Работа в чужбина?: ето за какво да внимаваме

Търсенето на сезонна заетост в чужбина крие рискове от попадане в измамни схеми. Затова от „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) напомнят правата и задълженията на работниците и работодателите.

Законодателството предвижда изпращането на работници и служители да се базира задължително на писмен документ. Според начина на изпращане той може да бъде трудов договор, акт на изпращане, споразумение за командироване, посреднически договор.

В документа задължително се посочват:

 

уговорените условия на труд и възнаграждение в съответствие със законодателството на приемащата страна - размерът на основното и на допълнителните трудови възнаграждения;

условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размерът на заплащането им;

продължителността на работния ден и работната седмица, както и на дневната, междудневната и седмичната почивки; дните на официалните празници;

размерът на платения годишен отпуск;

условията за жилищно настаняване на работника или служителя;

други финансови условия на командироването или изпращането (пътни разходи, квартира и др.).Във всички случаи устроените на работа лица следва да бъдат уведомени писмено за минималните условия на труд в приемащата държава (в която ще се полага трудът), посочват от ГИТ.Сред най-сигурните индикатори за възможна измама са:настояването кореспонденцията да се води онлайн или по телефон, както и отказът от пряк контакт на предлагащия заетост с търсещия работа или уговаряне на срещи извън офис;друг сигнал е, когато от хората, търсещи работа в чужбина, се изискват предварително такси и други плащания;при изпращане чрез командироване, сигнал за измама е, когато работодателят действа като т.нар. „пощенска кутия“, т.е. не развива значителна идентична дейност в България, а сключва трудови договори с лицата единствено за да ги изпрати зад граница, пише dariknews.bg.По проект „Контрол на командированите лица“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, Инспекцията по труда създаде въпросник за самооценка, с помощта на който може да се провери дали командироването има белези на недействително. Той е достъпен на единния национален уебсайт https://postedworkers.gli.government.bg/

относно командироването на работници, поддържан от Агенцията.

Ако заминаването е чрез фирма посредник, търсещият работа трябва да има сключен посреднически договор с нея и да тръгва от България със сключен трудов договор на разбираем за него език с работодателя, при когото ще работи в приемащата държава. Най-често се предлагат договори на двата езика – на български и на държавата, в която ще се полага трудът.

Фирмите посредници и предприятията, които осигуряват временна работа (ПОВР) подлежат на задължителна регистрация, за да упражняват своята дейност по устройване на работа в чужбина съгласно изискванията на законодателството. Списъците на лицензираните посредници и ПОВР са достъпни на сайта на Агенцията по заетостта ТУК

Работници зад граница могат да бъдат изпратени и от работодател като командировани лица в рамките на предоставяне на услуги. В този случай трудовият договор е с командироващия работодател. Условията на труд при командироването се описват в споразумение, което се сключва между работодателя и командирования работник.

При изпращане от ПОВР работникът трябва да получи екземпляр от трудовия договор, сключен с предприятието, осигуряващо временна работа, и копие от регистрацията му в НАП.

Самото изпращане в предприятието ползвател се извършва с писмен акт. В него се посочва датата на явяване в предприятието ползвател, точният му адрес, мястото на работа, работното място, наименованието на длъжността и характерът на работата, както и длъжностното лице, при което следва да се яви работникът или служителят. Актът се връчва на работника или служителя срещу подпис не по-късно от един работен ден преди датата, определена за постъпването му на работа в предприятието ползвател, като се отбелязва датата на връчването му.

При нарушени трудови права Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ може да сезира органите в приемащата държава. Необходимо е контролните органи да разполагат с данните за работодателя, при когото ще полагат труд, и за обекта, където се работи.

За българите, работещи в чужбина Главната инспекция по труда поддържа телефонен номер 00359 2 8101 747, на който те могат да потърсят консултация и съдействие в рамките на работното време.