Знамето на Васил Левски оцеляло след разграбването на карловските казарми

Нова следа за изчезналото знаме на Карловския революционен комитет, ушито по поръчка и проект на Апостола, откри екскурзоводката в Националния музей „Васил Левски“ Даяна Комбова. Тя е попаднала на документи от местното читалище, съхранявани в Пловдивския архив, според които знамето е било налице и през 1948 г. и не е било безследно изчезнало след Втората световна война 1944-45 г.

Вдъхновен от намирането на нова информация за знамето на Апостола и по повод 140 години от смъртта на карловката Мария Ганева, която ушила знамето, екипът на музея  решава да запише кратко видео, в което да разкаже историята за създаването и изчезването на тази ценна реликва.

Така се получава филм, който проследява цялата история с всички съществуващи досега

хипотези какво се е случило със знамето на революционния комитет

 - толкова проучвано и издирвано през десетилетията след Втората световна война от изследователи, журналисти, краеведи. Автори на филма са Даяна Комбова и Виктор Комбов, уредник в музея допреди две години, който откри ценни документи за Апостола в Османския архив в Истанбул. Освен че издирва и систематизира информация за филма, той се заема и със самото заснемане и монтаж на видеоматериала. Във филма участва и Надежда Петрова, уредник в музея, която дълги години проучва историята на знамето, на неговата създателка и семейството й.

Малко са реликвите, свързани с Васил Левски, оцелели след Освобождението. Безспорно една от тях е знамето на Карловския революционен комитет. Ушито през 1871 г., то се запазва до средата на 20 в. преди мистериозното му изчезване. И до днес не можем да отговорим на въпроса какво се случва с оригинала на знамето. Благодарение на запазени спомени на съвременници, подробни описания на знамето и негови снимки, днес ние знаем много интересни факти за него, разказва Виктор Комбов.

Несъмнено неговата история е тясно свързана с тази на революционния комитет,  основан от Апостола на свободата в родното му Карлово. В местното съзаклятие членуват едни от най-верните сподвижници на Васил Левски, които активно участват в подготовката за бъдещата революция. Според запазените спомени именно в дома на един от тях - Ганю Маджареца, е извезано и прословутото знаме.

Планът как да изглежда знамето е изработен от Васил Левски и помощника му Ангел Кънчев, а със задачата за неговото ушиване за заели дъщерята на Ганю Маджареца - Мария Ганева, Тина Попхристова, монахиня Ефросиния Цочева и двете племеннички на Апостола - дъщери на сестра му Яна - Гина и Мария.

Съгласно този план, на лицевата му страна трябвало да има изправен лъв, стъпил с двата крака върху счупения надве прът на османското знаме. Под лъва трябвало да стои надписът „Смърт или свобода“, а над него „Карловски окръг“.

Левски и Кънчев не доживяват да видят знамето на революцията развято.

Неговата история обаче не приключва тук. Три години след смъртта на Апостола творението на карловките е показано на гюргевския апостол Панайот Волов. Той толкова харесва знамето, че поръчва да се ушие негово копие, което да се използва от панагюрци за плануваното въстание през 1876 г. Отново Мария Ганева се заема със задачата, припомня Даяна Комбова.

На 20 април въстанието избухва по-рано от очакваното. Предвидените знамена за панагюрци все още не са подготвени, освен това, което е ушито в Карлово. Георги Бенковски развява именно него на панагюрския площад и с викове "Бунт! На оръжие!" обявява въстанието, а после го използва за своята „Хвърковата” чета.

В разгара на Априлското въстание, когато се разчува, че Панайот Волов е тръгнал от Копривщица за Карлово и е стигнал вече в село Дерелии (сега село Богдан), Мария Ганева, смятайки, че е настъпил часът на въстанието, завързва първото знаме на един прът и го развява на площад „Войнишкото”. Карлово обаче така и не се включва в бунта. Заради дръзката си постъпка смелата карловка е предадена от свидетели и по-късно заловена от властта. Но тя така и не издава къде е скрила знамето.

След Освобождението Мария Ганева създава семейство с поборника Димитър Желев. Раждат им се две дъщери - Неда и Пеша. Известната карловка завършва земния си път на 10 април 1884 г. Неин некролог е публикуван във в. „Съединение“, бр. 68 от 3 май 1884 г., от местните опълченци и граждани.

Ако се опитаме да проследим дирите на знамето на Васил Левски в наличните документи или спомени на съвременници, ще разберем, че за него се споменава като все още съществуващо до първата половина на XX в., разказва Виктор Комбов.

 През 1923 г. реликвата е откупена от дъщерята на Мария Ганева Пеша Желева и е предадена на Ученолюбивото дружество „Васил Левски“. Дружеството от своя страна оставя знамето да се съхранява между бойните знамена в карловските казарми, за да бъде на по-сигурно място. И така до 1944-1945 г. На 9 септември 1944 г. в София е сменен режимът и България преминава на страната на съюзниците във Втората световна война. Българската армия е изпратена да воюва на запад срещу бившия си съюзник Германия. По този начин градските казарми остават недобре охранявани. Според  спомени на местни хора, когато бойните действия приключват и войниците се завръщат в града, те

заварват казармите разбити, а знамето на Апостола не било налично.

Тази история остава непотвърдена, защото не разполагаме с категорични документални свидетелства, уточнява историкът.  

Даяна Комбова припомня и друга хипотеза. В началото на тази година тя попадна на един много интересен документ, запазен във фонда на Народно читалище „Васил Левски“ в Пловдивския архив. Това ни дава основание да смятаме, че знамето на Апостола успява да се запази поне до 1948 г., коментира тя пред „Марица“.

Този документ е тържественото слово по повод 80-годишнината от основаването на Ученолюбивата дружина, която е наследена от Народното читалище "Васил Левски" в Карлово. В него е записано следното: „И ние сме уверени, че нашата младеж, новата младеж, която пази в сърцето си великите завети на Левски, която е вървяла по пътя на Левски, ще разгъне своите сили и ще вгради своя ентусиазъм във величествения дом-паметник на Левски. Паралелно с това, нашата младеж трябва да нахълта в читалището и да издигне високо неговото знаме, това свещено знаме, което и сега се съхранява в неговия музей, знамето, в което е запечатана кръвта и сърцата на възрожденците, знамето на което тогава са отпечатани думите "Свобода или смърт" - великият лозунг на Левски“.

Нямаме други податки, които да потвърдят версията, че знамето оцелява поне до 1948 г. За него не се споменава в запазените документи чак до 1959 г., когато от Градския исторически музей в Карлово решават да поръчат на реставратора Михаил Малецки да възстанови вече липсващото знаме, споделя още Даяна Комбова.

Днес копието на Михаил Малецки и оригиналният пиринчен кръст за върха на знамето са част от ценностите, които притежава НМ „Васил Левски“. По-късно през годините други копия на знамето прави Генка Митева от Пловдив, които днес могат да се видят в карловския музей на Апостола, Исторически музей-Карлово и Исторически музей-Панагюрище. В момента Даяна Комбова работи по научна статия за дейността на Михаил Малецки - основоположника на научната реставрация и консервация у нас, създал копието на знамето на Карловския революционен комитет.

Ежегодно знамето на Васил Левски се изнася тържествено при честванията на рождението на Апостола на площада пред паметника му в Карлово.