Жертвите от катастрофи намаляват, а пътищата стават все по-опасни

От началото на годината до 10 май жертвите от ПТП са намалели с 27% или 42 души по-малко са загиналите спрямо същия период на 2023 г., сочи анализ на Института за пътна безопасност.

При преглед на статистическата информация за периода от 2010 г. насам се констатира, че такива големи намаления на жертвите от ПТП са се случвали през 2012 г. и 2020 г. съответно с 23% и 28%. Всеки път след драстичното намаляване на жертвите се констатира висок ръст на пътнотранспортния травматизъм. За това е необходимо да се извърши задълбочен анализ на причините, водещи до тези катаклизми, определящи транспортната система на България като нестабилна, с висок риск от настъпване на тежки ПТП.

Пътнотранспортният травматизъм се влияе от степента на безопасност на пътищата и автомобилите, както и от поведението на участниците в движението. Има и друг фактор, определящ риска от настъпване на ПТП -  брой пътувания за единица време. Безусловно пътищата и автомобилите стават по-безопасни, но това са еволюционни процеси развиващи се с десетки години, което изключва този фактор от тези, които са довели до за намаляване на жертвите от ПТП за кратък период. 

В друго свое изследване Институтът за пътна безопасност констатира, че за последните три години (2022-2023 г.) пътищата в България са станали по-опасни поради липса на поддръжка, високи нива на корупция и политическата нестабилност. Драстично намаляване на броя пътувания са констатирани през 2020 г., като през първите пет месеца намалението достига до 70%. В същия период не са предприети законодателни или други действия за промяна на поведението на участниците в движението. Обосновано можем да заключим, че през 2020 г. високият спад на жертвите се дължи на същественото намаление на брой пътувания.

През 2012 г. е констатиран спад на жертвите спрямо 2010 г. с 23%. В този период са извършени „революционни“ законодателни промени: започва издаването на електроните фишове, за пръв път в България започва използването на камери за скорост. В този период родители загубили своите деца при ПТП създават фондация „Безопасни улици от Валя“, чрез която упражняват обществен натиск върху отговорните институции. Участниците в движението се респектират от нововъведения контрол на движението, активното публично говорене по темата, както и от повишения размер на глобите и променят поведението си като започват да се съобразяват с ограниченията на скоростта. Две години по-късно обаче се констатира, че законодателните промени не са ефективни, а административният процес често се шиканира. През 2015 г. се установява ръст на загиналите от ПТП със 17% и те достигат до 708 души.

Какво се случи през 2023 г., за да констатираме отново рекорден спад на жертвите от ПТП?

Като и през 2012 г. са приети „революционни“ законодателни промени: конфискация на МПС; уведомяване/връчване на електронни фишове и наказателни постановления чрез SMS по мобилен телефон. От началото на годината са уведомени около 600 000 водачи на МПС за извършените от тях нарушения. Това нововъведение отново е въздействало основно върху нарушителите на скоростния режим по пътищата. Общественият натиск, също като през 2012 г., е изключително висок.

Експертите на Института за пътна безопасност намират, че ситуацията от 2012 г. се повторя и е въпрос на време да се намерят вратички за заобикаляне и неспазване на закона. Народното събрание не се вслуша в становищата на различни НПО и юристи, че извършените промени в дългосрочен план ще претърпят провал.