е за първата годинка на едно дете и съдържанието е под формата на дневник, като е шит изцяло ръчно“, обяснява инж. Пенева.

На първата страница е поставила QR-код, с който се отваря приложение, чрез което снимките, към които се насочи мобилния телефон, оживяват на екрана му. Идеята ми е чрез моя дигитален албум семейството да запази спомените си, споделя инж. Михаела Пенева.

След като завършва своята бакалавърска степен и става инженер, тя започва свой малък бизнес - производство на интерактивни дигитални албуми. Навярно и да не е  завършила инженерна специалност, пак е щяла да се научи как се правят албуми. Има курсове. Но в никакъв случай нямало да знае някои тънкости за предпечата, печата и за изработването на книжното тяло. Днес амбицията на инж. Михаела Пенева е да започне работа и в печатарската индустрия, свързана с дизайна и с печата. Но без да прекъсва своето албумно производство. То ми е хоби и искам да продължа да го развивам, казва тя.

Бюстът на жена ми

Асистент инж. Георги Райнов защитава през 2024 г. магистърска степен с триизмерно напечатан бюст на собствената му съпруга. Той обяснява: „За магистърска дипломна работа избрах технология за 3D принтиране плюс сканиране. Крайната цел беше да създам човешки бюст – това е главата на човека и раменете му. Освен скенер за целта могат да се ползват фотографии на човека, като може да се наложи и допълнително ваятелска работа в случай, че се работи по черно-бяла фотография от преди много години. Аз направих бюст на жена ми, като използвах 3D принтера на нашия университет, а материалите за този бюст се наричат PLA и ABS. Доволен съм, че съпругата ми хареса крайния резултат, но и на нея не и беше лесно, защото в процеса на работа се налагаше многократно да стои неподвижна, докато аз се въртях около нея, заснемайки десетки нейни снимки от различни ъгли.“

Инженер Райнов признава, че в Техническия университет – филиал Пловдив попаднал малко случайно, защото е завършил професионална гимназия по архитектура. Бил много добър ученик по математика и рисуване, но архитектурата не била насоката, в която искал да се развива. Затова избрал специалността „Графичен дизайн“ в други университети. „За себе си „открих“ 3D принтирането на една учебна практика. Разбира се в университета са ми преподавали принципите на този метод, но тогава за първи път сам се справих със създаването на триизмерен индустриален продукт. Беше вид обемна опаковка. Не съм спал три нощи, за да усвоя софтуера и да направя качествен продукт. Много ми хареса точно тази работа. В нея намерих своето“, спомня си младият асистент.

Колкото до преподавателската му работа, тя изглежда е наследствена черта, защото в рода му има четирима учители. „На защитата на бакалавърска степен един от нашите преподаватели ми предложи да стана асистент и да започна да обучавам връстниците си. Аз вече бях започнал работа като печатар, но ми се стори интересно и да преподавам. В университета вече водя упражнения по „Цифрова фотография“ и „Оптика и колориметрия“.“ - разказва ас. инж. Георги Райнов. Сега той води упражнения по 3D – моделиране на студенти от IV курс, както и „Системи за печат“. Учи третокурсниците на цифрова фотография и колориметрия, а на първокурсниците преподава „Въведение в специалността“. Забелязвам, че колкото повече напредват студентите ми, толкова повече въпроси задават, толкова по-интересни им стават предметите ми, заключи асистент инж. Георги Райнов.