Боряна Христова произхожда от фамилия с традиции в архитектурата. Днес заедно със сестра й арх. Антония Христова развиват успешно семейната фирма „Проарх“, създадена от техните родители Едвард и Маргарита Христови в далечната 1991 г. За тези над 30 години представителите на фамилията са създали уникални архитектурни и конструктивни решения във всички сегменти на имотите. В портфолиото на „Проарх“ влизат още обекти с обществено и жилищно обслужване, соларни централи и пречиствателни съоръжения, интериорен и екстериорен дизайн.
Снимка от Валентина Биларева
- Боряна, трудно ли беше да се наложите в архитектурата?
- Имах щастието в детските си години да отрасна в творческата среда на „Проектантска организация“, която се помещаваше в сградата до Паметника на Съединението в Пловдив, и след това - в офиса на родителите ми.
Архитектурата е в кръвта ми
По-скоро ми е било трудно да печеля стъпка по стъпка позиции пред най-големите ми учители и вдъхновители - моите родители.
Всеки нов проект води до израстване. Портфолиото на нашите проекти обхваща всички видове сгради - от жилищни, през обществени, до индустриални. Изисква много време, фокус и усилия, за да се обхванат разнородните нормативни и функционални изисквания.
Реализацията на един проект обединява в себе си минимум 14 специалисти. Професията на архитекта е свързана не само с проектиране на функционалността и визията на сградата, но и подробно познаване на видовете материали и на най-новите тенденции, както и координирането на екипа, работещ върху проекта до неговото завършване и построяване.
- Съчетавате в работата си уменията на коуч, интереси към диетологията и хомеопатичната терапия с цветни есенции. Как намирате време за всичко и време ли е архитектурата да се „отвори“ към други науки?
- Моята тайна е в огромната любов и страст, която влагам във всичко, което правя. Част от моята ценностна система е допринасянето за обществото. В този смисъл да споделям това, което съм научила по време на моите търсения, е мисия и голямо удоволствие. Когато виждам усмихнати и проспериращи хора около мен, за чието развитие съм допринесла, изпитвам голямо удовлетворение и чувство за смисъл.
За мен ученето на нови неща е като въздуха
Всеки месец надграждам знанията и уменията си чрез курсове и частни уроци: от архитектурни симпозиуми, през семинари по психология, до уроци по пеене и езда. Обученията ми носят голямо удовлетворение и усещане, че развивам моя потенциал. Когато седим на едно място, всъщност изоставаме. През последните години осъзнах колко е важно всичко, което правим, да има ясна структура, по която да се движим. Визията и целта, които имаме за живота, са ключови какво ще постигнем. Също така от огромна важност за мен е да зная отговора на въпроса защо искам това, което искам, защо се движа в тази посока. Имам любим цитат на моя любим учител и ментор Тони Робинс, който казва: „Когато твоето “защо” е достатъчно голямо, ще откриеш твоето „как““, т.е. ще намериш начин. Една от най-ценните книги, която ми помага в ежедневно е „Петте езика на любовта“ на Гари Чапмън. Тя може да ни е полезна във всяко едно взаимоотношение в нашия живот, както в личния, така и в професионалния. А ние сме социални същества и нашият път към щастието има своя фундамент във взаимоотношенията. Начинът, по който създаваме връзки с обкръжаващите ни хора, определя голяма част от качеството ни на живот. Затова е необходимо да познаваме първо себе си, след това любимите ни хора, семейството ни, колегите ни. Да знаем какво е ценно за тях и как да ги направим щастливи.
Балансът в живота е временно състояние
Преди години бях на семинар на Хорхе Букай и му зададох въпроса относно баланса в живота. Той се усмихна и каза, че такова нещо не съществува. Затова пък има красивата дума хармония. Балансът е напрежение, там едно нещо е за сметка на друго. Когато кандидатствах архитектура, една от задачите беше да нарисуваме цветна хармония. Аз проследявам моята хармония по начина, по който се чувствам, дали съм спокойна и удовлетворена. Ако съм лъчезарна и енергията ми е на високо ниво, аз ще съм здрава и всички около мен ще са щастливи - и семейството, и клиентите.
- Каква е ролята на психологията в работата на един архитект?
- Архитектурата е мисия за създаване на красота и хармония. Тя приравнява природните мащаби към човешките нужди. Една много хуманна и едновременно с това трудоемка професия. Изисква усет за красивото, творчески талант, психологически подход, търпение и любов към хората.
- В тази посока, доколко е важно да подбираме обкръжението си?
- Средата, в която се движим, е от голямо значение. Аз много държа на хората, с които общувам. Ще цитирам мой ментор и вдъхновител: „Обкръжението побеждава волята с течение на времето, всеки път“. Каквото и да искаме да постигнем в живота си - от хармонично семейство до здраве или успех в кариерата, средата е определяща. Защото всяко микрообщество носи своя ценностна система, принципи, ежедневие, навици, ниво на развитие. Аз имам много приятели навсякъде по света, общителна съм и много обичам хората. За мен всеки човек е цяла вселена, с талантите и предизвикателствата си.
- Обичате ли да пътувате? Къде откривате творческо вдъхновение и кои са любимите Ви дестинации за ваканция?
- Обожавам да пътувам и използвам всеки свободен момент да пътувам в България и по света. Моите фаворити са остров Бали и Австралия, както и екзотичната и мистична Никарагуа. На Бали бях много впечатлена от ценностната система на местното население и връзката им с природата и невидимия свят. Запознах се с прекрасни местни хора, които ме приеха много гостоприемно, и
имах възможността да почувствам магията и мистерията на острова.
Австралия и Нова Зеландия са дестинации, които човек трябва да посети поне веднъж в живота си. Един месец обикалях из континента, бях много впечатлена от архитектурата на Сидни, от лъчезарността на хората и мъдростта на местното население - аборигените, които ме допуснаха да се запозная с техните обичаи и вярвания.
Обичам да изследвам нови култури и тяхната архитектура, начин на живот и светоусещане.
- Скъпа, ти все си недоволна. Имаш вече три чанти за тези обувки! - Грешиш, скъпи! Имам само едни обувки за тези три чанти!
още вицове