Възстановително правосъдие решава проблеми в клас

Възстановително правосъдие. Звучи малко страшно. За първи път методиката е внесена в България, за да се прилага при проблемно поведение на деца на затворници.

Когато едно училище решило да я изпробва, за година успяло да намали агресията с 50%, а на третата случаите на тормоз и конфликтите намалели с 97 на сто.

Този метод действа, защото стъпва на емпатията, участието е доброволно, няма наказания и накрая всички излизат с общо решение, споделя учителката Яница Господинова, която прилага възстановително правосъдие в прогимназията.

Но предпочита да го нарича Кръг на доверието

Преподава на английски език и икономика на 180 деца. "Седмокласници -  вълнуваща възраст", усмихва се преподавателката.

Едно непокорно момиче я принудило да търси нестандартни решения, отвъд обичайните педагогически практики. „Докато обясня, тя е изтрила дъската. Бяга из стаята, всички се смеят“, разказва учителката как била напът да изгуби контрол върху ситуацията. Потърсила съвет от класния ръководител и колегите. Оказало се, че те се справят, като се обадят на бащата.

А той решава всички проблеми с шамари

"Аз не смятам, че децата трябва да се бият", стъписала се Яница Господинова. И започнала да търси друг начин. Споделила с колеги по време на професионален тренинг и те отправили различни предложения. Да изискаме наказание - то вече е наложено, да изгоня ученика в друга стая - не може, отхвърляла един по един вариантите учителката. Накрая някой ѝ пратил статия за възстановителното правосъдие. Оказало се, че е необходим медиатор, който да управлява процеса. „В училище нямаме, затова аз поех тази роля. Прочетох в интернет - медиатор може да е всеки, който е добронамерен, дори да е ученик“, разказва Яница Господинова.

Написала си на листче 4 опорни точки

- какво се е случило и какво е последвало, защо е станало това, какво решение можем да намерим заедно. Наредила столове в кръг, написала четирите въпроса на дъската и си дала 30 минути. 

Методиката изисква да участват колкото може повече хора. Учителката повикала колега, буйното момиче и една кротка ученичка, родител. Седмокласничката първо не искала да влезе. Беше свикнала да ѝ се карат, разказва учителката. Щом успяла да я убеди, тръгнала по работния списък: какво се е случило, как се чувстваше и от какво имаше нужда в онзи момент, кои са засегнати от твоето поведение, какво да направим, за да го избегнем отново?

"Много ми е неприятно в клас, не знам английски и не мога да стоя на едно място", споделила ученичката. И дошла идеята - да създаде кръжок по танци в училище два пъти седмично, за да влага там енергията си. „Не просъществува дълго, но повече нямахме проблеми с нея - разказва Яница Господинова. - Разбрахме, че ѝ е трудно. Вкъщи няма подкрепа. Средата я отхвърля. Държи се така не за да предизвиква, а защото не знае как.“

Друг път две момичета се сбили в час. Учителката пак ги събрала и започнали да мислят как действията им се отразяват на околните - на другите в класа, на учителя, на директора, как ще се почувстват родителите. "Стигнах чак до кмета", смее се учителката. С децата стоят в стаята, докато се стигне до решение. В случая с двете момичета накрая те си нарисували по една извинителна рисунка една на друга.

„Опитвам се да обясня, че там сме да работим и да учим, не да се харесваме. Основното е да осъзнаваме защо сме в училище, какво стои зад проблема и да проявим емпатия. Ефектът идва веднага, когато децата разберат, че имаме добри намерения“, казва Яница Господинова.