Проф. Бетани Хюз: Успях да уловя чара на мултиетническия Пловдив

Тя е професор, писател и историк, но и страстен авантюрист. Бетани Хюз разказва своите вълнуващи истории за съкровища, изумителни артефакти и най-новите находки по света. Прави го с прецизността на журналист и с магията на актьор.

Когато връща лентата на своя невероятен живот назад, Бетани казва: „Преди повече от тридесет години седях и гледах програма по британската телевизия за Тутанкамон. Все още помня фараона и неговата невероятна златна маска. Осъзнавам, че историите, които бях чувала за момчето крал, обсипано в злато, за скритите гробни камери и дворцови интриги, понякога може и да са истина“. Много време е изтекло оттогава, но Бетани Хюз е запазила своето любопитство. Имала е късмета да прекара живота си, следвайки собствените си интереси на изследовател. И днес ни радва, споделяйки своите вдъхновяващи истории. 

В началото на май Бетани Хюз се завърна у нас, за да изследва българската мозайка от култури. От гръцката граница до Черно море Бетани дава нов прочит на артефактите: от древните огнени ритуали и рисувани булки на с. Рибново до изумителното златно съкровище, открито край Варна. 

- Проф. Хюз, отново сте в България. Какво Ви накара да се върнете тук?

- Когато през миналата година с екипа ми за кратко преминахме през Пловдив, снимахме прекрасните мозайки на Епископската базилика, свързана с историята на Древния Филипопол. Тогава осъзнахме, че градът ви има много други любопитни съкровища - от сградите до историите, които могат да се разкажат. Затова решихме да се върнем. Освен античния амфитеатър, сега посетихме Джумая джамия, която е с изключително значение за историята ви. Искахме да видим красивите места, които могат да накарат хората да се връщат отново и отново в Пловдив. И които го показват като място, съчетаващо много култури, пъстри етноси и различни исторически периоди от времето назад.

- Къде отивате сега, кои места в България сте планирали да снимате?

- Освен Пловдив планираме да посетим Казанлък и забележителния празник на розата, който също е емблематичен за страната ви. Вече бяхме в морския град Созопол, където разгледахме гръцката култура и се запознахме с гръцката общност, която е уникална. Точно по Великден отскочихме до Велико Търново за тържествата по повод празника. Целта ни и при това наше пътуване до България е да се изследват ритуалите и традициите, които карат хората да се събират на едно място - да бъдат заедно и да го правят по начина, по който са го правили и преди години. Посетихме и Бачковския манастир, където последвахме литийното шествие с Чудотворната икона на Света Богородица, дарена на Бачковската света обител от грузински пътешественици в началото на XIV век.

Оттук пътят ни е към пещерата Магурата, с причудливите ѝ скални рисунки, която ще ни помогне да направим още една древна препратка към българската история. 

- Във фокуса на Ваши предишни продукции вече са влизали тракийската гробница в Казанлък, монументът на Бузлуджа, Несебър, Хераклея синтика, Рилският манастир, гробницата в Свещари, Никополис, Националният исторически музей. Екипът Ви засне и колоритните ритуали с кукери и нестинари. Кое откритие по нашите земи Ви изненада най-силно?

- При първата ни визита с екипа ми знаех за варненското съкровище (Варненския халколитен некропол) - най-старото злато в света - и детайли около откриването и датирането му!

Въпреки това ме изненада нивото на обработването на метала по българските земи. Толкова далеч в историята назад хората са имали знанието за обработката на златото. Добиването му е изисквало много време и търпение, както и познание на специфичните техники на рафиниране и невероятна прецизност. За да проследим историята му, ни съдействаха колегите археолози и музейните работници, които ни помогнаха да имаме непосредствен достъп до артефакти, недостъпни за широката публика. Ето защо трудно някой би ги показал по начина, по който имахме възможност да ги видим и заснемем.

- Мислите ли, че отделните култури и цивилизации са свързани по някакъв начин? Къде е връзката между България и Гърция примерно?

- Като човешки същества ние сме в едно постоянно движение и връзките между нашите култури са много по-големи, отколкото предполагаме. Такъв пример е именно отношението между гръцката и българската култура, която може да се забележи и по манастирите ви.

Пътувала съм много пъти до Гърция и сега откривам приликите между двете страни, разглеждайки една древна култура, каквато е аполонийската в Созопол. Става дума за западнопонтийската древногръцка колония Аполония Понтика (гр.: Απολλωνία η Ποντική), която се оформя при гръцката колонизация на Евскинския понт (Черно море) в началото на І хил. пр. н. е. Както знаете, тези процеси създават условия за мирна комуникация с местното тракийско население, което по онова време се занимава с намирането на дървен материал, минерални находища и продукти от първа необходимост.

- Да поговорим за хубавата Елена - отделяте ѝ време, изследвате я. С какво Ви привлече тази жена? Реална ли е тя, или по-скоро е измислен образ? Какво показват фактите?

- Да, Елена от Троя - най-красивата жена в света! Преди всичко тя е една от най-известните жени в историята.

Открих гроб с надпис Helénē от времето на Троянската война, но не мога да кажа, че тя е съществувала. В много от образите ѝ е представена като разрушител на мъжете. Жена с лош характер.

Интересното е друго: древните текстове говорят за нея, повече като за силна жена, не толкова като за лоша. А моите изследвания върху множество жени от бронзовата ера също показват, че това са силни жени.

Друга интересна препратка, която открих в България, е връзката между образа на гръцката жена отпреди 3500 години, която изключително точно хармонира с маската, изрисувана върху лицето на булката от помашката ритуална традиция - знаете сватбите в село Рибново. Ето как тези образи от миналото реално показват, че ние сме същите хора, като тези отпреди 3500 години, с техните чувства.

- Изследвате миналото, но искате ли да достигнете емоцията на онези хора. Да разберете как са живели те, какво са чувствали?

- Действително, нашето минало е по-скоро история на емоциите! Но не на смъртта, а на чувствата, които преживяваме. Пъзел от нещата, които ни се случват.

Важно е да намериш ключа за разбиране - затова, изследвайки миналото, изпитам съчувствие към хората от онова време и се опитвам да ги разбера. Искам да усетя какво е чувството, което ги е водело. Какво е да имаш същите надежди и страхове, които имаме и днес, но да живееш в един много по-различен свят, какъвто е бил техният. Когато снимаме, ние пътуваме и за нас е важно да се доверяваме и на хората, които срещаме. Да създаваме емоционална връзка с тези, които ни помагат да изследваме случки от миналото.

- Правите вълнуващи филми. Каква е формулата, по която ги създавате?

- В проучванията си търсим новото. Обикновено това са непознати факти, открити непосредствено преди да ги заснемем. Подходът ни до голяма степен напомня за журналистическото изследване. За мен е интересно, проучвайки историята, да открия онези примери, които ни помагат да разберем нашите съвременни предизвикателства и реалности.

- Баща Ви обаче е прочутият актьор Питър Хюз. Той не ви ли запали по актьорската професия?

- Когато бях студентка и учих история в Оксфорд, се изненадах от това, че водещите историческите предавания по телевизиите са основно мъже. Още тогава исках да се заема с това - да представям по интересен начин историята.

Влиянието на баща ми ми помогна в това да стана добър комуникатор - не толкова актьор. И днес това е важно за мен - създавайки моите филми, да бъда добър комуникатор. 

Снимки: личен архив

С баща си - актьора Питър Хюз

Той изигра ролята на г-н Поулсън, собственик на информационна агенция, в телевизионния минисериал „Джак Изкормвача“ през 1988 г. След това се превъплъти в самия генерал Франко във филмовата адаптация на „Евита“ на Алън Паркър през 1996 г. Бащата на Бетани Хюз - Питър Хюз, е не по-малко впечатляващ от своята талантлива дъщеря.

След като помага за създаването на Talisman Theatre през 1942 г., той се обучава като актьор и прави своя професионален дебют през 1949 г. в „Падналите ангели“ на Ноел Кауърд.

„Докато баща ми умираше, аз научих тайните на гробницата на Тутанкамон.“ 22019-а е тежка година за Бетани Хюз. Докато наблюдава прецизната реставрация на 4000-те съкровища на трагичния фараон, самата тя преживява покъртителната драма от загубата му.

„Толкова се гордея с моя баща Питър. Той никога не познава баща си и остава сирак на 15, когато майка му умира. Но имаше красив певчески глас и Уилям Лойд Уебър, бащата на Андрю, го взе под крилото си. Той стана актьор и беше във всичко - от Диксън от Док Грийн до „Професионалистите“ (британската полицейска драма The Professional) - дори изигра иконома във филм за мъпети!“, казва за него Бетани пред The Telegraph.

Днес Бетани и семейството ѝ живеят във викторианска къща в Западен Лондон. „Кухнята е центърът на семейния живот - ние не просто ядем тук, ние живеем тук. Една снимка показва моя съпруг Адриан с английската кралица по време на Diamond Jubilee River Pageant на Темза през 2012 г. Той беше главният изпълнител на конкурса и всъщност сънуваше идеята четири години по-рано. Адриан е директор на Фестивала в Темза и смята, че с реките, които текат във вените ни като нация, са най-подходящият начин да почетем кралицата“, споделя пред Dailymail Бетани Хюз.

С над 250 милиона зрители

Филмите на Бетани Хюз са гледани от над 250 милиона по целия свят. Тя е автор на над 50 телевизионни и радио-документални филми за BBC, Channel 4, Netflix, Discovery, PBS, The History Channel, National Geographic, BBC World и ITV.

И макар че специалността ѝ е античната и средновековна история и култура, тя успешно преподава в университетите Оксфорд и Кеймбридж и е изнасяла лекции в Корнел, Бристол, UCL, Маастрихт, Утрехт, Манчестър и Суонзи. Както и в Института за продължаващо обучение на Кеймбриджкия университет. Хюз е научен сътрудник на Кралския колеж в Лондон и наскоро се присъедини към Новия колеж по хуманитарни науки като професор по история. 

Първата ѝ книга „Елена от Троя: Богиня, принцеса, проститутка“ е преведена на десет езика. Книгата ѝ "Истанбул: Приказка за три града" стана бестселър на Sunday Times и вече е преведена на дванадесет езика. Последната книга на Хюз се нарича „Седемте чудеса на древния свят“ и вече е бестселър на Sunday Times, получавайки голямо одобрение от критиката.

Бетани отдавна привлича вниманието и към позицията на жените в обществото - както в миналото, така и в настоящето. Обявена е за една от 100-те глобални жени на BBC и затова получи покана да стартира менторската схема на Обединеното кралство „Вдъхновяващи жени“.

Бетани е член на Комитета на жените по света. Участва в коментари за The New York Times, The Guardian, The Times, The Sunday Times, The Daily Telegraph, The Sunday Telegraph, The Daily Mail, Prospect Magazine и The New Statesman.