Тя е Катя от монтанското село Котеновци. Като медицинска сестра е посветила на болницата в Монтана над 20 години от живота си. От хуманната професия се върнала на село, за да гледа болната си майка. А след това помагала и в отглеждането на двете си внучета.
Катя Младенова - жител на с. Котеновци Първото отиде на детска градина и остана момченцето на сина ми и аз реших, понеже няма в селото деца да взема едно детенце за да си играят и да се грижа за него, както съм се грижила и за двете преди.
Катя станал приемен родител на момченце от дом за деца лишени от родителски грижи.
Катя Младенова - жител на с. Котеновци Доведох го тук и те много се разбираха с моя внук. Въобще нито са се карали, нито съм имала проблеми, изтърсим им играчки. Тук има автобус, та го караше на детска градина и така минаха три години и го осиновиха. Аз много страдах за това дете, защото то си беше като мое дете.
След като настъпило отново онова чувство на празнота, Катя се решила да опита да се грижи за второ дете - момиченце.
Катя Младенова - жител на с. Котеновци И аз викам що не? Щото и внучето ми отиде на детска градина и аз останах без дете.
Второто приемно дете останало при Катя до навършване на пълнолетие. Жената пази в себе си всеки спомен и разказва с трепет за емоциите през годините.
Катя Младенова - жител на с. Котеновци Тука това е от първия ден къде съм я взела, с внука и внучката. Ето тука първият рожден ден. Е тука пак са внучетата, ето тук на Коледа и така решихме да запечатаме със снимки в албума, за да си има за спомен, щото мислехме, че ще я осиновят и нея, но тя си остана при мен и до днес си е при мен. И докато реши тя да стои, аз нямам нищо против, стана си ми като член от семейството като моите внучета.
Момичето има амбиции да бъде, като приемния си родител и затова се е насочила към медицината.
Катя Младенова - жител на с. Котеновци Тя искаше да учи медицина, искаше акушерка, но не издържа матурата по английски. Сега ходи на уроци, подготвя се и догодина иска да влезе да си учи с приятелките там да продължи.
Въпреки, че стаята на момичето е необитаема вече, Катя не променя нищо в нея.
Катя очаква всички деца и внуци да бъдат при нея за празниците. Тежко й е за първото дете за което се грижила, т.к. новото семейство е прекъснало контактите с нея.
Катя Младенова - жител на с. Котеновци Много ми е тежко и мъчно, но няма как. Беше много сладък. Желя му цялото щастие, дано е щастлив. Той ми е казал като стане на 18 г. ще дойде да ме види - "мамо до 18 г. и ще дойдем". Дано не не ме забрави и ми се обади, да видим как е как живее, много искам да разберем щото много го обичам.
Да отдадеш живота си на други съвсем непознати и да ги обикнеш като свои не е лесно. Катя обаче го приема за призвание и изключителна добродетел за всеки който подаде ръка на деца лишени от родителски грижи.
Полицай гледа на улицата мъж, който лази: - Загубихте ли нещо, господине? - Да, равновесие.
още вицове