Вход
19 Март, 09:24 0 България с най-висока раждаемост в ЕС: Защо българките оглавиха класацията?
Според най-новите данни на Евростат, България за първи път оглавява класацията по коефициент на плодовитост в Европейския съюз. Това означава, че българките раждат най-много деца спрямо жените в другите страни членки на ЕС, съобщи NOVA.
Какво показват числата?
Коефициентът на плодовитост отразява средния брой деца, които една жена би родила през фертилния си период (15-49 години). За 2023 г. България излиза начело с коефициент 1,8, оставяйки след себе си Франция и Унгария. На последно място в ЕС е Малта. Средният коефициент за Европейския съюз е едва 1,4, което е исторически ниско ниво за общността.
България изпреварва традиционните лидери
Дълги години челното място е било заето от Ирландия, която в миналото бележи рекорден коефициент от 3,5 през 1973 г. През последните десетилетия обаче Франция успява да я измести, докато България дълго време е била сред страните с ниска плодовитост. След 2000 г. тенденцията се обръща и постепенно нашата страна започва да се изкачва в класацията.
Къде се раждат най-много и най-малко деца в България?
Най-висок коефициент на плодовитост е отчетен в Сливен, където средно една жена ражда 2,6 деца. Следват Ямбол и Пазарджик. В другия край на класацията са София, Перник и Смолян, където коефициентът е около 1,5.
На каква възраст българките раждат?
България държи рекорда за най-млади майки в ЕС. У нас първото дете се ражда средно на 27 години, а второто – на 29. В сравнение с това, в Италия, Ирландия и Испания жените стават майки за първи път между 31 и 32 години.
Деца без брак – тенденцията расте
Още една класация, в която България е начело, е процентът на деца, родени извън брак. В страната над половината от новородените са в семейства без официален брак. Подобна тенденция се наблюдава и във Франция и Португалия. В другия край на класацията е Гърция, където под 10% от децата са родени извън брак.
За пръв път България е лидер в ЕС по плодовитост, изпреварвайки традиционните фаворити. Въпреки тази положителна тенденция, демографските предизвикателства продължават, а бъдещето на населението ще зависи от редица икономически и социални фактори.
