Властта безсилна да спре обезлюдяването: Борим демографската криза, но само на хартия

Демографската криза е проблем, който ескалира през последните години не само в България, но и по света. Ясни са и причините за това - намалена раждаемост, засилена урбанизация, по-високи нива на смъртност и интензивна външна миграция. Специално у нас май повече се говори какви мерки трябва да се вземат, за да не се стигне до пълно обезлюдяване, отколкото да се действа в тази насока. И нали сме царе да пишем стратегии, имаме си и такава за демографското развитие на населението в България (2012-2030), която тази година даже е актуализирана.

Заложените в нея стратегически цели и приоритети звучат по-скоро като добри пожелания, отколкото начините за реалното им изпълнение. За това говори фактът, че от 2012 г. до сега почти нищо не е направено, въпреки отчетите от 300 страници, а в оставащите 6 години едва ли ще стане чудо, за да обърнем отрицателния тренд. Безсилието прозира в заключението, че „анализът на демографската ситуация в страната категорично показва, че поради голямата инерционност, с която се характеризират демографските процеси, значително увеличаване на броя на населението не може да бъде обоснована политика за България в периода до 2030 г. Но пък реалистичната стратегическа цел е забавяне на намаляването на броя на населението чрез целенасочено въздействие върху процесите на естественото движение (раждаемост, смъртност и миграция) едновременно с постигането на оптимален баланс на населението, като се обръща повече внимание и на образованието и здравето. Авторите на стратегията са се застраховали с уточнението, че „пълното осъществяване на приоритетите на демографското развитие на страната до 2030 г. е възможно в условията на макроикономическа стабилност, устойчив икономически растеж, повишаване на икономическата активност, заетостта и доходите на населението“ - фактори, които в комплект са ни дефицит.

В България спирането на нарастването на броя на населението и процесът на неговото числено намаляване започва още преди 1989 г. По данни на НСИ към 1 февруари 2011 г. населението на България е 7 364 570 души, а към 1 август 2024-та вече е 6 699 789 души.

Днес жените често са изправени пред дилемата: професия, кариера или семейство и деца и все по-често тази дилема се решава в полза на кариерата.

В последните години се наблюдава трайно изместване на ражданията към по-високите възрасти, което създава предпоставки за ограничаване на ражданията до едно дете. Значим социален риск крият изключително ранните раждания на момичета под 15-годишна възраст, както и ранните раждания на девойки между 15 и 19 години. Раждането на деца от деца е социално рисково, както от гледна точка на физическото изпитание, така и от гледна точка на психическата неподготвеност за изпълнение на социалната функция с икономически измерения - „отговорно родителство“. Обичайна практика в подобни случаи е отговорностите да бъдат прехвърляни или към семействата на децата, родили деца, или към държавните институции, което лишава родените и изоставени деца от семейна среда и поставя държавата пред сериозни икономически и морални изпитания.

По данни на Териториално статистическо бюро Юг, което е част от НСИ, през 2023 г. в област Пловдив, най-малката възраст, на която дете е родило дете, е 11 години.

Между 13 и 18 години бройката на първескините се увеличава - съответно със  7 живородени деца от 13-годишни майки, като пикът при малолетните е 152 новородени от 18-годишни майки. Отчетена е и тенденция за късно и много късно във физиологично отношение майчинство. През миналата година в Пловдивско са записани 253 живородени бебета от майки на възраст между 40 и 49 години, а жени между 50 и 59 години са дали живот на 6 бебета.

В края на прогнозния в демографската стратегия период (2030 г.) се очаква плодовитостта на жените да задържи равнището си от началото на 90-те години - около 1,5 деца на една жена в детеродна възраст.

Държавата подпомага семействата с новородени по реда на Закона за семейни помощи за деца. Повечето видове семейни помощи се отпускат, независимо от дохода на фамилията. За друга част от семейните помощи за деца са въведени специфични критерии, съобразно тяхната насоченост, или законови определения за съответната година доход на член от семейството. Единствено децата, които раждат деца, са облагодетелствани от специални помощи и само за тях - месечни ваучери на различна стойност, която може да надхвърля и 400 лв. Ваучерите са предвидени за пълно или частично заплащане на такса за детски ясли или забавачка, купуване на храна, облекло, обувки, учебници и други пособия.

Един от най-тревожните демографски проблеми в България в момента е високото ниво на смъртност - обща, преждевременна и детска. След 1964 г., когато е регистрирана най-ниска смъртност в демографската история на България - 7,9%, броят на умиранията постепенно се увеличава. Демографските прогнози показват, че именно поради обективните процеси на остаряване нивото на общата смъртност в страната ще остане високо и непроменено в периода до 2030 г.

По данни на НСИ, през 2023 г. в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99,5%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличил с 601 деца, или с 1,1%. Най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5%, София (столица), Ямбол - по 9.9%, и Пловдив - 9.7%. Броят на починалите през 2023 г. е 101 006 души и спрямо 2022 г. намалява със 17 808. Спрямо предходната година броят на починалите намалява със 17 808, или с 15%. Нивото на общата смъртност обаче продължава да е високо.