Експертът инж. д-р Димитър Белелиев: При свободния пазар домакинствата ще плащат по-евтин ток

През последните две седмици на Българската независима енергийна борса цената на дневната енергия е нула лева, което е чудесно за потребителите. В тази ситуация, която се случва за първи път тази година, нищо не се плаща за тока, а само за пренос. Това съобщи за „Марица“ енергийният експерт д-р инж. Димитър Белелиев и уточни, че той като юридическо лице е платил по-малко ток, отколкото по време на ковид пандемията. Миналия петък той официално встъпи в длъжност почетен консул на Румъния в Пловдив.

По принцип, когато цените на енергията са нулеви, страдат производителите - от частните ВЕИ-та до държавния АЕЦ "Козлодуй“. Тогава те нямат приходи от произведения ток, а единствено разходи по пренос, достъп и балансиране. Иначе от енергийната борса отчетоха рекорд в търгуваните количества на пазарен сегмент „В рамките на деня“. През март 2024 г. търгуваните количества са достигнали  255 683,8 МWh. Ликвидността на този пазарен сегмент през предходния месец е със 17% повече спрямо февруари 2024 г. и с 4% отгоре спрямо предишния отбелязан рекорд през януари 2024 г.

Инж. Белелиев обяснява ситуацията на енергийната борса с нулевата стойност на тока с масовото влизане на ВЕИ-тата, които дават положителен и траен тласък на цените надолу. Според него е грешка, която държавата допусна ударно да се построят огромни соларни централи върху плодородни почви.

Големият проблем в България е сутрешната и вечерната електроенергия,  защото тогава няма как да се балансира. Държавата позволи да се разруши балансьорът на енергийната система ПАВЕЦ Чаира. Тази централа, която струва десетки милиарди, беше строшена по най-вандалския начин и сега трябва да се дават нови милиарди, за да се възстанови. Ако тази централа работеше сега, тя можеше да печели милиарди, но и да компенсира битовата енергия през вечерно време. Защото през деня може да зарежда, вечерта да изразходва енергия, през нощта пак да зареди и сутринта пак да разходва“, обясни инж. Белелиев.

Той е категоричен, че свободният пазар на електроенергия, който ще стане задължителен за битовите клиенти от 1 януари 2026 г. (а от 1 юли 2024 г. до края на 2025 г. ще има плавен преход), няма да се отрази отрицателно на бюджета на домакинствата. „Напротив, ще се отрази супер добре, въпреки че това е много закъсняла стъпка, която отдавна трябваше да направим.

Пазарът определя цената и там, където се намесва държавата, той се изкривява

Затова в момента имаме изкривяване на пазара и плащаме скъпа електроенергия“, твърди Белелиев. Той се надява срокът за либерализирането на пазара на ток за битовите потребители да не се отложи поради политически или други причини. Освобождаването на този пазар е много важно за хората, защото, ако те знаят например, че през деня или през нощта цената на електроенергията е нула лева, няма да пускат перални безразборно. „Има таймери, смартфони, през които може да се наглася времето за старт на уреда. Нека да се върнем през времето на социализма, не беше толкова отдавна - тогава нощната енергия беше нула лева, и забраняваха на хората да харчат ток през деня заради промишлените предприятия. Сега е обратно - между 12 и 15 ч. енергията ще е нула лева, защото тогава именно пазарът ще определя цената на база търсене и предлагане. Сега там, където се намесва държавата, пазарът се изкривява. Но пък държавата трябва да има ангажимент да даде необходимата информация на хората как да се възползват от възможността за икономии на ток в случая, а цените ще станат по-поносими. Вместо това сега ги плашат, че цената на тока ще скочи при свободния пазар, и това са изказвания на политици, които никога през живота си не са влизали в електроцентрала.

Инж. Белелиев препоръчва при либерализирането на тока за битовите потребители, за социално слабите да има дотации - било чрез енергийни помощи или ваучери, а не както е сега. Той изрази възмущение, че богаташи с висок стандарт, с огромни къщи и басейни се възползват от сегашните цени на тока, които не са формирани от свободния пазар, а според него това не е честно.

Белелиев е убеден, че при наличие на свободен пазар за битовия ток ще стане ясно кой губи и кой печели. „Сега всяка година държавата субсидира Маришкия басейн с 1 млрд. лв., а там са едни от най-нискокалоричните въглища в света. На практика ние сега горим пръст. Да, навремето този басейн е бил уникален, но технологиите и горивната база, които се прилагат в него, вече са на половин век и няма как да продължаваме да ги прилагаме. Това е безумие.

Маришкия басейн субсидираме с държавни пари, които са от джоба на всеки данъкоплатец,

за да може някой да печели, а не заради 20-те хиляди души, които работят там. Представете си тези пари да се дадат на Пловдив и в какво ще се превърне градът с такава инвестиция“, риторично пита енергийният експерт.

Според плана за възстановяване и устойчивост България трябва да намали с 40% въглеродните емисии от производството на електроенергия и поетапно да закрие централите на въглища до 2038 г., като първият срок започва да тече от 1 януари 2026 г. От същата дата ще има и регулаторен таван за емисиите на въглероден диоксид от централите.

„За тяхното затваряне у нас се говори повече от 10 години. През този период не се прави нищо и с наближаването на срока започваме да кършим ръце и да се питаме: А сега накъде? Вместо да се възползваме от тези 10 години, да проверим енергийната си база и да направим различни неща, ние бездействаме. И не ни е виновен Брюксел. Напротив, той ни дава пари за реорганизация на сектора. Въпреки това ние си стоим и продължаваме да даваме 1 млрд. на едни хора. Не искаме да разберем, че социалистическата държава вече я няма, има капитализъм с много положителни, но и с много отрицателни страни. Най-лошото на капитализма е, че трябва да се работи“, категоричен е Димитър Белелиев.

Недобросъвестни търговци на ток застрашават националната ни сигурност

На 29 март Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) публикува за обществено обсъждане Проект на методика за определяне на цените на балансиращата електрическа енергия, а крайният срок за мнения и предложения е 12 април. В доклада към проекта са упоменати притеснителни сигнали до КЕВР от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), които водят до необходимостта от спешни мерки.

"С методиката се цели регламентирането на по-ясни правила и по-справедлив механизъм за определяне на цените на балансираща енергия, които да отчитат интересите на всички участници в пазара. Наблюдаваните към момента значителни количества излишъци на електрическа енергия в електроенергийната система, които се очаква да се увеличат с наближаването на топлите месеци през годината, застрашават нейната сигурност, а така и националната сигурност на държавата. Също така следва да се сведат до минимум продължаващите случаи на спекулативно поведение на търговски участници, които, възползвайки се от несъвършенствата на балансиращия пазар, умишлено избират позиция на делегиран излишък или недостиг още в „ден 1“, като по този начин компрометират функционирането на пазара, ощетяват добросъвестните търговски участници и затрудняват регулирането на електроенергийната система до степен, че предизвикват смущения в други контролни зони и създават финансови и репутационни вреди за независимия преносен оператор", пише в доклада.

Инж. Белелиев коментира, че при балансиращата енергия има друга интересна тема, която не се дискутира. „В момента ЕСО започва да наема оператори за балансиране. Какво означава наемането - няма да работиш еди- кога си, а ние ще ти плащаме за това, защото системата няма нужда от твоята електроенергия. В момента се наемат за балансиране слънчеви централи, което не е правилно“, смята енергийния експерт, тъй като прогноза чрез слънцето няма как да се направи. Той подозира две причини за наемането - с едната се цели да се плаща на определени частни централи за балансиране и когато цените на борсата са нула, и те не могат да печелят нищо. Втората причина е да им се плаща и тогава, когато заради метеорологични условия слънчевите централи не могат да произвеждат.