Вятър от мрамор и черга от стъкло на Националните есенни изложби в Пловдив СНИМКИl

Вятър от мрамор извива вихрушка в Стария град. Творци „палят“ огън от риолит, „постилат“ слънчева черга от стъкло и месинг. Стихиите на изкуството избухват, искрят и - в крайна сметка - се „приземяват“ в Националните есенни изложби. 

Тазгодишното издание на форума стартира по традиция на 1 септември и ще превърне за месец Старинен Пловдив в галерия за творбите на деветима автори. Всички те са водещи творци в различни области на изящното изкуство - живопис, графика, скулптура, рисунка, пластика, акварел, художествено стъкло, фотография.

Кураторът и изкуствовед проф. д-р Галина Лардева ги предизвика с надслова „Приземяване“. „Но те не го следват, а работят паралелно с него. В  този смисъл той е по-скоро интерпретативна платформа, а не „тема“, обяснява тя.

Концепцията ѝ прокарва нишка от незапомнени времена до днес - винаги досегът със земята, частичното или временно завръщане в нея и към нея е възприемано като фундаментална и универсална опора в човешката култура. „Днес повикът към приземяване има на пръв поглед значително по-различен смисъл, насочен към значенията и практиката на всекидневното. Приземяването предполага

отказ от самите усилия за себенадскачане,

оттегляне от надмогването на всяка цена над обстоятелства, институции, контексти и индивиди, отрицание на съществуването далеч от познатото и обичайното или в противоречие с природата и естеството - казва проф. Лардева. -  Приземяването е апел за завръщане, за припомняне на една изоставена в миналото нормалност.“

Според проф. Лардева съвременният свят всекидневно губи непосредствената си сетивност за действителността, затова си заслужава  да се потърси противотежест чрез отрезвяващата перспектива на приземяването.

Камен Цветков открива своята в гранитни скулптурни форми - монолитни и в същото време създаващи усещане за лекота. Ескпонирани са в двора на къща „Хиндлиян“.

Верандата ѝ е пространство за творбите на Лилияна Александрова  - акварел и рисунки. Най-младата авторка сред участниците изобразява с туш кости с анатомична точност - извън всякакъв контекст. Контрапункт на стряскащото са изящни акварели с цветя в традицията на натюрморта и експресивни автопортретни рисунки.

Тленната нежност на розата в един от акварелите на Лиляна Александрова.

В мазата на къща „Хиндлиян“ са

световете от художествено стъкло

на Гита Маркова, която е изтъкала “Слънчева черга“ от фюзирано стъкло и месинг. Някои от творбите ѝ съчетават идеята за крехкостта и  изначалната прозирност на материала в разпознаваеми природни форми. В други реди мозайки със строга рационалност, свързва елементи в нескончаеми низове с ритуална последователност.

Гита Маркова "тъче" своята "Слънчева черга" от фюзирано стъкло и месинг.

Различен е подходът на Снежана Симеонова, изваяла вятър от мрамор и огън от риолит. Нейните пластики са в двора на Мексиканската къща. А в залите на постоянната експозиция са провокативните графики на Горан Тричковски - роден в Македония и установил се в България автор от младото поколение графици.

Гергана Табакова

разказва в акрил свои абстрактни истории -

„Осемте месеца, които чаках и фантазирах“. „Мисля за това от време на време“, признава в маслените си творби Станимир Генов. Техните произведения са в двора и на първия етаж в Балабановата къща.

В Дълбоката зала с рисунка и пластика гостува художникът, театрален и кинорежисьор Петринел Гочев. Изобразява утопични пространства и оптически илюзии с внушение за пропадане, за нарушаване на универсален ред и безалтернативна пустота. На този фон пластиките му подсказват едно възможно завръщане - към раждането и смъртта.

Фотографиите на проф. Цочо Бояджиев в Сводестата зала са поетични мигове, в които погледът през обектива е дал друг смисъл на ежедневните образи и знаци - както ги осмисля философът, историк, преводач. Поет и фотограф, един от водещите български учени хуманитаристи и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.

Със своето значение на

разтърсване, сепване, явяване

приземяването носи и характеристиките на просветление, обобщава проф. Галина Лардева, която е артистичен директор на Националните есенни изложби от 2013 г.

Основани още през 1967 г., те са един от най-престижните форуми за съвременно българско изящно изкуство и един от най-устойчивите формати.

Откриването на тазгодишното издание на 1 септември от 18 ч. в двора на Балабановата къща е среща и с изключителни музиканти: Мишел Нахабедян (саксофон), Мирослав Турийски (пиано), Николай Бобчев (контрабас). Подготвили са изпълнения на класически джаз стандарти и авторски теми.