Вход
05 Май, 23:18 0 Новите елити на България още прохождат. Разчитат изключително на финансово, не на интелектуално надмощие. Образованост, цивилизованост, честност - не виждам да са техни приоритетни характеристики, казва проф. Юлиана Рот пред Александър Андреев от Дойче веле.
Какво е "елит"?
Юлияна Рот: "Eлит" е много оспорвано понятие. Научна подплата и определения дава социологията, но с уговорката, че понятието е силно ценностно и идеологически натоварено. Неслучайно комунистическата идеология го забранява. Любопитно е, че и в демократичните общества неохотно се говори за елити. Общият знаменател на определенията посочва като най-важна характеристика способността за оказване на влияние, било то на обществена, икономическа или политическа основа. Към това се добавя и привилегията да определят тълкуването на идеи и процеси. „Елит“ е и много общо понятие. Контурите му са размити и не помагат обективно да отсъдим кой спада към „богопомазаните“ и кой не. Смятам, че по-правилно и по-ясно ще е да говорим за „елит“ като за категория, която почива на субективни възприятия, без да търсим обективни доказателства.
Като казвате "богопомазани": На какво се дължи агресията срещу елитите, която се шири особено в социалните мрежи? В негативен контекст се говори за плутокрация, клептокрация, меритокрация, дълбока държава, тайна власт на елитите и т.н.
Рот: Дължи се на обичайната и необуздана българска завист и на възможностите, които дава дигиталната комуникация. Обществото след 1989 година кипи и още не е прекипяло – прекалено много са промените, които се изсипаха върху хората за три десетилетия - от една диктатура към отворено общество.
Кога и как елитите се появяват в съвременната българска история? Откъде се взимат те, след като по време на османското господство българите сякаш не са имали изявени собствени елити?
Рот: На първо място трябва да кажа, че историята на балканските елити е слабо проучена. Известни германски историци, специалисти по историята на региона, са публикували изследвания, но те са малобройни и доста „общобалкански“, за да извадим от тях по-конкретни заключения за отделните общества. Разбираемо е: историческото и политическо развитие на балканските общества се отличава фундаментално от добре познатите европейски формати. Съответно недостатъчно изследвани са и българските елити. Съществуват само отделни студии, най-вече за икономическите елити до 1944 година. Относно появата на български елити: въпросът Ви е напълно уместен. Счита се, че не-мюсюлманските общества в Османската империя са били по принцип социално нивелирани и че елит съществува само при „правоверните“ поданици. Но от края на 18 век в не-мюсюлманските общества се появяват забогатели търговци, които постепенно образуват една стремяща се към модернизация социална прослойка. Тези търговци вече желаят и са в състояние да изпращат синовете си в чужбина да следват, за да поемат семейната търговия. Дъщерите се изпращат в пансиони. Така се създава основата на българските елити.
Как се развиват тези елити по-нататък? Какво си окачват на ревера тогавашните български елити? Дали по-скоро натрупвания като добро образование, култура, цивилизованост, европейскост и вежливост, дали морални ценности като честност и почтеност или пък обществено-икономическо влияние?
Рот: Младите българи, които живеят и учат в Германия, Австрия, Франция и на други места, започват постепенно да наподобяват маниерите на средата, в която се движат. Взимат за пример поведения, обноски, облекло, ритуали на буржоазната европейска култура и ги пренасят у дома. И понеже в българския контекст престоят в чужбина се наслаждава на висок престиж (има ли разлика с днес?), в родината си „чуждите възпитаници“ автоматично заемат функцията на елит.
В бурната следосвобожденска история на ускорено политическо и обществено развитие – нека не забравяме, че само за две-три десетилетия България от затънтена османска периферия се превръща в модерна европейска държава – заемките се подлагат на „побългаряване“. Резултатът е креативна смесица от чужди и местни елементи.
Как изглежда тази смесица?
Рот: Българските елити не следват изцяло европейския пример. Определят се на първо място по критериите образованост, просветеност, цивилизованост, честност, фамилност. И на въпроса за ревера: „Образование и европейскост“ с големи букви стои на ревера на българските мъже и на роклите на българските жени от елита. Факторите финансова и политическа мощ присъстват също, но на втора линия. Друга особеност е, че прослойката е отворена за всеки, който е в състояние да придобие описаните горе качества. Голяма е разликата със западните затворени съсловни и наследствени елити.
Редица автори посочват, че тези елити тъкмо са си стъпили на краката и са усвоили обществената си роля и отговорност – и тогава идва 9.09.1944 г. и комунистите ги обезглавяват. Така ли е?
Рот: Да, така е. Елитът е не само обезглавен, той е направо унищожен. След възрожденския порив към модернизация и внасянето на елитния модел започва развитието на елитите и заздравяването им с институции. Поради голямото значение на образоваността като главен индикатор за разпознаването на елита, успоредно на български се използва и понятието „интелигенция“. Естествено, процесът е по-сложен, отколкото мога сега да го опиша. Но фактът е, че през 1940-те години може да смятаме, както Вие казвате, че елитите са вече утвърдена група в обществото. След тоталната смяната на системата на 9.9.1944 г. елитите като „буржоазна класа“ са заличени – едни физически унищожени, други принудени да емигрират. Останалата трета попада в изолация и поради страх от репресии е принудена да се спотайва. Нищо от буржоазното ежедневие не бива да се забелязва навън. Някои остават да го практикуват в рамките на семейството, някои решават да го загърбят и се приспособяват към повелите на режима. Наречени са „бивши хора“. Това е официалната терминология, така се надписват досиетата на „враговете на народа“. За тях се знае вече доста, има изследвания и мемоарни разкази. Всичко е много тъжно, защото става дума за заличаване цвета на нацията.
Да поговорим за традиционните празници, например Коледа. В моето детство Бъдни вечер и Коледа се празнуваха като някакъв миш-маш от селски традиции (нечетен брой храни, коледари, сурвакане) и европейски елементи като накичената елха и подаръците. Как се развива празнуването на Коледа в България до 1944 година?
Рот: Този въпрос е много уместен, защото е тясно свързан с темата за българските елити. Примерът с празнуването на Рождество Христово ми дава възможност да проследя създаването и развитието на елитната класа. Но първо трябва да се върна назад в историята. Отбелязването на Рождество Христово като част от църковния календар е отдавна известно, но в модерната си форма като семеен празник с елха, подаръци, специални храни и т.н. се появява едва към края на 18 век, когато върховната ценност е уютът в закътания семеен живот. Ще минат десетилетия, за да стигне тази традиция до Великобритания, Франция, Русия, а по-късно и до САЩ. Традиционният формат, който се практикува в немскоезичните буржоазни градски среди включва предшестващия самото Рождество четириседмичен период на „очакване“ („адвент“), адвентски календар с 24 вратички, истинска елха, която се украсява на Бъдни вечер с истински свещи и коледни играчки. Семейството се събира около елхата, свещите се запалват и всеки отваря подаръците си. Пеят се или се свирят коледни песни. Следва много оскъдна вечеря и евентуално посещение на нощна литургия.
И това българските студенти го донасят в родината си, така ли?
Рот: Да, именно този традиционен формат наблюдават българските студенти в немскоезичния свят. Започва процес на културен пренос. Както обикновено, заимстват се само части от оригинала, други се пропускат, трети се „българизират“. Оформя се български коледен формат, чийто носител е градският буржоазен елит. Той представлява един интересен креативен микс от немски и местни елементи – Дядо Коледа, елхата, украсата, „O, Tannenbaum“ („Елхови лес“), подаръците свободно съжителстват със сурвакането, ходенето на гости, постното меню с нечетен брой ястия, широкия семеен кръг и пр. Така може да кажем, че до смяната на политическата система след Деветосептемврийския преврат в България съществува вече установен начин на отбелязване на Коледа. Съответно неговият носител - елитът - е утвърдена социална прослойка.
Какво се случва след 1944 г. с елитите и техния начин на живот?
Рот: Настъпва огромен прелом. Тъй като елитът е заклеймен като „буржоазна класа“ и съответно заличен, зачеркнат е и неговият начин на живот. Естествено това се отнася и до празнуването на Рождество Христово. То е забранено и обявено за незаконно. Комунистическото ръководство умело придвижва по съветски маниер празника към Нова Година и го снабдява с новите герои - Дядо Мраз и, незнайно защо, Снежанка. Подкрепя го с пускане на „дефицитни“ стоки по магазините (портокали, банани, домакински уреди и други), концерти и разнообразни празнични събития. Българската предвоенна Коледа с нейните обичаи и атрибути потъва в забвение. Само някои „буржоазни“ семейства почитат празника, но винаги скришом, в тесен кръг на семейство и роднини.
Има ли днес елити в България? Кои са те? Какви са главните им характеристики, по какво ги познаваме?
Рот: Това са въпросите, които най-много ме вълнуват. Прескачам годините на соца, през които системата лицемерно пропагандира социално равноправие, докато в действителност „някои са по-равни от други“ (Джордж Оруел в „1984“), а комунистическата партия неизбежно ражда собствен елит. Създава се стройно подредена бюрократична система, в която точно се определя на кого какво се полага. В зависимост от партийния ранг се определя и степента на привилегиите – пазаруване в специални магазини, достъп до валута, луксозни отпуски, пътувания в чужбина и пр.
А за елитите на новата демокрация в България?
Рот: В класическия смисъл те всъщност не отговарят на представата за елит. Често пъти става дума за нови граждани с провинциален или селски произход. Функционално може да ги обявим за елит, защото упражняват влияние и служат за пример. Но за какъв пример? На мене ми се вгорчава да ги титуловам „елит“. Проблемът е много сложен, защото на всичкото отгоре се намесват и законите на дигиталното време. Но нека ги сравним с едновремешните елити. По същността си те твърде много се различават от предвоенните си събратя и сестри. Пак ще се върна към примера за Коледа. След разпадането на социалистическата система Рождество Христово отново започва масово да се празнува. Обаче как? Предколедното време на 2023 година прекарах в София. Още седмици преди празника в ресторанти, магазини и бутици се мъдреха пластмасови зеленини. По прозорците на апартаментите мигаха вериги от лампички в различни цветове. Имаше вече и изкуствени елхи със сини и розови топки. Така бяха украсени и телевизионните студиа, а в моловете звучаха познатите коледни песни на английски език. Не липсваха и шейни с червеноносия елен Руперт, продавачи и продавачки с островърхи червени шапки с бял помпон. Без никакво съмнение, оформянето на коледния ритуал се случваше по американски маниер, с американски герои и атрибути. Нямаше и следа от връзка с българската предвоенна Коледа. Защо не се върнаха едновремешните обичаи, защо се предпочете „американски превареният“ немски вариант? Не е трудно да се отгатне. Защото някогашната традиция е напълно заличена от напластените върху нея соц-идеологеми, унищожени са и нейните носители. Липсва паметта. Кой да запълни вакуумът?
Новите елити? Нищо, че Ви е трудно да ги смятате за такива.
Рот: Новите елити интелектуално все още прохождат. Разчитат изключително на финансовото си, а не на интелектуалното надмощие. Познават се по големите коли, скъпите дрехи и ваканции, по луксозните имения и партита. Образованост, културна креативност, цивилизованост, честност – хич не виждам те да са техни приоритетни характеристики. На предна позиция излиза една на пръв поглед странна хибридна комбинация от патриархална традиционност и чужбинска подражателност. Но видимото противоречие бързо се стопява, тъй като и двете характеристики говорят за едно и също - за липсата на корени и за лутане в избора на ценности. Дали могат да се съживят корените от българското минало? Много българи са отново в чужбина. Иска ми се да съм оптимистка. Времето ще покаже.
Проф. Юлиана Рот е преподавателка в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен.
