Проф. Христо Пимпирев: При добив на редки метали в Антарктида България ще има парче от тортата

  06 Април, 17:20     0  

Професор Христо Пимпирев е български учен и полярен изследовател. Професор по геология в СУ “Св. Климент Охридски”, част от Академичния съвет на учебното заведение.

Доайен на българската антарктическа програма, ръководител на ежегодните национални научни експедиции до базата ни „Св. Климент Охридски” и председател-учредител на Българския антарктически институт. Проф. Пимпирев  е първият българин, развял трибагреника на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. Автор на книги и документални филми. Биографичната му книга се нарича „Антарктическият стопаджия“. На името на проф. Пимпирев в Антарктида са наречени връх и ледник.

Преди дни със завръщането от Ледения континент на научноизследователския кораб "Св. св Кирил и Методий" във Варна приключи 32-рата ни антарктическа експедиция. Проф. Пимпирев бе главен участник в тържествената церемония на Морската гара във Варна. 

- Проф. Пимпирев, готова ли е новата лаборатория на антарктическата ни база? Какви са другите успехи на 32-рата национална антарктическа експедиция? 

-  Горди сме, че в 32-рата експедиция успешно се включи научноизследователският ни военен кораб "Св. св. Кирил и Методий", което значително улеснява полярните ни дейности. Корабът успя да пренесе 70 тона материали за завършване на строежа на модерна научна лаборатория на българската база на остров Ливингстън. Лабораторията е проектирана да издържи на суровите полярни условия - на пилони, за да не може снеговете и бурните ветрове да я затрупат. Убеден съм, че тази лаборатория ще приема учени още дълги години  - внуците на внуците на нашите деца ще могат да работят там и в следващия 22. век.

Това ще е притегателен център и за учени от цял свят. Вече имаме запитване на учени от много страни за това кога лабораторията ще е напълно готова, за да могат да участват в проекти със свои български колеги.

В момента лабораторията е завършена и зазимена. През декември при следващата експедиция предстои включване на сградата към канализация, към електрическо захранване. Ще започнем и обзавеждането с научна апаратура. При окончателното ѝ завършване в лабораторията ще могат да работят над 20 учени. 

Работихме и по 15 научни проекта. Тази година имахме шотландски учен, който изследваше замърсяването на заобикалящия остров Ливингстън Южен окен с микропластмаси. Имахме и двама португалски учени, които изследваха замръзналата почва около острова. Турски учен пък проучваше минерализациите и геологията на района. Така че продължихме работата си по международните програми, които изпълняваме. Отделно имахме 12 български проекта. Очакваме да се обработят пробите, които носим, за да обявим какви са постиженията.

Вече сме част от световната наука, уважават ни като равни с нации, които са откривали новите светове, докато ние сме били част от Османската империя.  

- Ще получи ли риби от експедицията Природонаучният музей в Пловдив? 

- Щастлив съм, че успяхме да опазим двете риби от вида notothenia живи и здрави при пътуването през Екватора. Лично присъствах при улавянето им, сигурно съм бил на късмет. Това стана в залива край остров Ливингстън в последния ден, преди корабът да отплава за България. Искахме да стоят колкото се може по-малко в изкуствена среда. Миналата година рибите, свикнали да живеят при температура около 0 градуса, не можаха да преживеят минаването през Екватора.

Този път екипажът положи специални усилия, за да поддържа новоуловените риби в подходящи условия. Сигурен съм, че рибите ще са голяма атракция за пловдивския музей. Те ще са първите риби от антарктическите морета, които ще бъдат изложени живи в музей във вътрешността на страната. Те ще бъдат в специална зала в музея, предвидена за антарктически обитатели. 

- Тази година полярниците ни направиха изненадващо откритие - останки на самолет. Как се случи? 

- Лично присъствах на церемонията. Останките бяха открити при геоложки изследвания - осъществяваме два проекта по проучване на минералните ресурси на скалите на остров Ливингстън. Поради промяна на климатичните условия ледникът се е отдръпнал в доста изолирана част от острова, където полярниците ни бяха на полеви лагер, на палатки. Там откриха останки на самолет. Първо помислихме, че са на чилийски самолет, разбил се преди 5 години над Пролива на Дрейк.

Намерихме обаче още останки, на които се видя слънцето от герба на Аржентина. Оказа се, че става въпрос за останки на аржентински самолет, разбил се преди 48 години. Загинали са всичките 11 души на борда. Разбива се и хеликоптерът, изпратен със спасителен екип. Това е голяма трагедия за аржентинските полярни изследвания.

Трогателна беше реакцията на близките на загиналите полярници. Лично се обади новоназначеният министър на отбраната на Аржентина, за да ни благодари за откритието. Във всички медии на Аржентина случаят беше отбелязан много подробно. 

- Край нашата база е открито злато и други ценни метали. Може ли в обозримо бъдеще да започне добив на тези находища и ние да се възползваме от това? 

- Да, има открито злато в скалите край българската база. Но на Ледения континент има залежи не само от злато, но и от много ценни метали - литий, кобалт. Това са метали, нужни за производството на всяка батерия - било за електрическите автомобили, било за мобилните ни телефони.  

Ако започне добив на редки метали в Антарктида, България ще има парче от тортата. Това е абсолютно сигурно. Но до 2048 г., което не е толкова далече, експлоатацията на ресурсите на Антарктида е забранена. След тази година страните, които имат право да решават съдбата на Ледения континент, сред които е и България, ще вземат решение.

Така че с антарктическите експедиции не гоним михаля, а изследваме изключително богат на полезни изкопаеми континент. Тези метали са много необходими - за космическите кораби, за автомобилите, за уредите в домовете ни. Науката напредва с бързи темпове и добивът на полезни изкопаеми на Ледения континент ще бъде възможен. 

 

- При тия амбиции за заселване на Луната, на Марс не е ли по-лесно заселването да се осъществи в Антарктида? 

- Разбира се! Нашата база в момента е едно малко селище на самия бряг на океана - с хангари, складове, работилници. По-нависоко е историческата част - прочутото Куцо куче, старата постройка, част от културно-историческото наследство на Ледения континент, параклисът, паметникът на кирилицата, там вече е и лабораторията, жилищните сгради. Т.е. след няколко десетилетия селищата на Ледения континент ще са повече. Много по-лесно е заселването тук, отколкото в Космоса. Факт е, че американците правят тестове за полети до Марс на Антарктида, която е като една друга планета. Аз я наричам "белия Марс" - парче земя, откъснато отвсякъде, с негостоприемен Южен океан. Температурите са като на Марс, само че на Антарктида властват ледовете и е бяло. 

- И тази година ли имаше родопско участие в експедицията? 

- Отново се включи Марчо Паунов от Чепеларе заедно с братовчед си. Те помогнаха изключително много при строежа на лабораторния блок. Лифтът, който те построиха и обслужват, ще остане след приключване на строителните дейности. Имаме няколко седалки от стария пампоровски лифт и учените, които ще работят в лабораторията, ще се придвижват от брега дотам с лифт. 

 

- Защо не ви пуска ледената магия? 

- Това е една десета от планетата. С толкова труд направихме селище там, уважават ни като нация. Не сме забутана държава в периферията на Европа. Съседите турци дори още не са пратили кораб на Антарктида, там са от 6 години, докато ние сме от 30.

Това е много красив студ, сред най-чистата природна среда на земята. Това те кара да се чувстваш пречистен. А и човешките отношения са много по-чисти, излизат по-добрите черти на всеки. Там се живее по-задружно, хората разчитат един на друг, любовта е на почит. Мечтая да заведа и внучката ми в Антарктида един ден, тя сама ще поиска да отиде. 

Допирът до Антарктида дава визия към бъдещето, човек се обнадеждава, че ни чакат и по-добри дни, когато хората ще си помагат и ще се обичат повече.

 

Бяло царство

Изследователската база “Свети Климент Охридски” е българско научно съоръжение на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови. Разположена на полуостров Хърд, на 130 м от брега на вътрешния залив Емона в Южния залив.

Островът носи името на Дейвид Ливингстън, шотландски лекар мисионер и знаменит пътешественик изследовател (1813-1873). Испанската база “Хуан Карлос I” се намира на 2,7 км на юг-югозапад.

Нашата база е основана през 1988 г., а от 1993 г. с указ на президента Желю Желев е наречена в чест на свети Климент Охридски. Първите постройки са монтирани през април 1988 г. През 2003 г. е построен параклисът “Свети Иван Рилски”, първата православна постройка в Антарктида. Базата се стопанисва от Българския антарктически институт. Главната сграда на базата е построена през 1998 г. и е изградена от сандвич-панели. Култова е бараката “Куцото куче”, вдигната на четири крака от земята, като единият крак все създавал проблеми.

 

Копие на Асеновата крепост краси БГ базата

Марчо Паунов с лифтовото съоръжение

 

Пловдив и регионът са достойно представени на Антарктида, обяснява проф. Пимпирев. 

Първият пловдивчанин на Ледения континент е инж. Иван Ташуков, дългогодишен служител на ЖП управление - Пловдив, отличен планинар. Инж. Ташуков, починал през 2018 г.,  участва в третата антарктическа експедиция през 1994-1994 г.   

В експедицията през 2009 г. се включва и асеновградският бизнесмен Бойко Ганев, запален алпинист и пътешественик, благодарение на когото на остров Ливингстън има връх Цар Асен Втори. Бизнесменът полярник занесе в базата и символа на Асеновград - копие на Асеновата крепост, и 30 литра асеновградски мавруд, а на параклиса в базата подари икона на Света Богородица. 

През 2011 г. в 17-ата експедиция се включи Николай Копринков с принос в реализацията на международен проект за изграждане на метеорологична станция. Копринков е бивш кмет на село Труд и съветник на президента. 

Участник в последните експедиции е майсторът от Чепеларе Марчо Паунов, на когото е поверена важна мисия - строежът и действието на товарния лифт край българската база "Св. Климент Охридски". Паунов се включи и в културната програма на експедицията с родопска каба гайда.

В списъка на антарктическите върхове са Пловдив, Марица, Асеница, Ботев, Калофер, Карлово, Левски, Кричим, Чепеларе. На Антарктида има ледници Мусала, Пирин, Сопот, Якоруда, Клептуза. Сред носовете с нашенски имена са Куклен, Пазарджик, Рила, Перелик, Смолян, Вазов, Гела, Батак. На Ледения континент има залив Хисаря, както и река Чая.

 

Теодосий Спасов свири, пингвините танцуват

Спасов свири на пингвините 

 

Най-вълнуваща е експедицията през 2021 г., когато на базата гостува големият музикант Теодосий Спасов. На най-студеното място на Земята Спасов и китаристът Християн Цвятков създават 12 пиеси за кавал и китара, които се превръщат и в първия музикален албум от Ледения континент. Музикалният експеримент е запечатан в документалния филм  "Танцът на пингвините" с режисьор Ема Константинова.

През 2019 г. е създаден игралният  филм „Писма от Антарктида“. Режисьор е Станислав Дончев, а главните роли се изпълняват от Ирмена Чичикова, Иван Стаменов и малкият Симеон Ангелов.

Премиерата на филма "Писма от Антарктида" 

Част от филма е заснет на базата ни на остров Ливингстън. Във филма проф. Пимпирев играе самия себе си.

Източник: marica.bg

Свят  


от седмицата

видео

Гласуване в Швейцария с ДА за Закона за климата


Photo Smart Vratsa
последни

вицове

Пена сади картофи. Минава Вуте:  - Добър ден, Пено.  - Ех, Вуте,  кажеш две думи и го кандардисаш човек.  

още вицове

©2015-2024 Vratsa Guide.