В памет на един Учител

На 10 май 2024 година се навършват 3 години от кончината на дългогодишния директор на ОУ „Хр. Ботев”, гр. Ракитово, обл. Пазарджик Златка Пейчинова.

Три години... Много или малко са те за човешката памет? Зависи от това, какво се помни. Няма как да бъде забравено името Златка Пейчинова. Помнят я нейните близки като добра съпруга и майка, която винаги е готова да помогне, да посъветва, да приласкае.

Помнят я нейните приятели като човек, с когото винаги можеш да поговориш на всякакви теми, да се посмее и да поплаче с нея; като състрадателен и съпричастен човек с „голямо сърце” и „широка душа”, в които има място и за техните тъги, радости и проблеми.

Помнят я всички нейни ученици (повечето от ромски произход) – и добрите, и лошите, на които е отдала голяма част от живота си, за да ги направи достойни хора. Помнят я и техните родители като човекът, вдъхновил децата им за постигане на по-високи цели, научил ги да мечтаят.

Помнят я хората, които са работили с нея, като добър колега, готов да помогне на всеки; като строг, но справедлив директор, който познава възможностите на хората от екипа и умее да ги стимулира да покажат най-добрите си качества. Помнят я нейните началници като директорът, отдал цялата си творческа енергия за издигането на едно ромско училище – ОУ „Хр. Ботев”, гр. Ракитово – на по-високо ниво и за приобщаването и ограмотяването на ромските деца. Неслучайно Златка Пейчинова е удостоена с множество професионални награди: два пъти носител на значка „Отличник на Министерството на образованието и науката”, носител на сребърен орден на труда за строителството и управлението на училището по стопански начин, орден „Кирил и Методий” трета степен, почетен гражданин на гр. Ракитово. Признателността на обществеността на гр. Ракитово е намерила израз в наименоването на улица близо до ОУ „Христо Ботев” с нейното име. На входа на училището, чийто директор е била дълги години, има паметна плоча. 

Хора като Златка Пейчинова са неподвластни на времето и тези 3 години са като един миг, защото делото й дълго още ше се помни.

Поклон!

*Автор - Златка Димова