Здравното министерство готви нова наредба: Забраняват чипс и газирано в школските столове

Целта е да се изградят добри хранителни навици у подрастващите и да се намали рискът от хронични заболявания в по-късни етапи от живота им 

Любимите чипсове, газирани напитки, готови кюфтета и кебапчета, солени и пържени храни изчезват от менюто на школските столове. Това предвижда проект на наредба за здравословно хранене на учениците, публикуван за обществено обсъждане до 17 март от Министерството на здравеопазването.

Забраняват се също ястия, останали от предишен ден,

а рибата и пилето трябва да са без кожа. В менюто да има най-малко 400 г зеленчуци и плодове, предлагат още от здравното министерство. 

Целта е да се изградят добри хранителни навици у подрастващите и така да се  намали рискът от хронични заболявания в по-късни етапи от живота им, обосновават се здравните експерти.

От месните продукти се допускат шунка и филе

без механично отделено и формовано месо, с ниско съдържание на мазнини и сол.

Приемът на течности се допълва с напитки от пасирани плодове или зеленчуци под формата на смути, което може да е обогатено с прясно, кисело мляко и др.

Изискванията, посочени в проекта, трябва да се прилагат и в случаите, когато храната на учениците се доставя от външни обекти, като са обхванати всички възможности за кетъринг, както и апаратите за закуски на територията на учебните заведения.

От МЗ препоръчват използването на кулинарни методи, които ограничават съдържанието на мазнини - варене, варене на пара, задушаване и печене, а

пържените храни да се предлагат не повече от 2 пъти седмично.

Кравето мляко и млечните напитки също са включени в здравословното хранене, както и бозата без изкуствени подсладители. За подслаждането на чай, какао, цитронада и кисело мляко обаче се допускат не повече от 5% захар или пчелен мед.

За радост на учениците, от МЗ смятат, че горещият шоколад е част от здравословното хранене. Оттам предвиждат също в основно ядене на децата да се предлага поне един представител от групата на зърнените храни, като хляб, хлебни, макаронени, тестени изделия, ориз, жито, овесени ядки, елда, просо, царевица и други, както и картофи, като пълнозърнестите макаронени изделия трябва да са най-малко един път седмично.

----------------

В ПЛОВДИВ

Доставчици се избират с конкурс под контрола на властта

В Пловдив има 77 училища с различни форми на обучение, от които 52 са общински. Всички учебни заведения имат организирано хранене - столове с приготвяне на храна на място или кетъринг, голяма част от тях - и лавки. Според наредбите, приети с решение на Общинския съвет, директорите на училищата имат право да отдават обектите си за хранене под наем, но под контрола на Община Пловдив и при задължителното провеждане на конкурс по предварително утвърдени условия за наемна цена, срок, инвестиции. Задължително се изискват сертификати за продуктите и спазването на приетите стандарти за детско и ученическо хранене.

Комисията се назначава от директор, протоколът и резултатите от класирането се представят в Община Пловдив, след което кметът или ресорният заместник внася документацията в местния парламент за гласуване. Общинските съветници имат право да отхвърлят наемател, спечелил конкурса. През миналата година мнозинството отказа да одобри офертата на фирмата на Георги Цанков за ОУ „Райна Княгиня”, въпреки че на конкурса в училището тя беше класирана на първо място.

ПОЗИЦИЯ

Георги Цанков,  собственик на "Фууд Деливъри Експрес" ООД:

Изискванията биха оскъпили купона минимум с 50 процента 

Ако заложените предложения в проектонаредбата на здравното министерство за храненето на учениците се запазят, това ще доведе до минимум 50% поскъпване на купона. В момента той струва 5-6 лв. за тристепенно меню, обясни пред "Марица" Георги Цанков, собственик на фирмата за хранене „Фууд Деливъри Експрес“, която е сред основните играчи в обществените поръчки за доставка на храни за училища и забавачки в Пловдив.

„В  поскъпването няма нищо лошо, но само ако тази наредба бъде спазвана не само от операторите на училищните столове, но и от обектите, които са извън училищната ограда“, добави той. И даде за пример как в нито един училищен стол не се предлага на децата айрян, тъй като няма производител, който да го приготвя без сол, каквото е изискването. В същото време обаче само на няколко крачки извън оградата на училището напитката може да се купи в близката лавка или магазинче. Същото се отнася и със забранените в училищните столове храни с хидрогенирани мазнини, като вафли и други, които учениците могат да си купят без проблем отвън. Така съществува опасност, спазвайки наредбите, фирмите в училищните столове да бъдат принудени да вдигнат цената на купона и това да изтласка учениците към периферните обекти, което ще бъде бонус за тях и загуба за операторите на школските столове, обяснява Цанков.

Според него интересна е точката в проектонаредбата, свързана с изискването за месото. "Ако нямаме право да купуваме готова кайма, това би означавало две неща. Да инвестираме в машина, която за домашна употреба струва между 2 и 4 хил. лева, а представете си за кухня майка. А започне ли една такава кухня да превръща месото в кайма, то тя трябва да се регистрира в производствено предприятие", коментира експертът в ученическото хранене.

По думите му, проектонаредбата се препокрива в голяма степен с настоящата, но и в нея остава неразрешен един от най-важните проблеми в детското хранене. "Проверяващите органи, като РЗИ  и БАБХ, трябва да следят спазването <210> не само на територията на училището, а и за търговските обекти, отстоящи на не по-малко от 400 метра от школската ограда", настоява Цанков.

Автори: Илияна Ангелова, Валя Йеремиева, Гергана Василева