Заради болестите не трябва да има повече от 15% дървета от един вид

За състоянието на дървесния фонд в Пловдив и на зелената система като цяло потърсихме мнението на  ландшафтен архитект Невена Цветкова и инж. Никола Каварджиков -  председател на Регионалния съюз на лесовъдите. 

- Какво е фитосанитарното състояние на дървесния фонд в Пловдив?

- Най-напред е добре да се говори за цялостното състояние на зелената система. Наречена е система неслучайно, тъй като съвкупността от различни елементи е от особена важност за нейните функции и въздействие върху микроклимата в града.  Състоянието на зелените площи в голямата си част е много лошо, липсват така необходимите поливни системи, изграждат се цели квартали без обществена зеленина и улично озеленяване ("Остромила", "Беломорски"), а съществуващите зелени площи намаляват и състоянието им е плачевно. Тепетата, с много малки изключения, са в окаян вид. Усилията на Общинското предприятие продължават към разделителни ивици, голяма част от които с поливни системи, зелени площи около големи булеварди, всичко това не е за подобряване на микроклимата, а за подобряване на имиджа на Общината, т.е. приоритетите са тотално сбъркани. Дърветата, като една много важна част от зелената система, също са в много лошо състояние - над 50% от улиците в града или нямат озеленяване, или се нуждаят от реконструкция. Изводът е, че зелената система на Пловдив е пред колапс. И все пак, за да бъде една такава оценка безпристрастна и вярна, тя трябва да почива на данни. Въпреки задълженията, вменени на кмета от Закона за устройство на територията, за публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината, такъв не съществува в цялостен и използваем вид. Разбира се, има извършвани частични дейности, но те не са събрани в единна система, от която лесно биха могли да се извличат данни за състояние по район, улица, дървесен вид и прочие. Има и добри примери, разбира се, през 2013 година е публикувана Програма за развитие, поддържане и опазване на зелената система.  В нея има задълбочен анализ на видовия състав в града, анализ на всички зелени площи, препоръки за спешни действия в периодите 2012-2014 г., 2015-2020 г. и 2021-2025, но за съжаление, над 90% от препоръките не са изпълнени 11 години след нейното приемане от Общинския съвет. 

- Кои дървесни видове са най-разпространени в града?

- Западният чинар (Platanus occidentalis) се налага като основен вид в града, с устойчивостта си, дълговечността и големите декоративни качества. Използването му обаче се ограничава в улици с голям габарит.  При това, в разстояние на повече от век, чинарът е засаждан наравно с редица други дървета - акация, тополи, конски кестен, липи, брези и др.

- Кои са най-често срещаните заболявания по дърветата в Пловдив и от какви насекоми се нападат? В тази връзка, провежда ли се адекватна растителна защита? 

- Сред болестите са загниване вследствие на неправилна резитба, антракноза, брашнеста мана, а миниращ молец и  листни въшки са най-честите вредители. Растителна защита липсва, кестените из целия град страдат, листните въшки по липите създават медена роса, която капе и създава лепкав филм под дърветата. Добрата практика от чужбина - пръскане с гръбни пръскачки рано сутрин, е гледка, която не сме виждали в Пловдив.

- Какви пропуски има при поддържането на дървесния фонд в Пловдив? 

- Проблемите и пропуските започват още от засаждането и продължават в последващото поддържане на дървесните фиданки. Засаждат се дребноразмерни фиданки, които не отговарят на стандартите за засаждане. Такива фиданки имат нужда от много повече грижи, тъй като нямат достатъчно резервни вещества в тънките си стъбла. Следва недостатъчно поливане, липсва подхранване и това води до прекалено висок процент неприхващане. Прихванатите дървета не се поддържат правилно и липсват задължителните резитби за повдигане и прореждане на короната. Всичко това води до проблеми в бъдеще, когато нискоразположените дебели клони трябва да се отрежат, правят се големи отрези, от които навлизат гъби, патогени и вредители, и често това се оказва фатално за дърветата. Често по главните улици и булеварди се подменя паважната настилка с асфалт, което драстично променя въздушно-водния режим на почвата, а в комбинация с увреждането на корените при ремонта възрастните дървета не успяват да го преживеят. Такъв е случаят с булевардите "Руски" и "Хаджи Димитър".

- В много градове в Западна Европа за дървесния фонд, който е под грижите на съответната община, има картотека, всяко дърво е чипирано и с "досие". В Пловдив може ли да се приложи подобна схема?

- Разбира се, дори е наложително. Наличието на такава система би дало изключително много ценна информация - кой вид се развива добре или пък не, какъв е процент​ът на дадения вид в града. По последни препоръки дървесната растителност в градовете трябва да е изключително разнородна и даден вид да не превишава 15% (някои специалисти препоръчват дори 5%!) от общия брой дървета. Това се прави с цел устойчивост на насажденията заради сериозните болести, които често нападат даден вид. 

инж. Никола Г. Каварджиков