Разделение на труда: Част от гастарбайтерите са подходящи за прости операции

Фирми в Тракия икономическа зона (ТИЗ) поне от пет години ползват работници от държави извън Евросъюза, разказва Катя Стайкова, изпълнителен директор на сдружение „Клъстер Тракия икономическа зона“. Но със сигурност имат нужда от още.

„Спомням си, в края на миналата година организирахме среща на компании от ТИЗ с Никхил Маншрамани, главен изпълнителен директор на ABC International, водеща агенция за подбор на персонал, която доставя качествена работна сила от Азия. Интересът беше много голям и това беше очаквано“, коментира Стайкова.

Проблемът с липсата на работна ръка не е от вчера, а още по-лошото е, че се задълбочава. Някои работодатели вече са наели чрез фирми за подбор на персонал или чрез директно сключване на трудови договори и съответно вадене на визи на хора от Молдова, Украйна, Русия, Турция, Узбекистан. Това са предпочитаните държави заради лесното преодоляване на езиковата бариера - те владеят руски и турски, част от българския персонал също говори тези два езика.

Има работодатели, които са готови да назначат и хора от Азия, но при условие, че владеят английски, допълва Стайкова. Практиката показва, че наетите чрез фирми посредници обикновено са служители за сезонна работа, а с директни трудови договори са на постоянни работни места.

Компаниите, ползващи труда на хора от трети страни, са изградили системи за обучение на новодошлите, променили са и манталитета на местния си екип - да ги приемат, без да се чувстват заплашени за работните си места.

Реално тази работна ръка не излиза по-евтино от българската, подчерта Катя Стайкова. „Но примерно, ако фирмата е от 200 души, предстои да се прави изделие по нов проект, на работодателя излиза по-евтино да наеме 20 работници за новия проект с малко по-високи разходи за тях, отколкото да вдига на всичките 200 заплатите, за да може да „открадне“ и назначи нови местни кадри".

А и нали знаете как българинът дава всичко от себе си, когато е гастарбайтер в чужбина? По същия начин се стараят и чужденците тук и така увличат и останалите, посочва интересна причина за предпочитанията към тези работници собственик на голяма пловдивска фирма, който от няколко години дава хляб на украинци. Опитът му е стартирал далеч преди войната в Украйна. 

Притеснението на работодателите е, че има законови ограничения за процента на заетите от трети страни в една фирма. Те посочват пример с Полша, където в местна фирма, част от немски конгломерат, който има и подобен завод в ТИЗ, над 80 процента от персонала са работници от трети страни. 

Други компании от огромната индустриална зона край Пловдив пък предпочитат да назначават местни кадри, защото според тях масово гастарбайтерите са по-подходящи за повтарящи се простички операции, а не за високотехнологични производства. Според тези работодатели младежите, завършили Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив например, са доста по-квалифицирани от своите връстници от страните извън ЕС.

Скрит жокер 

Екипът на Тракия икономическа зона вижда неизползван ресурс в ромското население. „Една от важните цели е да вкараме и да задържим в образователната система децата от ромски произход, за да придобият професионални умения и да могат да започнат работа. Това е един от най-големите трудови ресурси на България", смятат от мениджмънта на ТИЗ. От поне две години инж. Пламен Панчев, създател и директор на най-големия източноевропейски индустриален парк, инициира идеята да се изгради общежитие към Професионалната гимназия по машиностроене и тя да се превърне в еталон как трябва да изглежда едно учебно заведение, предлагащо професионално образование. Децата да се учат и живеят в привлекателна среда и да се откъснат от маргинализираните общности.

Румъния и Гърция ни издухаха, докато ние се спъваме в закона

Съседна Румъния пак ни издуха. Тя от години успешно внася голяма част от обслужващия персонал от държави извън Евросъюза. Например за 2023 година квотата им от 100 000 работници от страни извън ЕС вече е почти достигната. По данни на НСИ в България назначените граждани с единно разрешение за пребиваване и работа за цялата 2022 година са 2831 служители. Дори и да добавим сезонните работници и дори тези с разрешения тип синя карта, цифрите са далеч от успехите на северната си съседка.

На юг от нас, в Гърция, близо 168 граждани на трети страни ще се трудят в различни сектори на икономиката до края на следващата година. 20 000 от тях са от Египет и Бангладеш и идват по силата на двустранни спогодби, пише вестник "Катимерини". 

Чуждестранната работна ръка запълва позициите, към които гръцките граждани не проявяват интерес по същия начин, както това се случва и в България.  

Работна ръка извън ЕС се търси за неквалифицирана земеделска работа, но също и в строителството, млечната и местната промишленост и естествено, в туризма.  

"Да не забравяме, че нашето законодателство залага ограничения в размер общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните 12 месеца да не надвишава 20 сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение, а за малките и средните предприятия - 35 на сто", напомнят от "Респект консулт" - юридическия партньор на Тракия икономическа зона. 

Ако се промени законодателството и процесът за внос на работна ръка се форсира, това ще е голям успех на БГ работодателите. Сега туристическият бранш се надява, че в оставащото му  време 49-ият парламент ще разгледа промените в Закона за чужденците и ще ги приемат. Промените ще дадат възможност краткосрочните 90-дневни работни визи на чужденците от трети страни да се подновяват, без да се налага те да напускат страната.

Вчера парламентарната комисия по туризъм успя да приеме на първо четене проекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), внесен от Маноил Манев и Теменужка Петкова от ГЕРБ. Какво ще се случи оттам насетне, предстои да видим.