Ще заколим спорта, вместо да оберем яйцата на "златната кокошка"

Когато през декември миналата година депутатите набързо гласуваха промените в Закона за хазарта, малцина обърнаха сериозно внимание. На този бизнес се гледа като на златна кокошка и никой няма да ревне с колко пари допълнително са „обрулени“ бетинг компаниите най-вече, а покрай тях и безбройните малки игрални зали.  

Финансовият министър Асен Василев постави за цел да бъдат събрани допълнително 200 милиона лева за бюджета от хазартни такси. Дали е успял, ще каже той самият. Но със сигурност  големият пострадал вече е ясен ​- спортът. Парите за спонсорство започнаха да намаляват. Голямата сеч обаче се задава през лятото, предупредиха пред „Марица“ от хазартния бизнес. Нищо чудно десетки спортни клубове да бъдат оставени без лев реклама,  което ще означава едно - техния край.

Какво говорят цифрите, които никога не лъжат. До края на февруари  операторите на хазартна дейност трябваше да внесат в бюджета такси (вижте увеличенията долу), за да продължат своята дейност. Най-големите компании като efbet и winbet са дали извънредно по около 10 милиона лева, изчислиха наши експерти. „Палмите“ - около 2,5-3 милиона. И натам по веригата до последната игрална зала в последното село. Ще питате как се събират тогава 200 милиона. Може да сте изненадани, но в НАП са регистрирани точно 1161 оператора на хазартна дейност! 

Каква е реакцията на големите бетинг компании, които рекламират в българския спорт?

Нормално - да отрежат клубовете с парите, които им е поискала допълнително държавата. Efbet например съобщава в официалната си страница, че спонсорира 450 отбора по футбол, баскетбол, волейбол, колоездене, тенис на маса и какво ли още не. Плюс спонсорства на турнири, първенства, федерации. Като отделя по над 20 милиона лева годишно, пак според официалния сайт. Със сигурност подобни са мащабите и при Winbet. При това в тези суми едва ли са включени обвързаностите на двете компании с ЦСКА 1948 и ЦСКА-София, където те поемат почти цялата или половината издръжка. 

Какво означава това за един футболен клуб, като изключим споменатите частни случаи.  Тръгваме от аматьорските отбори, където обикновено се дават 10 000 годишно с екипировката. Иначе казано,  плаща се някаква заплата на човека-клуб, който обикновено върши всичко, плюс някой лев за бензин до съседното село. Във „В“ група парите стигат до 50-70 бона годишно, ако отборът е в град над 10 000 души. Понякога това прави половината бюджет. Във Втора лига сумите скачат по две, като отново зависи все пак от мащабите на града и популярността на отбора. Иначе казано, едно е Марек (Дупница) и Янтра (Габрово), друго - Созопол и Радомир. 150 000 лева никак не са малко пари за тази лига, особено за отбори, които не преследват високи цели. 

Ставката за елита върви към 200-250 хиляди лева. Предполага се, че пловдивските Ботев и Локо се котират по-високо - на около 400-500 бона годишно за реклама на екипите. И двата тима избягаха от efbet в winbet за някой лев повече.

В годините, когато Левски и ЦСКА не бяха собственост - частична или непряка, на бетинг компаниите, 

стигаха до 1,5 милиона лева годишно спонсорство. 

Но за „червените“ стана въпрос, докато „сините“ също са със специален договор за управление с „Палмите“. Хазартната компания на Мило Борисов осигурява значителна част от бюджета, но има и право на част от приходите. Може би особен случай е и врачанският Ботев, тъй като собствениците на winbet са родом от града и гледат по-щедро на местната гордост. 

Efbet вече започна съкращенията в спорта, като най-видими бяха в ЦСКА 1948, където клубът се раздели с всички високоплатени служители като Стойчо Младенов, звездите Ивайло Чочев, Георги Русев и Елитон бяха набързо продадени, още куп играчи - натирени. Баскетболът на ЦСКА, който прибираше над 1 милион лева годишно от същия спонсор, пък трябваше да се раздели с американските си асове. Това стана дори повод за скандал между босовете Роберт Гергов и Сашо Чакмаков, като последният се оттегли.

Efbet не продължи и спонсорството на футболния Берое, което изтече през зимата. Заралии играят с името на клуба  върху екипите, очаквайки някоя друг бетинг компания да се появи.

Без пари остана баскетболният Левски, където Тити Папазов също разчиташе на „Палмите“ и Мило Борисов. Въобще, драмите започнаха.

Човек от бизнеса и президент на голям клуб предупредиха пред „Марица“, че това ще е само началото на драмата.  

Очаква се през лятото истинското рязане

И ако елитните отбори във футбол, баскетбол и волейбол ще оцеляват някак си, като просто не харчат толкова, то за малките няма спасение. Както споменахме, там хазартните пари отиват за една заплата и бензин.

Вълната ще удари и съпътстващи бизнеси в малките градове, като медии, доставчици, заведения и хотелчета, ангажирани с информационно обслужване на спорта, изхранване, настаняване и т.н.

В политическите среди се говори, че заради директиви на ЕС се готвят нови удари по хазартния бизнес. Например минимална площ на игралните зали от по 500 и 300 квадрата за големите и малките градове. Наличие на хотелски части и т.н. По наше проучване на подобни критерии не отговорят и една пета от сегашните зали. Тоест техните собственици или ще трябва да инвестират доста пари в разширението, или да се откажат. Сещате се сами, пак ще го отнесе спортът.

Не е проблем, ако държавата иска да вземе още от „златната кокошка“, ограничавайки зависимостите. Проблемът е, че направо ще заколи българския спорт. Това по никакъв начин не помага на битката с хазартно зависимите. Там работи добре техният регистър, който вече е набъбнал на около 30 000 българи! Те нямат право да стъпват в игрални зали и да залагат онлайн, като наказанията са жестоки. Да, мярката отново удря сериозно хазартните оператори, но тук говорим за истинска превенция. А не просто дайте да попълним бюджета с още нещо. 

Проблемът е, че друг не дава пари за спорт към този момент и държавата не прави нищо да промени картинката. Добри - лоши, бетинг компаниите са единствени. „Повярвайте, чукал съм на какви ли не врати. Повечето хора с възможности не искат да се знае откъде и колко пари имат. И не дават“, сподели цитираният по-горе президент на популярен спортен клуб. 

Досега само Христо Крушарски и Георги Градев покрай Конгреса на БФС предупредиха за надвисналата опасност върху спорта и в частност футбола. От другите изрева Сашо Попов, човекът-клуб във волейболния ЦСКА. Той разчита почти изцяло на парите от efbet, но не е ясно докога. Както всеки един друг в спорта.

Няма да чуете мърморене от самия хазартен бизнес, който чинно си внесе дължимото. Там не обичат да се закачат с държавата.  По неофициална информация, от изброените над 1100 оператора едва около 80 са отказали да плащат новите такси. Тоест губят лиценз и преустановяват работа. Част от компаниите ще се опитат вероятно да пренасочат инвестиции  към бизнеса си с производство на игрални автомати. Други ще потърсят чужди пазари. Трети ще се преместят просто в друг сектор. Но никой няма да продължава да излива пари в спорта просто ей така, това е сигурно. 

Кое е новото? Таксите бяха повишени от 3 до 4 пъти

На 21 декември миналата година парламентът прие  увеличението на таксите за хазарт с близо три-четири пъти. 

Това стана с гласовете на 141 депутати, 45 гласуваха "против", а 14- "въздържал се". Финансовият министър Асен Василев съобщи, че повишението на таксите ще генерира един допълнителен ресурс от около 200 милиона лева. 

Според промените за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 400 хил. лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби. За игри, за които се събират такси и комисиони за участие - в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони. До момента еднократната такса беше в размер на 100 000 лв.

Депутатите решиха, че за издаване и поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 300 000 лв., а при 10-годишен лиценз тя се удвоява. До момента тарифите бяха съответно 100 и 200 бона. 

Освен това се прие, че за 5-годишен лиценз за игри с игрални автомати се събира еднократна държавна такса от 75 000 лв. за населени места до 500 000 жители, която се удвоява в градове над половин милион жители. 

За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри - традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 300 000 лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатени печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие - в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони.