Войводиново въстана: На 4 км сме от Пловдив, а без път и транспорт!

„Най-близкото село сме до Пловдив, а сме откъснати от света – няма пътища, няма транспорт!“, възнегодуваха жители на Войводиново.

Около стотина недоволни излязоха днес на протест и блокираха кръговото кръстовище до Панаира, пресичайки многократно пешеходните пътеки. Демонстрацията е разрешена от Община Пловдив и се провежда при засилена полицейска охрана. Въпреки това предизвика задръствания и недоволство сред шофьорите, които попаднаха в тапите.

И вие сте на пътя, и ние сме на пътя, отвърнаха им протестиращи, които издигнаха плакати „Искаме транспорт!“, „Свършете си работата!“, „Защо ни лъжете?“.

Заради постоянните ремонти по Брезовско шосе сме без достъп до Пловдив, а от 3 септември без предупреждение спряха и редовната линия 15, разказа Павлина Сиракова. Има само селска линия, която се движи като временно алтернативно решение, но не е редовна и обикаля през няколко села. Не е вариант за  работещите и учениците, които не могат да стигнат навреме.

Павлина се движи с личната си кола по обходните маршрути, които минават през два прелеза и гарата, където също има ремонт. Засекла е, че й отнема 45 минути да измине четирите километра от Войводиново до района на Панаира, където работи. Детето й учи в ЕГ „Иван Вазов“ и сутрин единият от родителите го кара на училище, защото селската линия тръгва в 8 и с този автобус не може да стигне за първия час. Наобяд пък няма с какво да се прибере. Графикът на часовете пак се разминава с разписанието на единствения рейс. Ако го изпусне от „Филипово“, някой от нас излиза от работа, кара го до Войводиново и пак се връща. Но кой работодател ще търпи това, пита жената. Община „Марица“ нас не ни счита за хора – селото е оставено с разбити пътища и никаква комуникация, негодува Павлина Сиракова.

„Обетована земя!“, намери още по-точни думи Иванка Караджова. В селото няма банкомат. Ако някак успееш да дойдеш до Пловдив, не знаеш дали ще можеш да се върнеш, описа тя. Пенсионерка е и за нея не е фатално. Чака, когато децата са свободни, някой да я докара. Но вижда как се мъчат ежедневно всички останали жители на селото.

Петя Маринова е майка на седмокласничка, която от тази година учи в пловдивското ОУ „Христо Г. Данов“.  Много е трудно, караме я всяка сутрин, но после няма с какво да се прибере. Миналия ден часовете свършиха в 14 часа, стигнала е до село в 16,30, разказа майката. Няма с какво да я заведе на лекар. Бащата пътува и през деня е извън Пловдив, не може да е на линия с колата по всяко време. Марая разказва, че в същото положение са и нейни връстници от Войводиново, а сутрин е ад – закъсняват, започват да звънят на класните ръководители, възникват проблеми в училище още в началото на учебната година.

Настояваме за редовен транспорт, може да е през 40 минути, но да знаем, че ще мине, обединиха се около общо искане протесиращите.

Разказват, че още по времето, когато автобусът по линия 15 не бил спрян, понякога минавал без табели и не можело да се разчита на него. Случвало се да чакат с часове за превоз до града. Разчитат да мине познат и да ги качи, но и това е въпорс на късмет.