Летяща линейка „кацна“ в коритото на Луда Яна

Медицински вертолет „кацна“ в коритото на река Луда Яна край Бъта. Летящата линейка не е претърпяла инцидент, а е дело на самопровъзгласилия се президент на панагюрското село Джо БайДанчо - местен зевзек, известен с хиляди остроумни попадения назад в годините. Част от които бяха хумористични предизборни плакати с негова снимка и надпис „Джо БайДанчо - бътовският президент“ точно по време на предишния президентски вот в САЩ. Сегашното хрумване пак е негов прочит на актуална новина, претворена в картина - дългоочакваното включване на специализирани хеликоптери в българското здравеопазване. Авторът Йордан Калагларски е помислил за всичко. Машината има задължителните реквизити - изписан телефон 112, както и надпис „Спешна помощ“, но на италиански (Припомняме, че след няколко отлагания и смени на правителства България успя да сключи сделка за закупуване на летателни апарати от италианската компания „Леонардо“ в началото на тази година). Има и дата на производство - 20 март 2024 година. Вижда се още табела „Неслучаен превоз“, който може да се приеме и като повод за размисъл.

„Имам близо 90 метра картини по поречието на Луда Яна“, коментира пред „Марица“ самоукият художник, благодарение на когото коритото на реката вече е една от местните атракции, превърната в голяма и живописна галерия на открито. 

Друг нов образ там е наперен пръч, по-висок от човешки ръст, с красиви рога. Както и коза на тротинетка, а това също напомня някои любопитни момента от новинарските емисии напоследък. Наскоро се появил и багер с цитат от култова песен на Тодор Колев - „Камион ме блъска, багер ме товари“. Наблизо - и ракиджийница, едно към едно, с надпис „Сто кила ракия давам“. Има и маса с телевизор, който предава ново шоу „Стани рогат“, като последната буква е с два колоритни рога като на говедо. В битова рисунка пък жена с кобилица и менци върви към строител, който зида стена, и му казва: „Вземи ме, бачо Илия“. Вижда се и платноходка, на която пише „Шумен-Варна“. Много хорасе чудят защо, а авторът припомня, че някога, преди много години, в страната ни имало намерения да се прокара плавателен канал от Шумен до Варна. Оттам идвала и идеята в друга песен на Тодор Колев, в която се пее „О, Варна, о, Варна, пристанище на Шумен“.

„Вдъхновявам се от списания, от телевизията, от новините“, разказва още Калагларски, по-известен в селото с прякора си Гарчо. За творбите си той сам купува бои, като заделя пари от пенсията си. Бътовци понякога му помагат, като също му дават бои и четки, най-често останали от домашни ремонти.

После художникът издава, че скоро ще нарисува голяма елха с много сняг. Споделя, че не може да се примири с промените в климата и безснежните зими, особено на Коледа.„Като видя зимна картина, особено къща, затрупана със сняг, ми става мило, но и тъжно. Няма ден да не си спомням какви зими имаше някога. Сега си мечтая навръх Коледа, навръх Бъдни вечер макар и поне една педя, ама да има бяла пелена над земята, настроението на хората със сняг е друго. Но няма и няма“ - почти по детски реди Гарчо. И припомня как едно време казвахме „Честит първи сняг!“, а сега го наричаме бедствие. В къщите няма коза, няма крава. А децата дори по селата скоро ще виждат такива животни само на картинка.