Д-р Десислава Димитрова: След края на постите намалете обема на порциите

През последните години все повече хора започнаха да спазват дългите ​коледни и ​великденски пости. Някои - заради вярата, пречистването на духа и тялото, други - с надеждата, че са добър повод да свалят излишни килограми. Тази година един от най-светлите празници Великден съвпада и с Гергьовден - празник,  който честват хиляди именици и техните семейства. По традиция софрите са отрупани с яйца, козунаци, сладкиши и тави с печено агнешко месо. Празничното настроение и преяждането са гарантирани. За ползите и вредите от постите и как да намалим щетите върху организма след неизбежното преяждане, разговаряме с гастроентеролога д-р Десислава Димитрова.

- Д-р Димитрова, как се отразяват постите на човешкия организъм?

- Изключването на всички храни от животински произход за продължителен период от време може да бъде както полезно, така и много рисково, тъй като те са основен източник на белтъчини за организма. Белтъците са едни от основните макроелементи в човешкото тяло, които имат многобройни функции, свързани с растежа и развитието, набавянето на енергия, регулацията на хормоните, имунната защита и др.

При премахване на животинските храни от менюто по време на пости е важно да бъдат заменени с витамини, микроелементи, белтъчини и въглехидрати от растителен произход, за да не се наруши балансът на веществата в организма. Спазването на пост оказва благоприятен ефект върху изхвърлянето на токсините от тялото, или казано съгласно съвременната терминология -„детоксикация (детокс) на организма“. В най-голяма степен се влияят панкреасът и черният дроб, които имат възможността да си "починат" през този период. Правилно проведените пости облекчават функцията не само на храносмилателния тракт, но и на ендокринната и сърдечносъдовата система. Намаляват се нивата на „лошия“ холестерол, метаболизмът се засилва, възможно е дори теглото да се понижи.

Изключването на животински продукти действа имуностимулиращо, благоприятства съня, подобрява паметта и концентрацията. Консумираната по време на постите по-безсолна храна влияе добре на бъбреците и отделителната система. Отсъствието на животински протеини обаче лишава организма от незаменими аминокиселини, желязо и калций. В дните, когато може да се консумира риба, е добре в менюто да се включи риба тон заради високото съдържание на желязо в нея.

Постът изисква и изключване на млечни продукти от менюто. Кравето мляко може да бъде заменено с овесено, кедрово или бадемово. Ядковите млека са източник на незаменими витамини и микроелементи. Сред най-богатите източници на растителен протеин са бобовите растения (фасул, леща, боб, едамаме), тофу, ядки и семена. Добре е обаче да не се прекалява с количеството - тези храни съдържат не само белтъчини, но и допълнителни калории под формата на мазнини и въглехидрати.

- Има ли хора, за които не е добре да постят толкова дълго време?

- Предвид възможните дефицити, които може да се получат в организма, съветът е великденските пости да се спазват само от напълно здрави хора. Малките деца, подрастващите, хората над 65 г., бременните и кърмещите жени, хронично болните и претърпелите тежки оперативни интервенции са рискови групи, при които постенето не е разрешено.След постите следват събирания с приятели и роднини, масите са отрупани с агнешко, зелени салати, задължителните варени яйца, козунаци и курабийки… смесват се много видове храни.

-  Възможни ли са и други усложнения освен преяждането?

- Факт е, че „най-опасният“ момент при настъпване на предстоящия светъл празник е рискът от преяждане. Унесени в приятни разговори, радващи се на компанията на близки и приятели, често хапваме повече от необходимото, без дори да се замисляме.

Преяждането по време на великденските празници може да доведе до появата на различни симптоми от страна на стомашно-чревния тракт, като например: лошо храносмилане, рефлукс, подуване на корема, тежест, покачване на килограми. Освен това прекомерният прием на захар, сол и наситени мазнини на празничната трапеза може да повиши риска от развитие на хронични заболявания като диабет, високо кръвно налягане, чернодробна стеатоза.

- Факт е, че трудно можем да устоим на изкушенията, можете ли да дадете препоръки поне как да намалим вредите?

- Максимата гласи, че „профилактиката е най-доброто лечение“. Ето защо е важна подготовката за предстоящите празници. Някои от основните правила, които трябва да се следват, са: контрол на количеството храна, т.е. да намалим порциите. За добрата хидратация е добре да приемаме достатъчно вода - поне 6-8 чаши на ден. Добрата физическа активност също е много важна и не трябва да се пропускат възможностите за разходки, каране на колело, спорт на открито… Задължително не трябва да се пропуска закуската, която да е богата на протеини и засищащи фибри. Великденските яйца обаче не бива да се консумират на празен стомах, защото това води до колебания в нивата на кръвна захар през останалата част от деня. 

- Като стана въпрос за яйцата, може ли по-голямото количество на яйца и агнешко месо да навреди? 

- Яйцата са пълноценна храна, която съдържа съществени за организма микроелементи. Те са източник на висококачествен протеин - съдържат всички незаменими аминокиселини, от които се нуждае организмът. Освен това имат и невропротективен ефект, като осигуряват всички витамини, от които тялото се нуждае, с изключение на витамин С. Мастноразтворимите витамини - A, D, E и K, фолиевата киселина и витамин B12 се намират в жълтъка. В него са концентрирани по-голямата част от биотина, пантотеновата киселина и витамините B1 и B6. Яйцето съдържа ценни минерали като фосфор, цинк, желязо и йод. Жълтъкът е с високо съдържание на холестерол, но предимно от "добрия" вид, който подпомага функциите на черния дроб и мозъка, както и на антиоксиданти, които влияят благоприятно върху очите. Засега няма точен отговор на въпроса колко яйца са полезни на ден. Здравословната дневна доза протеин е равна на теглото, умножено по 0.8. Т.е. един 70-килограмов средностатистически българин би трябвало да яде до около 56 г дневно. В едно средно или голямо кокоше яйце по европейските стандарти се съдържат около 7-8 г протеин. Това означава, че 70-килограмовият човек следва да изяде до 7 яйца, за да не прекали. Не бива да се забравя, че великденските яйца не са единствен източник на белтъчини. Тук се нарежда и агнешкото месо - в 100 г агнешко се съдържат около 25 г протеин.

При „преяждане“ с белтъчини може да се стигне на първо място до дехидратация. Смилането и разграждането на протеинови храни произвежда вторичен азотен продукт, наречен урея (карбамид), който се отделя в бъбреците и по естествен път се извежда навън с урината. Тялото обаче концентрира запасите си от вода там, за да премахне съединението по-бързо. Решението е лесно и ефективно - прием на повече вода и течности по време на празничното угощение.

Често като нежелан ефект от консумацията на яйца се явяват подуване на корема и запек. Това се дължи на липсата на фибри в тях, необходими на стомаха за лесното придвижване на храната през червата и отделителната система. За справяне с проблема може да помогне яденето на салата от пресни зеленчуци. Доматите, краставиците, морковите, цвеклото, марулята и тиквичките са особено богати на фибри.Приемът на голяма доза белтъчни храни обаче означава и голямо количество калории, които пък, ако не се изразходват, се натрупват в резерв. По този начин неизбежно се стига до напълняване.

- Някои хора гледат на постите като възможност да отслабнат, но много често няма видим резултат.

- Може да се каже, че постът е чудесна възможност за пречистване на духа и тялото, сваляне на тегло, повишаване на тонуса на организма, укрепване на имунитета. При нерационална диета обаче, т.е. при избор на неправилни храни, е възможно да се постигне обратен ефект ​- намаляване на физическия капацитет, усещане за умора и отпадналост, покачване на килограмите. Важно е да се запомни, че организмът трябва да бъде подготвен за постите, а след това захранването с животински храни да стане постепенно. Първо се включват мляко и млечни продукти, после яйца и риба, най-накрая месото. Желателно е преходът да бъде плавен. Постите (в частност великденските) не са диета за отслабване. В тях има духовен смисъл, а именно да се пречисти не само тялото, но и умът. 

Д-р Десислава Димитрова завършва Медицински университет - Пловдив през 2014 г. През 2020 г. придобива специалност "Гастроентерология". 

След дипломирането си д-р Димитрова се присъединява към екипа на Отделението по гастроентерология на УМБАЛ "Пълмед". Към момента е част от екипа специалисти на МЦ "Св. Пантелеймон", Пловдив.