Вярващите на Бачково: Молитвата стига до Богородица, когато е от сърце и душа СНИМКИ

  17 Април, 12:01     0  

Стотици вярващи от цялата страна се стекоха в Бачковския манастир на втория ден на Великден. Всички идват, за да зърнат и докоснат Чудотворната икона на св. Богородица, както и да отправят своята молитва с надежда да стигне до Божията майка. По традиция, литийното шествие потегли от обителта малко след 8 часа тази сутрин, предшествано от камбанен звън. Вярващи поеха иконата, която тази година беше без специалната поставка, и се отправиха към местността "Клувията", която се намира на около 6 километра от манастира. Шествието бе предпождано от игумена на Бачковската обител епископ Сионий. 

Болни възрастни хора, цели семейства с деца поеха по стръмния път и забравиха за всички свои проблеми и болежки. Мнозина от присъстващите на шествието идват от десетилетия. Създали са традиция в своето семейство, която не се нарушава няколко поколения наред. Други пък дойдоха за първи път, за да усетят магията и изцелението на вярата със сърцето си. "Това е един велик момент от живота на светата обител. Момент, който очакваме цяла година и който идва като допълнителна радост за светлия празник на Христовото Възкресение.  Нека Пречистата Богородица, която беше при кръста, при Възкресението, която беше в целия живот на нашия Спасител, да ни благослови, да ни укрепи, да моли своя божествен син за благословение на целия народ, за благословение на тези, които имат нужда от здраве, благоденствие, изцерение, да благославя всички и да ни даде единство на нацията. Вярвам в чудото и не само вярвам, но и съм свидетел на много чудеса - чудеса на изцерение, чудеса на благословение на семейства, на отделни хора, загубили пътя в живота. Чудото се случва на този, който се моли от сърце и душа. Да се помолим за единство на нашат нация, за мъдрост на тези, от които зависят съдбините ни, за мир по целия свят", каза пред журналисти епископ Сионий. 88-годишната баба Люба е една от вярващите, които идват в манастира от десетилетия. Тя помага с оплитането на венеца, с който се окичва Чудотворната икона. "Станах в 5 часа сутринта, за да плета венеца. Идвам от София. От три дни съм тук, за да помагам. Душата ме кара да го правя. Отгоре са ми наредили. Богородица ми се яви и ми каза, че иска да ѝ служа. И вече повече от 30 години го правя", каза Люба. Баща с дете от Пловдив пък се включиха за първи път в литийното шествие. "Дойдохме, за да видим какво е и да се помолим за здраве", каза родителят по пътя към местността.  Възрастна жена от Пловдив пък разказа, че вече идва за 20-и път. "Само през пандемията пропуснах. Вярата и надеждата ме карат да идвам тук. Света Богородица е всесилна Царица, помага ми във всичко, но трябва да усетиш това със сърцето си. Когато отвориш сърцето си, винаги помощта идва. Всеки ден е чудо, че сме живи. Благодарим на Бога, че сме се събудили”, посочи тя. 

В дългата колона от вярващи, поели по тесния път към Клувията имаше хора от цялата страна, включително от София и Плевен. 

В двора на манастира пък е пълно с вярващи, които не са тръгнали с шествието, но идват тук, за да се докоснат до оригинала на Чудотворната икона, който ще остане за поклонение през целия ден. Смята се, че днес силата на Чудотворната икона е най-голяма и че всеки, който я докосне, ще се излекува. "Идвам за седми път. При мен чудото се случи - имах проблеми със ставите, сега съм много по-добре", коментира пенсионерка. 

За Бачковската Богородица се знае, че се е появила в манастира в началото на ХІV в. Една от версиите е, че е била подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий. Но другата хипотеза, която има и повече привърженици, е далеч по-интересна. Тя гласи, че иконата е „прелетяла“ от един грузински манастир (заради проявено към нея пренебрежение) и кацнала в местността Клувията. Събитието било ознаменувано със сияйна светлина, която превърнала нощта в ден. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и отишли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и братята с лития пренесли иконата в църквата „Св. Богородица“. Поставили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата отново „избягала“  в Клувията. Понесли я обратно в манастира, но следващите дни чудното „бягство“ се повторило, а след това и потретило. По някое време на един от монасите му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място – вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом. Дева Мария заръчала и всяка година на втория ден на Великден да я носят до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. А на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до Клувията, като се отслужва и молебен. снимки от Наташа Манева