Вход
24 Юни, 12:26 0 Инициативата за ограничение на износа към Русия е ясна победа за еднакво мислещите демокрации в ЕС и е точно в съответствие с целта на западните санкции да влошат технологичната и финансова способност на Москва да води война, твърди анализ на европейското издание Политико.
Често в медиите, обаче срещаме сензационни истории, в които се описва как Москва продължава да внася първокласни високотехнологични стоки за своята армия – в нарушение на експортния контрол на САЩ и ЕС.
Такива съобщения са частично верни - и имат значение. Те също така са полезни за повишаване на осведомеността сред политиците относно многото вратички, които трябва да бъдат коригирани, ако искаме да бъде възпрепятствана способността на Москва да води война срещу Украйна.
И все пак тези истории отразяват само част от историята - и реалността може да е по-малко различна, от представените скандални заглавия.
Всъщност контролът върху износа вероятно работи по-добре, отколкото може да се предположи.
През 2023 г. вносът на Русия на първокласни, произведени на Запад, технологии спадна с 30 до 40 процента в сравнение с предвоенните нива.
Разбира се, няма съмнение, че това не е достатъчно, за да спре военната машина на Русия и че трябва да се направи повече - например, като се принудят западните финансови институции да засилят надлежната проверка на продажбите на високотехнологични продукти. И все пак подобен рязък спад далеч не е незначителен, особено във време, когато нуждите на Русия от високи технологии никога не са били по-високи.
Факт е, че сега Москва плаща завишени цени за достъп до стоките, които успява да внесе чрез хитрост.
Вземете например износа от Турция — един от обичайните заподозрени, когато става въпрос за заобикаляне на контрола върху износа. Тяхната средна цена се е повишила с 80 процента през първата половина на 2023 г. в сравнение с 19 процента увеличение на доставките от Турция за други страни.
Това означава, че Москва трябва да плати сериозно завишена цена, за да си осигури някои западни стоки, като контролът върху износа от ЕС е основната причина за това.
Това е ясна победа за еднакво мислещите демокрации и е точно в съответствие с целта на западните санкции да влошат технологичната и финансова способност на Русия да води война.
Американски служители смятат, че китайски фирми са доставили 90 процента от вноса на микрочипове в Русия миналата година - което е огромно количество. Тук обаче има друг съществен факт. САЩ контролира и намалява достъпа на Китай до западни технологии от няколко години насам, което означава, че китайският износ на високотехнологични продукти за Русия е предимно произведен в Китай и следователно не подлежи на западен контрол върху износа.
С други думи, изводът тук е, че Пекин държи да подкрепя Москва като защитава интересите на китайските фирми, а не че западният експортен контрол не работи.
Съседите на Русия също се смятат за сред тези, които нарушават правилата, когато става въпрос за високотехнологични стоки, тъй като търговията между икономиките на ЕС и страни като Казахстан, Армения или Киргизстан се разрасна след пълноценното нахлуване на Москва в Украйна.
Редица информации гласят, че хитри европейски фирми изнасят десетки забранени продукти за тези малки икономики. След като попаднат, да речем, в Киргизстан, тези стоки се преопаковат и изпращат в Русия, в нарушение на експортния контрол.
За да бъде ясно, такива мрежи за заобикаляне съществуват и те трябва да бъдат затворени. Това разсъждение обаче има два сериозни недостатъка.
В крайна сметка, търговските потоци между Европа и съседите на Русия са твърде малки, за да докажат, че играта се променя. Износът на Германия за Киргизстан се е увеличил 13 пъти между 2021 г. и 2023 г., но все още е само $800 милиона миналата година.
Например износът на Германия за Армения е нарастнал със 150 процента от 2021 г. насам, но възлиза на едва $546 милиона през 2023 г.
За сравнение, вносът на високотехнологични стоки от Русия надхвърли $34 милиарда през 2021 г. — и нуждата от модерни технологии вероятно е много по-висока сега.
Така че такива доставки са капка в морето в сравнение с нуждите на Русия.
Анализ на Блумбърг показва, че само 7 процента от нарастването на износа на Казахстан за Русия през миналата година е свързан с артикули, подложени на западен експортен контрол. Вместо това нарастващите търговски връзки на Европа с Казахстан се дължат най-вече на това, че фирмите от ЕС пренасочват търговията за несанкционирани стоки през Централна Азия поради ограниченията на транспортните връзки с Русия.
Въз основа на тези факти, да се твърди, че контролът върху износа на Русия е пълен провал, е неточно.
Мерките са пропускливи, но те ограничават способността на Москва да има достъп до високотехнологични стоки и правят по-трудно и скъпо за Кремъл да води войната си.
