В Драгомир възродиха старите традиции на „Джумал“

Николай Чапански, автор и водещ фолклорни предавания по Радио Пловдив

Амбицията на читалищното ръководство и на младите хора в село Драгомир, община Съединение, е да възродят всички стари обичаи, обреди и ритуали в селото. За тази цел от няколко месеца е регистрирано и сдружение „Моето село Драгомир“ с основна цел да насърчава развитието на гражданското общество и да организира местни инициативи.

Точно преди 10 години читалище „Искра 1931“  възражда местния обичай „Джумал“ и той

се организира всяка последна събота на месец март.

Основен организатор по провеждането на ритуала е секретарят на читалището Майя Гочева, която го е проучила от стари хора в селото и го е описала подробно.

Тази събота е десетото издание на обичая и в него се включват предимно млади хора от 9 до 59 г. Някои от тях работят в близките градове Съединение, Пазарджик и Пловдив, но за неговото пресъздаване задължително се връщат в Драгомир. Обхождането на домовете започва от рано сутринта, от първата къща и продължава до последната. С Джумаловден окончателно се изпраща зимата и се посреща пролетта, а корените на празника са десетилетия назад във времето - още когато селото се е казвало Яхларе.

Ритуалното прогонване на болестите, лошотията и студената зима

е описано и в първата летописна книга на селото от учителя Петър Боев. Обичаят „Джумал“ за последно е правен през 1984 г. и доказателство за това е една стара статия във вестник, който се пази в читалищната библиотека.

Персонажите в ритуала са „циганският кмет“, невестите, мечкадарят с мечето Даймянчо, водача на Джумала и чаушите, докторът и циганките. Задачата на кмета е да пази циганките, докато влизат в домовете и поръсват стопаните с брашно за здраве. Външният вид на всички е смехотворен, само Джумала (камилата) и чаушите са страшни, пояснява Майя Гочева. 

Цяла зима тя е изработвала маски в читалището

и някои от тях ще бъдат показани за първи път. Ритуалът наподобява на тези от панагюрските села Бъта и Попинци, защото някои от родовете са дошли от този край и са населили Драгомир. Преди години селото е било в Пазарджишка област, а днес е последното от Пловдивска и е село без изход. Вечерта, след като всичко е приключило, всички къщи са обходени, участниците се събират и си устройват веселие със събраните средства и хранителни продукти.

След празника тази събота най-очакван е съборът на село Драгомир, който винаги е на Гергьовден. От миналата година е възстановен и Еньовден с ритуалното събиране на лечебни треви и билки.