Зелен четвъртък, бяла събота - ритуалите през предвеликденската седмица

Автор: Татяна Томова

Седмицата преди Великден е известна в Чехия и Словакия като "цветна", а дните се наричат Син понеделник, Сив вторник, Сажена сряда, Зелен четвъртък, Разпети петък и Бяла събота, разказва Грозделина Георгиева, уредник на изложбата "Великден в България, Чехия и Словакия", която може да бъде видяна до 12 май в Регионален етнографски музей - Пловдив. Експозицията представя богатата обредност около самото Възкресение и различните традиции в трите страни. Могат да се проследят запазените езически обичаи, разпространени при нас и при тях, както и да се види доколко християнството е променило народните вярвания и представи.

Дните от понеделник до сряда и в тяхната, и в нашата култура са посветени на почистването на къщата, като подготовка за самия празник. В Чехия и Словакия се вярва, че

ако през дома ти не е минала метлата, цяла година ще ходиш мръсен.

И няма да можеш да се справиш, каквито и старания да полагаш. Затова тези дни са за изчистване на дома, и както се казва, и на самото човешко същество, което да се подготви за предстоящите празници, разказва Грозделина Георгиева.

В четвъртъка и при нас, и при тях се боядисват яйца. В Чехия Зеленият четвъртък минава главно под знака на църквата, където самите свещеници се обличат в зелено и правят специална пречистваща литургия.

Ядат се зелени храни за здраве от рода на спанак и зеле,

и се сее, за да има богата реколта. В България денят е свързан с народните традиции. Сутринта стопанката слага две яйца в сито, постлано с червен месал, и ги оставя да ги огрее слънцето. Или пък още от предната вечер ги носи в църквата за освещаване, а в четвъртък ги взема обратно. След това те се боядисват и с първото челцата и бузките на децата се мажат за здраве и благоденствие. После то се оставя пред иконата. Запазеното яйце от миналата година се чупи и по него се гадае - ако е пълно, годината ще е добра и плодородна, ако е празно или развалено - очаква се лоша реколта. На някои места яйцето се заравя в земята за берекет или се слага в даровете на момата, за да светят, като ги погледнат. На

овошките пък се връзва червен конец, за да раждат.

В България на Велики четвъртък се прави квасът за цялата година. Замесва се с билки, брашно и вода. Този квас се пази от съседите, защото е известно, че ако някой си чопне от него, цяла година ще ти върви на отнемане. Отличителното в нашата традиция е, че във всяко нещо, което се прави, има забрана и много ритуали.

В чешката традиция, също като при нас, в някои краища яйцата се шарят и се изписват. При тях основна е техниката восъчен батик. С разтопен восък и с много фина игла се рисува върху яйцето даден мотив. При нас също се борави с восък, но с техника, която дава ефект на негатив. Восъкът се сваля и остава отпечатъкът на онова, което е изрисувано с него. Друга разлика между двете култури е, че в Чехия с фината игла се създават главно цветни мотиви. Докато при нас може да се изпишат най-различни символи - риба, кръстче, делфини, които са свързани с християнската символика. Много популярни са петелът, дракончето или змеят, който се почита като пазител.

Модерното време също оказва своето влияние и много харесвани и популярни са яйцата с българска шевица, разказва Грозделина Георгиева. Но няма лошо, стига да продължаваме да спазваме традицията. Може да вкарваме някакъв елемент, но той така или иначе пак е български.

Разпети петък е ден за преосмисляне, душевно пречистване,

спазва се строг пост. Това е най-тежкият ден в християнската култура. Нищо не се работи вкъщи и на полето. Но за разлика от нас, в Чехия момичетата се мият със събрана сутринта божествена роса. Не се празнува и не се говори високо. В църквата се минава под положената на маса плащаница. Вярва се, че който има грехове, не може да премине.

На Светла събота отново се боядисват яйца. Това е и последният ден, в който можем да отдадем почит на починалите си близки, защото после за известен период не се разрешава. На гробовете им се носи червено яйце. В Чехия още от Велики четвъртък събират зелени клонки и правят цял сноп - така наречения "беран". С тях се извършват ритуали и след самия Великден. Честа е традицията да се подаряват клонки, върху които се закачат боядисани червени яйца, които могат да стоят за украса цяла година в домовете. Вярва се, че те прогонват злото и предпазват къщата от лоши влияния и помисли.

На следващия ден е самият Великденски празник. В нашата традиция това е един от най-хубавите и светли християнски дни. В съботата всяка домакиня трябва да е приготвила месото, по традиция агнешко. Яйцата са боядисани, козунаците направени, и в неделя семействата се събират около празничната трапеза. Започва се едно голямо разнасяне на яйца. Където и да отидеш на гости, подаряваш яйце, а оттам ти отвръщат със същото. Прието е

младото семейство да посети кумовете,

да им занесе храна и кошничка с яйца. В чешкия и словашкия вариант агнешкото не е популярно да се приготвя за празника. Тези народи, които в миналото са били главно земеделски, правят агънце, но под формата на сладко печиво. То е задължителен участник в празничната трапеза. Когато ние приготвяме квас в четвъртък, чехите майсторят специални сладки, наречени "идаше", които са по-трайни, и всъщност са хлебно изделие. Техните ритуали са посветени на избуяването на житата. Празничната гозба е някакъв житен продукт, затова чест гост на трапезата са макаронени изделия, обяснява Грозделина Георгиева.

В нашата традиция започва голямото борене с яйца - което излезе най-здраво, то ще е провъзгласено за борак, а стопанинът му ще бъде здрав и силен и ще му върви през цялата година. Докато в чешката традиция този обичай не е приет. В миналото хората излизали на полянки и търкаляли яйцата. Победител ставал този, чието яйце стигнело най-напред. Смятало се, че в

нощта на Великден водата се превръща във вино,

а изворите са лечебни. В Чехия нощем младежите правели пътечки от пясък или стърготини от къщата си до прозорчето на възлюбената си. Там все още съществува и една доста интересна практика - мъже с върбови плетенки ходят по улиците и потупват жените за здраве и плодовитост, разказва Грозделина Георгиева.

След Въкресение започва Светлата седмица. До Възнесение Господне - Спасовден, хората се поздравяват с "Христос воскресе", подаряват си яйца и продължават да ходят на църква.

Снимки от Наташа Манева

Още интересни четива за празника - в специалното ни издание "Великден" тук.