Закон за доброволчеството най-сетне набира скорост, но не без критики
На 26 февруари 2025 г. парламентарната комисия по правни и конституционни въпроси прие на първо четене три законопроекта, насочени към насърчаване на доброволчеството в България. След евентуално приемане на второ четене, проектите ще бъдат внесени за обсъждане в пленарната зала.
Липсата на правна рамка създава вакуум
До този момент България няма специален закон за доброволчеството, който да гарантира неговата защита, регулация и устойчивост. За приемането на такъв нормативен акт настояват от години неправителствени организации, но усилията досега не са довели до конкретни резултати. За последните 13 години в Народното събрание са били внасяни 12 законопроекта по темата.
Основни притеснения: договори, регистър и бюрокрация
Гражданските организации изразяват сериозни притеснения от заложени текстове, които според тях налагат излишна административна тежест. Сред спорните предложения са:
писмени договори за дългосрочни доброволци (при над 30 дни доброволческа дейност годишно),задължителна декларация за съгласие за обработка на лични данни,
създаване на Национален регистър на доброволците,
застраховки за злополука, осигурявани от организаторите.
Според критиците, подобни изисквания биха обезкуражили доброволците и организациите, вместо да ги стимулират.
Подкрепа за някои от мерките
Независимо от критиките, организациите подкрепят част от предложените насърчителни мерки. Сред тях е възможността за отпуск от няколко дни при участие в доброволчески инициативи. Мярката се отнася както за работещите по трудов договор, така и за държавните служители и се приема положително от активните НПО-та в сектора.
Политическото "присвояване" не е уместно
Организациите подчертават, че и трите внесени законопроекта в 51-вото Народно събрание (от БСП, ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС), както и проект на Министерството на младежта и спорта от 2024 г., имат сходно съдържание и принципи. Затова всякакви опити за политическо присвояване на идеята за закона се определят като неуместни и несъстоятелни.
Органите на властта – ограничена роля в доброволчеството
НПО-секторът настоява в закона органите на държавната и местната власт да бъдат изключени като организатори на доброволчески дейности, освен когато става дума за форсмажорни ситуации, като бедствия, пожари и кризи – вече уредени в Закона за защита при бедствия. Според становището, не е редно властите да използват доброволци, за да компенсират собствени дефицити.
Национален регистър – излишен?
Предложението за централен регистър на доброволците е сред най-оспорваните. От гражданските организации смятат, че по-подходяща форма е вътрешен регистър, воден от всяка организация поотделно, особено при дългосрочни инициативи. Така ще се гарантира отчетност, без излишна тежест върху администрацията и бюджета.
Посока има, нужни са подобрения
Гражданските организации изразяват готовност да подкрепят закона, но само при реално облекчаване на административните процедури и с гаранции, че законодателството ще подкрепя, а не ще затруднява доброволците. Те се надяват законът да бъде приет в близко бъдеще, но с нужната корекция, така че да се превърне в истински стимул за гражданска активност.