Вход
08 Юни, 20:22 0 Светлозара Лазарова е журналист, автор и водещ на рубриката „Аз, потребителят“ в предаването на бТВ „Преди обед“. Тя е с богат опит и като продуцент на предавания и телевизионни формати, сред които „Игрите на 90-те“, „Игри на волята“, както и като водещ в „Преди обед“. Родена е в годините, когато вестник „Марица“ току-що е поел пътя към читателите и представя Пловдив, региона и света през своя поглед.
Почти връстници сме с „Марица“, на 30-годишна възраст човек обикновено е успял да постигне 1-2 свои мечти, както и да загуби също толкова. Ако не гони конкретно разписан план, то най-вероятно е разбрал, че мечтите са малки върхове за покоряване, след което следват падове, в които търсиш следващата цел. Мечтата за мен бе да върша неща, с които променям средата и действителността у нас, споделя пред „Марица“ Зара Лазарова.
Като журналист имам тази възможност и всъщност изминалата година сбъдна работни мечти, които всъщност изглеждат леко битови, но за групи от хора са много. В "Преди обед" успяхме да покажем пропуски в закона, които правят продажбата на райски газ напълно легална, макар новината, че е абсолютно забранен, да "избухна" във всички медии миналия септември. И ето тук идва въпросната ниска точка - когато виждаш, че няма законова инициатива и макар всички да виждаме слона в стаята, то го подминаваме съвсем спокойно. Истината е, че личната ми мечта е свързана само със здраве за близките и това да бъдат будни ежедневно, откровена е тя.
За света последните години бяха изпълнените с големите предизвикателства - коронавирус, медиите и постоянното информационно цунами, войната, информационните технологии. Всяко от тези предизвикателство слага своя отпечатък и върху всеки от нас, коментира Зара.
Мисля, че пандемията даде възможност на хората да спрат и да осъзнаят къде се намират - в личен план, както и да видят накъде сме тръгнали като общество. Прави ми впечатление, че обществото отново се раздели - едни заживяха още по-активно в социалните мрежи, а други започнаха наистина да търсят малките радости в живота. Прави ми впечатление още, че има все повече хора в планините, които бягат от големите градове и търсят тишината на природата, споделя журналистката.
Виждам как интернет ни променя и ни превръща в консуматори на бърза и непроверена информация, а знанието остава на заден план. Е, истината е, че не ни трябват полуфабрикати, а домашна храна. Не ни трябват готови видеа в интернет, а книги, на които да разсъждаваме. Не ни трябва пластмаса, а да докосваме пръстта. Само така можем да се върнем към истинските неща в живота, защото те ни правят хора.
А като такива няма как да загърбим и всичко случващо се по света - като войните. Особено впечатление ми прави как целият цивилизован свят подаде ръка на Украйна, но ситуацията в Палестина сякаш е нещо много далечно и не съществува. Тъжно е колко лесно обръщаме гръб на детската смърт в Ивицата Газа и погазването на всички човешки прави. В момента ставаме свидетели на геноцид, който целия свят тихо подминава. Ето това е най-страшното, смята известната журналистка.
Ще ми се погледът наистина да е напред и по-често да се поглеждаме едни други в очите. Иска ми се да бъдем по-човечни и по-искрени, с по-малко поза и повече запазени в съзнанието моменти, отколкото фотографирани и споделени в интернет, споделя Зара Лазарова.
