Вихра Григорова: Не можем да говорим за Левски в минало време, не ни се обръща езикът

Десетки пловдивчани се събраха пред паметника на Васил Левски в подножието на Бунарджика, за да отбележат навършването на 152 години от трагичната му гибел. Присъстваха и редица официални лица. Паметникът на Апостола бе отрупан с венци и цветя, а събралите да почетат паметта му паднаха на колене и запазиха минута мълчание. Водещ на ритуала по отбелязване на годишнината бе актьорът от Драмата Тодор Дърлянов, а слово произнесе Вихра Григорова. "Днес, 19 февруари 2025 година, се навършват 152 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. По традиция се събираме в подножието на неговия паметник, дело на големия български скулптор Иван Лазаров, да почетем делото и паметта на човека, чийто идеал и мечта е „чистата и свята република“.  Да си припомним защо хората са го нарекли Апостол и са се обръщали към него именно така, Апостоле. Думата означава „Изпратен“ или „Пратеник“. Освен дванайсетте апостоли на Исус Христос, с тази дума определят така тези, които са пратеници, посланици на Бога, проповедници на добрата вест.

За себе си Васил Левски казва: „Аз съм посветил себе си на Отечеството още от 61-во (1861) лето, да му служа до смърт и да работя по народната воля.“ Това е още в началото, той е само на 24 години. Колцина са го правили тогава? А колко са тези, които биха го направили днес? Затова ли в тефтерчето си, наред с описването на всеки похарчен за делото грош, задава с горчивина въпроса „НАРОДЕ ????“ с цели четири въпросителни знака?", посочи в словото си художникът, изкуствовед и общественик Вихра Григорова. 

По думите й, всички помним и често цитираме една фраза на Левски, вниквайки в нейната изключителна философска дълбочина: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“ от писмото му до Панайот Хитов през 1871, само две години преди да увисне на бесилото. "Бесилото, което после е наречено „О, бесило славно“ потомците преосмислят за поколенията от устройство за убиване в пиедестал. Съратникът му Христо Ботев ще напише в писмо от Букурещ: „Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер…Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел.“ Иван Вазов, патриархът на българската литература, го описва „…със сърце порасло и за кръст готово“. И обобщава неговата духовна същност с думите: “В бъдещето тъмно той гледаше ясно“. В „Епопея на забравените“. За да не забравяме. Помним как години по-късно колосът на българската историческа наука, незабравимият професор Николай Генчев обобщава: „Левски не само идва от дълбините на нашата история, не само украсява българския Ренесанс, той влиза властно и в новото време, за да присъства реално цял един век след кончината си в българското историческо битие.“ 

Всъщност, вече повече от век и половина…Затова и днес не можем да говорим за Левски в минало време. Не ни се обръща езикът да изречем за него „беше“, „бил е“. Той не е напуснал сърцата ни, защото любовта му към България и българското е огромна. А всички знаем, че ако любовта е истинска, тя никога не си отива. Тя Е. И с наша помощ ще бъде и пребъде. В този февруарски ден нека първо преклоним глава пред този най-свят българин. А после да вдигнем глави нагоре и да погледнем към небето. Сиво, почти синьо. Като очите на Апостола, които бдят над Родината", завърши словото си Григорова. Час преди отбелязването на годишнината пред паметника, в храм „Св. Св. Петър и Павел“ бе отслужена панихида от ставрофорен свещеноиконом Тодор Тодоров. Организатори на панихидата бяха родственикът на Апостола –д-р Петко Георгиев и Общински комитет „Васил Левски“.