И пловдивският бизнес опря до работници от Индия и Непал

От години свикнахме по морето камериерките да не могат да кажат дори „добър ден“ на български, сервитьорите да са с дръпнати очи, а аниматорите да отговарят на английски. Проблемът обаче се задълбочава и според хотелиери ще трябва да изкарат задаващия се сезон „на кътни зъби“ заради липсата на персонал. По данни на бранша, само за Южното Черноморие са нужни 25 000 души. Една малка част ще дойдат от Бангладеш, Тайланд, Таджикистан, Узбекистан, Молдова, Турция, но дупката няма да се запуши.

За вносните работници работодателите са дали луди пари и са изхабили много време и енергия. И това се повтаря всяка година. Лошата новина е, че проблемът е хроничен и въобще не засяга само хотелите по морето, които отварят за четири-пет месеца. И земеделието, и индустрията от години бият тревога, че няма кой да работи. 

В момента почти всеки трети работодател в България мисли за внос на работна ръка, сочат експерти по човешки ресурси. 

И пловдивският бизнес опря до работната сила на Индия и Непал. „Никой здравомислещ мениджър няма и да си помисли да внася работници от чужбина, ако можеше да си ги набави оттук“, дава краткото обяснение на ситуацията Красен Кръстев, управител на „Мекалит България“. Предприятието, ситуирано край Куклен, произвежда компоненти за домакински уреди, автомобилостроене и електроиндустрията. 

Има около 200 служители, като между 20 и 30 процента от тях са именно „внесени“ от трети страни.

"За нас набавянето на кадри от чужбина от няколко години е стратегически подход, защото ни е ясно, че българският потенциал се изчерпва. Просто хора няма", обобщава мениджърът. 

Вносът на работници не е нито български патент, нито се стоварва като проблем само върху нас, така е в цяла Европа. "Разликата е, че в другите европейски страни увеличената работна сила се налага заради ръста в индустрията, а при нас главната причина е лошата демография", посочва Красен Кръстев.

Първоначално в предприятието наравно с българите се трудели хора от Украйна, Молдова, Узбекистан. Сега обаче мениджмънтът гледа към по-екзотични и далечни държави като Непал и Индия. Но и това не е решение, или поне не бързо и лесно. "С агенцията за подбор на персонал, с която работим по тези казуси, сме подписали договор за наемане на осем души от Непал още през септември миналата година. Сега е април 2024 г. и чуждестранните работници все още ги няма. Административният капан е много голям", дава пример Кръстев.

Според българското законодателство, като протекция и защита на правата на българските работници, в едно индустриално предприятие не могат да бъдат назначени повече от 35% чуждестранни работници. За земеделието и туризма такова ограничение няма. Българският работодател  е длъжен да плаща на чужденеца същата заплата, която дава на останалите  служители, плюс да му осигури за своя сметка квартира, да покрие режийните му за ток и вода и да загуби месец-два, за да го обучи в спецификите на работата. Отделно задължително заплаща транспорта в двете посоки на новонаетия, плюс държавните такси за визи и всякакви разрешителни, и в добавка - комисионата на фирмата за подбор на персонал. За да разреши българската държава конкретен внос на работна ръка, работодателят трябва да доказва по много начини, че е нямал друг избор. Включително и да предоставя справки колко пъти е пускал обяви за работа за конкретен специалист и как е нямало кандидати за вакантната позиция. „С думи прости, един чужд служител носи на работодателя 50% повече разходи. За времето, което се хаби покрай процеса, въобще не говорим“, посочва Красен Кръстев. Отделно са трудностите при общуването и различията в манталитета.

Преди да избухне войната в Украйна и хората там да придобият особен статут за работа във всички страни на ЕС, наемахме много украинци и молдовци, връща назад във времето мениджърът. Езиковата бариера падаше сравнително бързо. С колегите от Узбекистан и другите бивши съветски републики идеята била да общуват на руски, но се оказало, че новото поколение гледа да скъса с руското влияние и по-добре се разбирали на турски език. С индийците и непалците, когато пристигнат, ще си говорят на английски език.

Няма хора, няма инвеститори

Липсата на работна ръка у нас отблъсква инвеститорите. Те знаят, че България има ред конкурентни предимства - членство в ЕС, евтина земя, ниски данъци, сравнително по-ниски разходи за заплати, но всичко това се нулира, щом няма кого да наемеш, когато отвориш завода, счита управителят на „Мекалит България“. Така въпросният инвеститор ще се насочи към Полша например, където процесът по наемането на работна ръка от трети страни отнема в пъти по-малко време. 

Дефицитът е във всички сектори

Огромният дефицит на работна ръка е в почти всички сектори на икономиката. Сега надига глас туристическият сектор, малко по-късно ще реват в селското стопанство, когато няма да има кой да обере реколтата. В индустрията липсата е перманентна. По данни на Агенцията по заетостта вносните работници от Далечния изток се наемат ударно в текстилните предприятия и в секторите "Металообработване" и "Строителство". Практиката показва, че по скелетата и строежи все по-често висят и турски граждани.

Изкуственият интелект размести професиите

Пaзapът нa тpyдa е все по-динамичен, като някои от най-търсените професии доскоро изобщо не са съществували. Това сочи и пocлeднoтo пpoyчвaнe нa професионалната платформа LіnkеdІn. Πpeз 2024 г. нaй-бъpзo pacтящитe пoзиции щe ca cвъpзaни c нaвлизaнeтo нa изкycтвeния интeлeкт и aвтoмaтизaциятa, което пък cъздaде нoви възмoжнocти и пpeдизвикaтeлcтвa кaктo зa пpoфecиoнaлиcти, тaкa и зa фирми, кoитo глeдaт в бъдeщeтo.

Около 50% от мениджърите не виждат нищо лошо в това да уволнят някои или всичките си подчинени и да наемат изкуствен интелект на тяхно място, според проучване, проведено в началото на 2024 г. от компанията за презентационен AI софтуер Beautiful.ai, данни от което публикува порталът TechSpot.

Анализът на пазара показва, че за много шефове AI е не само средство да се отърват от част от екипа, но и инструмент за намаляване на оперативните разходи на останалия персонал. 

Ето кои са най-търсените позиции в Европа:

1. Meниджъp ycтoйчивo paзвитиe

2. Инжeнep пo изкycтвeн интeлeкт

3. Πpoджeкт мeниджъp

4. Mapкeтинг мeниджъp

5. Meниджъp пpoдaжби

“Яcнo е, чe изкycтвeният интeлeкт и ycтoйчивoтo развитие ca двa oт ocнoвнитe двигaтeли, пpoмeнящи пaзapa нa тpyдa”, cмятa Джoш Гpaф, yпpaвлявaщ диpeктop нa LіnkеdІn зa Eвpoпa и Лaтинcкa Aмepикa.

У нас ситуацията е доста по-различна. През следващите години на българския пазар на труда най-много ще се търсят машинни оператори, шивачи, кадри за промишлеността, бармани и сервитьори. IT секторът забавя търсенето, а в същото време огромна част от приема в професионалните направления продължава да е именно за такива специалисти.