Яна Рандоу, Мартин Адемер, Bloomberg
Германия достига точка, от която няма връщане назад. Бизнес лидерите го знаят, хората в страната го усещат, но политиците нямат отговори, пише Bloomberg в анализ.
Това постави най-голямата икономика в Европа на пътя на упадък, който заплашва да стане необратим.
След пет години на стагнация икономиката на Германия сега е с 5% по-малка, отколкото би била, ако тенденцията на растеж отпреди пандемията се беше запазила.
По-тревожното е, че според изчисления на Bloomberg Economics по-голямата част от загубеното ще бъде трудно да се възстанови заради структурни ефекти като загубата на евтина руска енергия и трудностите на Volkswagen и Mercedes-Benz Group да поддържат темпа на китайските автомобилни компании.
Намаляването на националната конкурентоспособност означава, че всяко домакинство изостава с около 2500 евро годишно.
Евентуални предсрочни избори предлагат шанс за промяна на курса, но тенденцията за постепенно влошаване не създава чувство за неотложност. Рискът е в безжизнените реакции на политическите играчи, които нямат необходимата амбиция за справяне с основните предизвикателства.
„Германия няма да се разпадне за една нощ.
Това прави този сценарий толкова ужасяващ“, казва Ейми Уеб, основател и главен изпълнителен директор на Future Today Institute, който консултира германски компании. „Това е много бавен, много продължителен спад. Не на компания, не на град, а на цялата страна, и Европа ще бъде повлечена“, допълва тя.
Това се изразява в загубата на Германия на голяма част от своето енергоемко производство и намаляващия износ, докато нестабилните компании овладяват вътрешните инвестиции. Тъй като стандартът на живот ерозира, гласоподавателите търсят някого, когото да обвинят, а социалното напрежение отблъсква външните таланти, от които страната отчаяно се нуждае. Токсичният коктейл от предпазливост и негодувание ще се разлее после и из цяла Европа.
„Животът на всички малко по малко се влошава, до края на съществуването им“, посочва Уеб.
Години на лошо взети решения и до известна степен лош късмет разбиха икономическия модел на Германия точно когато останалата част от Европа се нуждае от своите индустриални мускули, за да помогне на региона да е в крак с Китай, да се справи с войната в Украйна и да отговори на все по-изолационистките политики на САЩ. Вместо това Германия е изправена пред най-голямата си криза след обединението.
Преди 35 години падането на Берлинската стена обедини германците зад мащабен план за разходи за интегрирането на бившия комунистически изток. Сега страната е жестоко разделена и е малко вероятно поляризираният електорат да даде ясен мандат на правителството, което ще поеме контрола след изборите през февруари.
„Конкурентната позиция на германската индустрия се влоши“, каза Йоахим Нагел, управител на Германската централна банка, в реч в Люксембург по-рано този месец. „Растящите външни пазари не са осигурили импулс за растеж, както в миналото“, посочи той.
След като се раздели с бизнес ориентираната Партия на свободните демократи, Шолц дърпа шнура на правителството си, подлагайки се на парламентарен вот на доверие, който няма шанс да спечели. Това ще задейства предсрочните избори, които са насрочени за 23 февруари, седем месеца по-рано от планирания край на неговия мандат. Но по-слабите традиционни партии сочат към по-голяма политическа парализа.
Фридрих Мерц е фаворитът от Християндемократическата партия (ХДС), но неговите реформи „на сигурно“ едва ли ще стигнат достатъчно далеч, за да преродят икономика, бореща се да осигури благополучие на 84 млн. души.
Мерц се стреми да се върне към политическата рамка, която помогна за следвоенното възстановяване на Германия, включваща ниски данъци, ограничени регулации и основни социални помощи. Това означава по-малка роля на държавата и следователно нежелание за по-значително облекчаване на ограниченията на публичните разходи, известни като дългова спирачка.
„Не се нуждаем от задлъжняло правителство, а от нов политически курс, който се справя с корена на проблемите“, каза Мерц в интервю за радио Deutschlandfunk в края на ноември. „Докато не направим радикални корекции в разходната част, със сигурност няма да има промяна по отношение на дълговата спирачка, допълни той.
Социалдемократите на Шолц (ГСДП), напротив, водят кампания за по-значими промени в конституционните правила за поемане на дълг. Те също така обещаха да защитят работните места в остаряващи сектори, като тези на стомана и автомобилите, и да субсидират цените на електроенергията, за да подкрепят компаниите.
Управляващата лявоцентристка партия остава на далечното трето място с около половината от подкрепата за консерваторите, водени от ХДС. А кандидатурата на Шолц за преизбиране отчасти се основава на циничните очаквания, че Мерц – склонен към противоречиви коментари за жени и чужденци – ще отблъсне избирателите.
Въпреки че една „широка коалиция“ между единствените две партии, издигнали следвоенен германски канцлер, може да успее да осигури мнозинство и да избегне тромав тристранен съюз, за това няма гаранции, тъй като разочарованието тласка избирателите към партиите от политическата периферия.
Крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) е на второ място в проучванията, а левият Алианс „Сахра Вагенкнехт“ (BSW) може да стигне до Бундестага само година след като беше сформиран. Взети заедно, те имат подкрепа от приблизително една четвърт от електората.
Докато икономисти и бизнес лидери настояват за намаляване на бюрокрацията, модернизиране на инфраструктурата и ускоряване на усилията за дигитализация, политическото разделение заплашва да задържи Германия на път, който е фокусиран върху защитата на статуквото, вместо да се обърне към бъдещето. Тази тенденция предхожда Шолц.
По време на 16-годишното управление на Ангела Меркел като канцлер спорната дългова спирачка беше приета, което допринесе за недостатъчните инвестиции в отбраната, транспорта и образованието. Тя също така задълбочи зависимостта на Германия от евтината руска енергия – слабост, която излезе наяве, след като Владимир Путин нареди пълномащабно нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.
„Ако ще помогне, тогава можете да кажете, че вината е на Меркел“, каза бившият християндемократически канцлер в края на ноември по време на събитие около издаването на нейните мемоари. „Просто мисля, че не помагаме на страната, като правим това“, допълни тя.
Защитавайки своето наследство, Меркел заяви, че не е виновна за проблемите, които оттогава тежат върху страната. По думите ѝ ГСДП – неин партньор през три от четирите ѝ мандата – не се интересува от увеличаване на разходите за военно оборудване. Тя също така обвини и Зелените, че не искат да намалят регулациите, въпреки че никога не е била в съюз с екологичната група.
Тъй като списъкът с проблеми става по-дълъг, потенциалът за растеж на Германия – скоростта, с която нейната икономика може да се разшири, без да генерира инфлация – се е свил до едва 0,4%, според Съвета на икономическите експерти на страната. Добавете цикличните колебания и честият флирт с рецесията става съвсем реална възможност.
„Най-накрая трябва да създадем привлекателни условия за компаниите“, коментира Вероника Грим, член на правителствения панел от независими икономически съветници и професор в Техническия университет в Нюрнберг, призовавайки следващото правителство да приеме широкообхватна програма за съживяване на конкурентоспособността.
Тя призовава за програма за реформи в подобен обхват и мащаб на плана „Дневен ред 2010“ на канцлера Герхард Шрьодер от началото на хилядолетието, който разхлаби трудовите правила и помогна да се проправи пътя за дългосрочно икономическо разширяване. Това възстановяване беше подтикнато и от скока на износа за Китай, който оттогава се превърна в съперник в развитото производство и лидер в електрическите превозни средства.
За да съживи конкурентоспособността, Германия в крайна сметка трябва да харчи повече. Само за да настигне други напреднали икономики, страната ще трябва да увеличи годишните инвестиции в инфраструктура и други обществени блага с около една трета до 160 млрд. евро, според Bloomberg Economics. Това е ръст, еквивалентен на повече от 1% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Дори ако повишаването на растежа смекчи въздействието от по-големите заеми, въвеждането на по-свободна фискална политика е малко вероятно. Въпреки че има дискусии, насочени към облекчаване на дълговите правила, които ограничават нетния нов дълг до 0,35% от БВП, една конституционната промяна би била предизвикателство на фона на фрагментирания политически пейзаж на Германия.
Частният сектор също се ограничава. Разходите за машини са с повече от 9% под нивата отпреди пандемията. Скорошно проучване сред семейни компании показа, че почти половината дори не планират да заменят това, което е повредено, обвинявайки бюрокрацията и непредвидимите политики. Това на практика е вот на недоверие към икономика, която се бори да запази статута си на трета по големина в света.
Бързата деиндустриализация на Германия „налага задълбочено преосмисляне на това какво всъщност означава „германска икономика“, каза Стефан Купман, старши макростратег в Rabobank, след последното понижение в данните за индустриалното производство. „Засега има оскъдни индикации, че това се случва“, допълни той.
Но не всичко е загубено. Германия очевидно има най-ниското съотношение на дълг от всички страни от Г-7, което предоставя възможност за харчене на още средства, ако има политическа воля за това. Краткосрочната перспектива също може да донесе попътен вятър, като икономистите прогнозират умерено възстановяване.
Въпреки че това е добра новина, „политиците не трябва да бъркат това със знак, че реформите стават по-малко спешни“, каза Саломон Фидлер, икономист в Berenberg.
Германия също е дом на почти половината от световните „скрити шампиони“ – малки компании, които все пак са световни лидери в своята област. Много от тях принадлежат към така наречения Mittelstand, включително някои вековни компании, преживели войни и хиперинфлация.
„Повечето от техните продукти са незаменими“, казва Херман Симон, който е написал няколко книги за тези фирми. „Това създава известна стабилност, но не дава гаранции за бъдещето. Първото условие да бъдеш световен шампион и утре е иновацията“, допълва той.
Няма смекчаване на предизвикателствата пред Германия. Икономисти от Bantleon прогнозират, че някога възхваляваната автомобилна индустрия на страната ще загуби пазарен дял и ще ускори преместването на производството в чужбина. В резултат на това секторът ще загуби до 40% от добавената си стойност в Германия през следващите 10 години.
Затрудненията излязоха наяве, когато VW се изправи пред стачки заради планове за затваряне на заводи в страната и предстоящи съкращения при доставчици като Schaeffler, Robert Bosch и Continental. Като цяло германските фирми от Fortune 500 в Европа са обявили съкращения на повече от 60 хил. позиции досега тази година.
Thyssenkrupp, най-големият производител на стомана в страната и една от първоначалните двигатели на германската индустриализация, е една от тези, които съкращават у дома. Компанията планира да намали работната сила в своя стоманодобивен цех с около 40% през това десетилетие и да затвори две доменни пещи.
„Стабилността на икономическата система на Германия, както я познаваме от десетилетия, се разпада“, каза главният изпълнителен директор Мигел Лопес. „Няма съмнение, че трябва да се действа сега“, отбелязва той.
Източник: investor.bg
Попитали радио Ереван: - Защо шофьорите в България карат с висока скорост по малките квартални улици? Радиото отговорило: - Бързат, защото карат в забранената посока!
още вицове