Изненадите на природата: Чайките превзеха и по-ниските покриви в Пловдив

Автор: Андраник Авагян, ветеран-журналист, бивш заместник главен редактор на списанието на ЦККП Армения „Селски хоризонти“. Материала предостави за "Марица" неговата внучка Наира Авагян.   

 Аз съм защитник на природата. Може би причината е в това, че от тригодишна възраст съм живял в планинската област Лори на Армения. С една дума съм планинско момче. В периода на моя седемдесетгодишен журналистически стаж /днес съм на деветдесет и пет години/ много статии съм публикувал свързани с природата, животинският свят и с техните взаимоотношения с хората. 

Андраник Авагян

Днес човекът и дивият животински свят са в по–близки отношения. В планинските райони, в студените зимни дни животните смело слизат в селата, влизат в дворовете на къщите и търсят храна. Хората ги посрещат и изпращат с любов. Тук изненадите са станали обикновено нещо, като пример за това са взаимоотношенията между дивите птици /чайката/ и човешкото население. Спираме се на чайката.

Живея в Пловдив, който  ми е безкрайно любим. От 90-те години моето семейство живее и работи тук, в този прекрасен град. Всяка сутрин и вечер аз съм свидетел на закачливите игри по двойки на гълъби и чайки. Нощно време чайките се изстрелват високо в небето, сякаш се подготвят за концерт. Сутрин се спускат спокойно по покривите на многоетажните сгради. Изчезват за няколко часа и вечер отново шумят по покривите. 

Скромните и привлекателни гълъби слизат по двойки, ухажват се, намират храна по терасите.

В последните две години чайките много са се активизирали. Преди години те кацаха по най-високите точки на сградите, а в днешно време те отвоюваха покривите и на по-ниските сгради. Точно това доказва, самият факт, че една смела чайка през деня е завоювала покрива на шестетажната кооперация на ул. "Добротич" №8 и мъти в гнездото си, като една видна хазяйка. 

На най-удобната страна на комина е събрала нужното количество клонки и е изплела голямо гнездо, и днес със специален режим, след като е мътила няколко часа, се повдига, развява крилата си /все едно прави упражнение/ и излита по терасите на съседните сгради в търсене на храна. След 20-30 мин. се връща с голямо парче храна в големият си клюн. 

Трогнат съм от тази приятна изненада на природата и аз вече трети ден следя за развитието на тази интригуваща чайка. Синът ми от нашата тераса, на разстояние от 60 метра, снима мътещата чайка в нейното сплетено гнездо. Остава да осигурим на тази бъдеща майка чайка  вода и храна, която скоро сама ще учи да летят своите новоизлюпени рожби. 

  А аз …..аз пък върша моята любима работа 70 години. Сега събирам информация по този интересен случай.