Владислав Михайлов: Търговските вериги продават със 100% надценка, спекулират и с цената на маслото

Владислав Михайлов е председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Завършил е Математическа гимназия в София, а след това Университета за национално и световно стопанство. Има участие като собственик, съдружник и управител в редица компании. 

- Г-н Михайлов, в търговската мрежа кравето масло стигна 50 лв. за килограм. На какво се дължи това голямо увеличение?

- Нека търговските вериги да кажат с каква надценка го предлагат, защото в момента европейската борсова цена на маслото е 9 евро за килограм. Най-вероятно високата му цена в България се дължи на търговска спекула. Иначе нормалното увеличение на рафта в магазина е 20-25 процента.

- Като цяло се наблюдават разнопосочни цени на млякото и млечните продукти в магазините. Как си обяснявате тези големи разлики?

- През последния месец рязко скочиха изкупните цени на суровото краве мляко, като увеличението е с 50 процента. Такова чудо не е имало повече от 20 години и когато нещо не си планирал, това вади бизнеса ти от релси. Оттам и преработвателите вдигнаха цените с около 20-30 процента на крайните продукти, защото не могат да работят на загуба, респ. веригите започнаха да коригират своите цени. Но при различните колеги ситуацията е различна, защото имат продукция още от май-юни. Кашкавалът и сиренето имат 60 дни срок на зреене и е нормално да се направи по-голямо количество през юни, когато цената на млякото е била по-ниска - 80-85 стотинки, а сега е 1,20-1,30 лв. Но това увеличение не е нормално и се дължи на недостиг на суровина, и то на централно европейско ниво, а крак с цените повлече именно маслото. Скокът му от май месец насам се дължи основно на масирания износ на масло от ЕС към Китай, където България не е фактор. Във връзка с приключилите наскоро преговори между Европа и Китай относно митата, Европа не отстъпи от наложените 45% мита върху техните електромобили, което на практика е влизане в търговска война. Ответният удар на Пекин е да наложи мита на продуктите, които внася от Европа, между които са и млечните. От това ще страдаме ние, които произвеждаме млечни продукти.

Но какво се случва, когато в големите предприятия в Европа има недостиг на масло - те започват основно да преработват сухо обезмаслено мляко. Отделят маслото, обезмасленото мляко го сушат и го държат на склад, където може да издържи до 2 години.  В един момент това започна да дърпа свежа суровина от фермите на европейско ниво и се получи недостиг, на който повлияха и сушата, и жегите. И нормално през септември видяхме как нещата избухнаха. Сега времето захладня, реколтата на фуражи в Европа е много добра и ако това се комбинира с увеличаване на митата на млечните продукти и в частност на маслото, смятам, че през втората половина на ноември ще има обрат в цените на маслото.

- Това дали ще доведе до спад и на цените на кашкавала и сиренето, някои марки от които са на космически цени?

- Моето мнение, което споделят и другите колеги е, че тези цени на дребно не са нормални, това води и до проблеми с потреблението. Няма как един килограм кашкавал да струва колкото три килограма свинско месо крайна цена в магазина и, естествено, че този кашкавал няма да се купува.

- Знаем, че няма как да се приложи пазарен механизъм, който да регулира цените в магазините.

- Напротив, има такива механизми, които се прилагат в много други държави. При условията, при които в момента работят търговските вериги в България, думите свободен пазар, свободна търговия и свободна конкуренция са изкривени. И това важи за няколко големи корпорации, които работят при почти едни и същи условия. Ако влезете в някоя от петте чужди вериги в който и да е български град, виждате едни и същи цени, едни и същи условия, при които изкупуват българска продукция. На практика това е монопол. Оттам нататък чисто икономически принципите на свободната конкуренция и свободната търговия не работят. Не може да има пет вериги и 5 хиляди преработватели и да говорим за свободна конкуренция.

- В тази връзка май няма реакция от Комисията за защита на конкуренцията?

- Ето тук е разковничето, крайно време е Комисията за защита на конкуренцията да се намеси, защото тази ситуация продължава повече от 15 години и започва да минава всякакви граници. В момента купуват от нас кашкавала на 14-16 лв., а го продават на 30 лв., което не е редно. Предложение какви точно механизми могат да се приложат с примери от Германия и Румъния, за да няма изкривяване на пазара, сме дали на министрите на земеделието и икономиката Георги Тахов и Петко Николов. Възможно е да се направи и временна мярка. И нищо, че в момента сме в предизборна кампания, именно за това политиците трябва да обърнат внимание. Кога, ако не по избори, една партия ще излезе и ще каже, че ще защити интереса на гражданите, а ако не изпълни обещаното, да си носи отговорността. Точно сега е моментът да се защити най-бедният гражданин на Европа.

Когато Явор Гечев беше министър на земеделието, направихме едно 14-дневно проучване в Европа, в което участваха всички наши 27 консули в ЕС. В проучването включихме 10 основни хранителни продукта от потребителската кошница. Оказа се, че в България цените на всички тези 10 продукта са по-високи в сравнение с другите страни от съюза, а в Германия например цените бяха наполовина на нашите. Всички говорят за високи цени, но един от основните фактори за образуването на крайната цена, която потребителят плаща, са веригите. И там ние, производителите, нямаме намеса, никой не ни пита.

Принципа да слагат 100 процента надценка гледаме вече няколко години. А когато ние искаме предоговаряне на цени, те ни бавят повече от два месеца, а това е в ущърб на производителите. Държавата, за да защити гражданите, трябва да се намеси, не да бездейства в тази ситуация. Проблемът е, че дълго време нямаме редовно правителство. До 2021 г., когато имахме редовен кабинет, веригите си позволяваха максимум 35-40 процента надценка. Истината е, че нямаме сериозно и силно правителство, а веригите имат много сериозно лоби в определени посолства - немско, австрийско и др. Така че при слаб кабинет и слаба държава, те започнаха да работят със 100 процента надценка. Как може да взема от производител кисело мляко на 75 стотинки с ДДС и да го пуска двойно, взема сирене на 9,50 лв., а го продава за 20 лв., взема кашкавал на 14-15 лв., а го пуска на 28-30 лв. на регала. А за някои дамски продукти за лична хигиена - има от 300 до 400 процента надценка. И няма КЗК, няма кабинет, няма омбудсман…

- В някои магазини се срещат млечни продукти със съмнително ниски цени. Как се случва това?

- Това е друг голям проблем. Като реекспорт през ЕС от трети страни у нас влиза стока на конкурентни цени, които подбиват тези на българските преработватели. Това са най-вече сирене и кашкавал, но с етикети, че са произведени в България, а това е заблуда за потребителите. Установили сме, че такива млечни продукти минават през Латвия, Литва, Полша и после влизат в България като вътрешнообщностна доставка. На етикетите обикновено пише, че стоката е произведена за някоя търговска верига. В същото време не е ясно при каква технология, с какво качество и безопасност са произведени.

Необходимо е да се засили контролът от страна на Агенцията по храните и да се правят повече целеви проверки на такива търговски и производствени практики. Това ще въведе  на пазара малко повече ред и дисциплина, а клиентът ще бъде защитен. В тази връзка вече водим разговори с Министерство на земеделието. Ще поискаме също двата чувствителни бранша - на преработвателите на мляко и на плодове и зеленчуци, също като земеделските производители да бъдем подпомогнати по т.нар. украинска помощ.