Заради бум на лозовата филоксера: Цар Фердинанд слага началото на растителната защита у нас

Своя професионален празник днес отбелязват  специалистите по растителна защита в България. Борбата срещу болести и неприятели по растенията у нас официално стартира преди 128 години, но се чества отскоро. Денят на растителнозащитника за първи път бе отбелязан тържествено на 16 януари 2006 г. в аулата на Аграрния университет в Пловдив по повод 110-годишнината от издаването на първия нормативен акт на България в областта на растителната защита.

А защо точно 16 януари?  На тази дата през 1896 г. с указ на княз Фердинанд се утвърждава първият нормативен акт в България в областта на растителната защита. Именно с този закон се поставя официално началото на борбата с вредителите по растенията и растителнозащитната дейност у нас.

Ехо от историята

През далечната 1884 година в България се появява филоксерата - "лозата чума" - най-страшното бедствие, сполетяло някога нашето лозарство. Лозовата филоксера е дребно насекомо с произход от югозападната част на Северна Америка. В Европа е установена през 1863 г. едновременно във Франция и Англия, за кратко време се разпространява в основните лозарски райони и унищожава по-голямата част от европейските лозя. В България е открита през 1884 г. Масовата <210> поява налага да се изкоренят съществуващите лозови насаждения и да се заменят с лози на устойчива на филоксерата подложка.

За няколко години голяма част от лозята във Видинско, Ломско, Врачанско и др. са унищожени. Пътят на филоксерата от запад на изток и оттам на юг през Балкана се означава с парчета червено платно, вдигнато високо над болното лозе. Този "фронт" прегазва цяла България и от 1 150 000 дка лозя през 1897 г. площите намаляват на 434 000 дка през 1919 г. Появата на филоксерата налага предприемане на спешни мерки: приемане на Закон за мерките против филоксерната зараза (чума на лозата) и възстановяване на опустошените от нея лозя. Това става именно с указа на княз Фердинанд.

След това в сектора са предприети още редица законодателни мерки. В Закона за подобряване на земеделското производство и опазване на полските имоти - 1925 година, се регламентират и карантинни мерки при вноса на земеделски продукти.

Пет години по-късно е приет първият самостоятелен закон, урежда опазването на растенията от болести и неприятели, а с Указ №21 на цар Борис III от 10.04.1933 г. е ратифицирана и Международната конвенция за защита на растенията от Рим 1929 г.

Хронологично в следващите години - 1946 г., а по-късно през 1960 г., са приемани нови закони, свързани с растителната защита, респективно: Закон за опазване на страната от внасянето и разпространението на опасни неприятели и болести по растенията - 1946 г., Закон за защита на растенията от болести и неприятели.

Независимо от дългогодишната история тази дейност винаги е била извършвана от различни структури у нас, но преди промените не е съществувала като обособена служба за растителна защита съобразно изискванията, заложени в Международната конвенция за растителна защита от Рим 1951 г.

След промените 

През 1991 г. Великото народно събрание ратифицира международната конвенция и с този акт бе дадена възможност за създаване на служба, съответстваща на международните норми.

С Постановление №131 от 15 юли 1992 г. на МС и последвала заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост от 14 октомври същата година бе създадена Националната служба за растителна защита. Тя имаше представителства във всички областни градове в страната. Като самостоятелна структура съществува до 2011 г., след което стана част от Българската агенция по безопасност на храните. Кабинетът "Петков" имаше намерение да отдели БАБХ от Министерството на земеделието и Агенцията да мине под шапката на Министерския съвет, но краткият мандат осуети тази промяна.

Бал на специалист​ите по РЗ

Денят на растителнозащитника в България ще се отбележи днес в Аграрния университет в Пловдив. Във Факултета по растителна защита и агроекология ще се съберат специалисти от цялата страна. Форумът ще се проведе от 13,30 ч. до 16 ч. Презентации ще изнесат водещи специалисти в бранша. Кулминацията на тържеството е Бал на растителнозащитника, който ще е вечерта в ресторанта на хотел "Империал".