Ново разделение в обществото: Дигитализацията отваря ножица между успели и аутсайдери

Мартин Константинов е роден в Пловдив, защитава докторската си дисертация по социология през 2020 г. и оттогава е главен асистент в Института по философия и социология при Българската академия на науките. Научните му интереси обхващат изследванията на ценностите и идейно-политическата ориентация, нагласите в българското общество по отношение на имигрантите, развитието на електронното правителство и електронната демокрация в България и др. Участва в екипа на изследователски проект, посветен на дигиталните неравенства в страната. Автор на редица научни и научнопопулярни публикации в реномирани международни и български научни издания, както и на статии в ежедневния печат. 

Широко навлизащите в съвременния живот информационни и комуникационни технологии (ИКТ) предоставят много възможности за подобряване на жизнените шансове и повишаване на гражданската активност. Въпреки това съществуват основателни опасения относно неравнопоставения достъп до ИКТ, тъй като възможностите, предоставяни от интернет, са в състояние да увеличат многократно потенциала на хората, които имат уменията и мотивацията да се възползват от тях, но в същото време могат да изхвърлят „зад борда“ на дигитализацията гражданите без цифрови умения. Така „дигитално уязвимите“, освен че рискуват да се окажат лишени от предимствата на информационното общество, не биха могли да се възползват и от съвременните дигитални инструменти за упражняване на гражданските си права. За да изследва това двойно изключване и да предложи мерки за преодоляването му, екип от Института по философия и социология при БАН с ръководител проф. Румяна Стоилова подготви проект „Дигитално разделение и социални неравенства“, който беше оценен изключително високо и спечели финансиране от Фонд "Научни изследвания". В партньорство с проектния екип, социологическа агенция „Насока“ осъществи представително за българското население социологическо изследване, посветено на дигиталното участие.

Изследването е проведено в периода 22 - 29 февруари 2024 година сред 1052 пълнолетни български граждани от цялата страна от националната анкетьорска мрежа на социологическа агенция "Насока", като информацията е събрана чрез пряко полустандартизирано face-to-face интервю по домовете на интервюираните лица. Най-важните резултати от проучването са следните:

Честота на ползване на интернет (независимо от целите и устройството - компютър, таблет или смартфон)

В края на февруари 2024 г. над две трети  от пълнолетните българи заявяват, че ежедневно ползват интернет (68.5%). Други 9% влизат в мрежата през повечето дни от седмицата, но не всеки ден, а 5% ползват по няколко пъти в седмицата. Така у нас делът на активно ползващите интернет, макар и с различна честота, възлиза на 82.4%. Други 5% от интервюираните посочват, че само понякога ползват, т.е., макар и дигитално включени, те не могат да бъдат разглеждани като активни потребители.

5.2% от респондентите заявяват, че никога не ползват интернет, а още 7.8% нямат устройство за онлайн достъп. Това са групите, които можем да определим като дигитално изключени. Техният дял в страната към момента възлиза на 13%. 

Без достъп до интернет са 36% от хората с основно и с ниско образование, 28% от интервюираните, които живеят с големи материални лишения, 21% от хората на възраст над 60 години, 21% от етническите групи (23% от турците и 18% от ромите), както и 14% от живеещите в селата.

Така образованието се очертава като най-значимият фактор, влияещ на използването на интернет, което се потвърждава и от данните, че над половината (54%) от нискообразованите българи нямат достъп и никога не използват мрежата. Сред хората на възраст над 60 години 34% са без достъп и без навици за ползване на интернет; сред бедните са 42%, а в селата - 24%.

Причини, възпрепятстващи подобряването на дигиталните умения

На първо място е липсата на вътрешна потребност от развитие на дигиталните умения. 40% от респондентите посочват, че не чувстват необходимост да подобряват своите умения. За 22% проблемът се корени в това, че не знаят какви конкретно умения трябва да придобият. Тази позиция се споделя по-често от хора над 50 години и от представители на малцинствените етнически групи (по една четвърт от тях), както и от една трета от жителите на малките градове.

Сред останалите причини, които пречат на подобряването на дигиталните умения, 15.5% от респондентите изтъкват липсата на време, а 13.2% - липсата на подходящи възможности за обучение.

Практика и честота на използване на онлайн услугите, предоставяни от електронното правителство 

57% от българите не използват възможностите, които правителството предоставя онлайн. 43%  го правят с различна честота, 31% - понякога, а 12% - редовно.

Услугите на електронното правителство се използват най-много в София (60% от жителите на града, от които 12% го правят редовно). В същото време 76% от хората на възраст над 60 години, 86% от нискообразованите, 87% от бедните, 70% от жителите на селата, 89% от ромите, 73% от турците и 57% от всички анкетирани изобщо не ползват онлайн услугите на е-правителството.

Данните показват, че уязвимите социални групи остават необхванати и не се възползват изобщо от онлайн услугите, предоставяни от електронното правителство у нас. Тук трябва да отбележим, че 48% от ползващите ежедневно интернет не използват тези услуги, което показва, че проблемът не се дължи на липсата на достъп или на дигитални умения, а трябва да се търси другаде.

Близо половината - 49%, от всички обхванати в проучването респонденти посочват, че не са търсили онлайн информация от официални държавни институции, например за обществени услуги, за данъчни и осигурителни права, за законодателни процедури, информация за народни представители или за провеждани политики в сфери, които ги интересуват. Това показва известен консерватизъм в информационните навици на българите, които все още предпочитат да отидат на място в институциите. Подобен консервативен подход е по-характерен за хората над 60 години (за 65% от тях), за бедните (за 77% от тях), както и за жителите на селата (за 58%) от тях. 73% от нискообразованите и 54% от респондентите със средно образование също не търсят онлайн информация от официални държавни институции. По-интригуващото е, че така постъпват и 39% от хората, които всеки ден ползват интернет (очевидно по-често за развлечение, отколкото да се информират по административни въпроси от държавните институции).

Основният извод от проведеното изследване е, че дигитализацията води до задълбочаване на социалните неравенства и в крайна сметка ​- до допълнително разделение на обществото на имащи - нямащи достъп, на притежаващи ​- непритежаващи умения за работа с интернет и цифрови устройства. Данните свидетелстват също така и за още едно разделение в българското общество на малцинство от хора, които използват цифровите технологии за повишаване на жизнените си шансове и за извличане на „офлайн“ ползи (по-високо образование, интернет банкиране, взаимодействие с държавните институции и мн. др.), и на такива, които ги използват предимно за забавление, без това да води до реално подобряване на живота и социалното положение на потребителите. Налага се изводът, че са необходими мерки от страна на държавните институции за организирането на образователни курсове за придобиване и повишаване на дигитални умения сред уязвимите от дигитално изключване, и в същото време изпъква и нуждата от информационни кампании, демонстриращи нагледно многобройните житейски ползи, които могат да бъдат извличани при пълноценна (не само за забавление) употреба на свързаните с интернет устройства.