Зевс подари на "Марица" гледка от Пантеона СНИМКИ

Най-хубавите неща са най-трудни, гласи гръцка мъдрост. Няма обаче нищо по-сладко от постигнатото с максимум усилия, дори на ръба на силите ти. Доказва го изкачването на Олимп.  

Наистина планината на боговете не допуска всекиго. А ние навлизаме в селенията на Зевс за трети път и тепърва ще тестваме избухливия му характер.

Нащрек сме, въпреки слънчевото време. Шестима сме от "Марица" - Васко, Елена и Олимпия са дебютанти, а Хенриета, Валерия и Ели вече са минали успешно трасето преди година. Надяваме се този път олимпийката по рождение Олимпия, която при това има гръцка жилка, да измоли благоволението на Гръмовержеца. Ветеранът в групата - Мария, също е с гръцка кръв и е живяла дълго в Елада.       

Имаме и двама талисмани - Ясен, който катери върха като подарък за деветия си рожден ден, и кучето Рошко.  Разчитаме на опита и самообладанието на водача ни Иван Дионисиев, отличен познавач на маршрутите към върха на боговете.

Стръмната пътека от местността Горция над живописното градче Литохоро се вие и отваря  все по-чаровни гледки. Три часа все нагоре и спираме за презареждане на батериите в междинната хижа "Петроструга". 

По пътя нагоре се разминаваме с конски кервани, които са заредили с провизии по-високите хижи.   

Следва задъхващо изкачване към най-високата точка на връх Скурта, 2475 м, 

от който се открива величествена панорама към ръба Лаймос, Шията, под Платото на музите. Още час усилия и сме възнаградени с величествена панорама, доминирана от огромния скален венец на връх Стефани, Трона на Зевс.

По скалите наоколо щъкат диви кози. Дълбоко вляво е хижа "Христос Какалос", заобиколена от десетки палатки. 

Пътеката вдясно ни извежда до мястото за нощувка - хижа "Йосос Апостолидис". Преди година тук Зевс ни предизвика със силна буря с ледени късове. Този път обаче ни спусна само лек дъждец - колкото да покаже кой е истинският господар в това скално царство.

На сутринта сме накрак в 6. По изгрев гигантът Стефани изглежда още по-респектиращ. В 7 вече сме по пътеката, подсичаща венеца. Скоро излизаме на подстъпа към  кулоара Локи - най-директното и бързо изкачване на първенеца  Митикас. Неслучайно отвесът носи името на бога на пакостите 

- тук рискът от падащи камъни е много висок.  

Тъй като групата ни е доста голяма, поемаме по следващия, по-сигурен  улей нагоре. Оставяме раниците и тръгваме по трасето, белязано с червени мазки боя, без оформена пътека - първо надолу, после директно нагоре по почти гладката скала. Отляво се извисяват внушителни скални кули, отдясно през страховити процепи на места зейват отвесите на Големия казан.

Около час отнема адреналиновото приключение. Всички се справят с предизвикателството, но най-много аплодисменти заслужават доайенът Мария и малкият планинар Ясен, който буквално пробягва отвесите, дори  преди мама Калина.      

В 9.30 всички сме на върха, на 2917.7 метра

Наистина е еуфорично след драпането на места на четири крака да се озовеш на най-високата точка на този суров и величествен свят, светая светих на боговете. Отвсякъде сме заобиколени от скални зъбери, ръбове и бездънни пропасти. Зевс ни прави неоценим жест - разгони облаците и ни гощава с 360-градусови гледки. 

Всъщност най-високата точка на Трона на Зевс е буквално на ръка разстояние от нас, на трийсетина метра по въздушна линия. Там може да се стигне само с алпийска техника и ще остане за следващия път. 

Развяваме трибагреника пред гръцкото знаме и следва безкрайна фотосесия. В паметната тетрадка на върха Васко Вълчев пише благодарствени думи към Зевс от името на групата.      

Предстои още едно сериозно изпитание - спускането по каменните отвеси. Миг невнимание и рискуваш да полетиш в пропастта. Неслучайно трасето от Митикас към връх Скала се нарича Кокоскала, Лошите стъпки.

Още малко усилие и ето ни на връх Скала. Наблизо е връх Сколио, откъдето се открива гледка към страховитата 700-метрова стена на циркуса Мегàла Казàня, Големия Казан, напомнящ Казаните в Пирин под Вихрен и Кутело.

Оттук започва безкрайно слизане.  

За около час и половина спираме за кратка почивка и обяд на хижа  "Стелиос Агапитос". 

По пътя надолу през каньона Енипеас 

Зевс ни изненадва с дъжд - трябва да си платим късмета. 

Още два и половина часа слизане и сме на паркинга в местността Приония, Трионите.

Тук се сбогуваме с планината и боговете. Предстои ни заслужена екстра - плаж на гръцката Ривиера и вечеря.  

Всеки скътва незабравим спомен и се моли тайно да се върне отново в този суров рай, до който не може да стигне всеки. 

Митичният Олимп, втората по височина планина на Балканите след Рила, е огромен масив от няколко внушителни върха. Намира се в Северна Гърция, на границата на географските области Македония  и  Тесалия - на 78 км от Солун, само на 18 км от бреговете на Егейско море. Районът е национален парк и биосферен резерват в списъка на ЮНЕСКО. 

Планината дължи световната си популярност на древногръцката митология. Според легендарния епически поет Омир в нея се намират дворците на т.нар. олимпийски богове, главният от които е гръмовержецът. Зевс. 

Най-високата точка на Олимп е Митикас, висок 2917.7 м. Наричан и Пантеона, т.е. седалището на всички богове, той е втори по височина връх на Балканите след нашия Мусала (2925.4 м).  Името Митикас (Μύτικας) означава "приличащ на нос". 

Седем са върховете в Олимп с височина над 2800 м - Мѝтикас (2917.7 м), Сколиò (2911 м), Стефàни (2909 м), Скàла (2866 м), Àгиос Антòниос (2817 м), Профѝтис Илѝас (2803 м) и Тỳмба (2801 м).

Най-труден за  изкачване е Стефани, Тронът на Зевс. Недостъпни са подстъпите към върха от север, където е царството на алпинистите. Тук във величествен полукръг върховете Сколио, Скала, Митикас и Стефани образуват т. нар. Голям казан, където отвесните скали се спускат надолу 700-800 метра.

Митикас е изкачен за пръв път на 2 август 1913 г. от Христос Какалос - ловец на диви кози от градчето Литохоро, и водените от него швейцарци - фотографа Фредерик Боасон  и писателя Даниел Бод-Бови.

Кокалос става легенда в цяла Гърция и до смъртта си през 1976 г. е официален гид на Олимп. През 1921 г. той ​и швейцарецът Марсел Курц  изкачват най-трудния връх в масива - Стефани. 

Първите българи, стъпили на Олимп, са д-р Кръстю Тулешков, впоследствие виден зоолог, и Дончо Папазов - на 5 юли 1936 г. На 15 август същата година върха изкачват лекарите алпинисти д-р Любен Телчаров, дългогодишен преподавател в Пловдивския медицински факултет,  и д-р Емануил Шаранков.

Досега на Олимп са били над 5500 българи, което ни извежда на четвърто място сред хората от 73 националности, сочи неофициалната статистика. Рекордните 53 изкачвания принадлежат на пловдивчанина Сандю Бешев, алпинист и писател. Пред него вероятно е само известният гръцки алпинист Костас Золотас.  

Олимп е част от колекцията балкански първенци. Всяка година през юни най-добрите бегачи  мерят сили в „Олимпус маратон“ - убийствено трасе с дължина от 44 км и  денивелация от 3100 м. Българинът Кирил Николов-Дизела е заемал втора и трета позиция в състезанието. 

Хижа „Гиосос Апостолидис“ е най-високо разположена сред внушителна алпийска панорама на Олимп. И най-добър изходен пункт за бързо и адреналиново достигане до Митикас. Побира 70 души, стопанисва я местната федерация по алпинизъм, отворена от юни до октомври. Кацнала на 2700 м над романтичното Плато на музите в подножието на върховете Профѝтис Илѝас и Тỳмба.  

В летния сезон хижата е винаги пълна, а резервациите се правят месеци предварително.  

Стигането до нея изисква доста усилия - трябва да се преодолеят 14 км разстояние и 1600 м денивелация от местността Горция.  

Гледката от хижата е омагьосваща - вдясно е обрамчена от могъщата, внушаваща респект грамада на връх Стефани. Оттук Тронът на Зевс наистина прилича на огромен скален венец, каквото е значението на Стефани. Жива атракция тук са козите стада. 

Хижата е образцово стопанисвана. Удивително как в това скално царство са осигурени толкова добри условия за туристите. Електричеството е от агрегат. Тоалетните са изключително чисти, с течаща вода, тоалетна хартия, дезинфектант. За съжаление, подобна хигиена е само мечта на туриста в българските хижи. 

Предлага се питателно, доста богато за спартанските условия меню - ориз, спагети със сосове по желание, супа, омлет.  Богат е и наборът от напитки - минерална вода, чай, кафе, горещ шоколад, бира. 

Няма чаршафи, но одеялата са изключително чисти.  

При престоя ни тук миналата година се разрази буря с ураганен вятър, но той не стресна екипа на хижата, който буквално изнесе показно как се действа в екстремни условия. Всички пристигнали мокри до кости туристи бяха настанени, стоплени, нахранени. А хижата без проблем приюти тройно повече хора, отколкото поема обикновено - добър урок за родните хижари.

На платото на музите има още една, по-малка хижа  - „Христос Какалос“. Тя също разполага с електричество от агрегат и предлага храна и напитки. 

Най-голямата хижа под Олимп е „Спилиос Агапитос“ или „Хижа А“, която използвахме при маршрута за връщане. Хижата носи името на първия председател на гръцкия алпийски клуб. Кацнала е на 2100 м, високо над долината на потока Сюри, приток на река Енипèас, на югоизток от върховете Скала и Митикас. 

Капацитетът  е 110 места, резервациите са задължителни. Също отлично стопанисвана от трето поколение хижари от едно семейство. В момента неин управител е Мария Золотас. 

От паркинг в местността Приония до „Спѝлиос Агапитòс“ за 2,30-3 часа се изминават  5,7 км с денивелация над 1000 м.