Велина Чакърова: Европа има проблем с индустриалното бъдеще и икономическия растеж

Автор: Бойчо Дамянов, Виена

- Как решихте да напуснете AIES и да преминете в частния сектор? 

- Убедена съм, че нещата, които предлагам днес, са силно търсени. Начинът, по който създадох моята консултантска фирма, ми дава възможност да работя както с обществения сектор, така и с частния бизнес и ми помага да финансирам и научната си дейност. Освен с шестте страни от източното партньорство на ЕС - Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна, през последните 5-6 години започнах много сериозно да се занимавам и с триъгълника Русия-Китай-Индия.

- Вероятно виждате перспектива в сътрудничеството с БРИКС? 

- Преди 20 години тази тема не съществуваше, но на проблема на сигурността в триъгълника Китай-Пакистан-Индия се обръщаше сериозно внимание. Днес и Китай, и Индия са водещи глобални сили, а Индия има амбицията да стане № 3 в света още до края на десетилетието. Тя ще продължава да задълбочава сътрудничеството си с Русия - процес, който предстои да наблюдаваме и изучаваме.

-  Какво е мястото на Австрия във Вашата дейност? 

- Тя е твърде провинциална от гледна точка на вижданията ѝ за Европа и света. През последните години е в отстъпление и губи позиции по отношение на конкурентоспособността на външните пазари. Това в особена степен се отнася до малките предприятия, които трябва да са много добре информирани за новите процеси, за да могат навреме да се приспособяват.

- Има ли инерция от времето на евтините руски енергоносители? 

- До голяма степен да, от друга страна в днешните силно променящи се условия има голям потенциал и нови възможности за адекватно позициониране. Преди всичко в глобалния Юг, който е в сериозен икономически и политически подем. Това е добра възможност за малките и средни предприятия, особено в сферата на услугите, на инфраструктурата, на преработката на питейна вода, в екологията. Вместо да се отворят и да започнат активно да търсят партньори и пазари, европейските фирми очакват партньорите и пазарите да дойдат при тях.

- Как се променя светът в последните години? 

- Новият свят се оформя пред очите ни, а ние сме във вцепенение. 

Виждаме промените, но се боим да ги осмислим

И това се случва и в бизнеса, и в държавните институции. Тъй като самите върхове не са подготвени, те не могат да формулират наличието на проблема пред медиите и обществеността. Най-пресният пример е липсата на военна помощ за Украйна. Две години подред доставяхме военна техника и боеприпаси от нашите собствени резерви. От средата на 2022 година беше заявено, че ще започне производството им, но на европейската политическа върхушка ѝ липсва умението да управлява в условията на неотложност, затова и до днес не може да реши проблема.

- Има ли информация, дали гражданите от страните на ЕС са готови да финансират военните разходи на Украйна? 

- Алтернативата е да изчезне Украйна, това е цената. Аналогичен пример имахме в областта на европейската енергетика. През 2015 година се взе решение за прекратяване на производството на енергия от въглеводородни източници, но без да се предприемат необходимите стъпки. Типичен подход в нашите демократични общества - да се отлага решаването на назрели, но непопулярни проблеми.

- Демокрацията не е ли преимущество в управлението на обществото? 

- Цената на такова решение е твърда висока за съответния политически ръководител и е по-добре да го отложи. Но в условията на криза, на неотложност, обществото плаща много повече, както стана през 2021 година, когато Европа закупи газ на десет пъти по-висока цена от предходния период.

- Каква е стратегията на ЕС и НАТО в момента? 

- Бяха оповестени призиви - на Русия да бъде нанесено стратегическо поражение, Украйна трябва да спечели войната, но никой не разбираше как точно, нямаше и обратна връзка с настроенията в обществото. Навярно за ЕС и НАТО е много по-изгодно да финансират войната в Украйна, отколкото да изграждат изцяло нова отбранителна линия, нова „Желязна завеса“.

- Имате ли идея как би могла Украйна да я спечели? 

- Отначало нещата се развиха в полза на Украйна, тя не допусна да бъде установен контрол над Киев. Тогава планът на Запада беше чрез санкции срещу Русия да разклати бюджета ѝ, да изсуши разходите <210> за войната и чрез блокиране на натрупаните руски валутни резерви зад граница, около 600 млрд. долара, да предизвика нейния финансов крах. Крайната цел на Русия е да забави, и по възможност да прекрати, евро-атлантическата интеграция на Украйна. От тази гледна точка Русия постигна успех.

- Ако бъдат въведени натовски войски в Украйна, няма ли това да обърне нещата в полза на днешния управляващ екип в Киев? 

- Така НАТО би могъл да защити Киев, но това очевидно не се посреща с особен ентусиазъм от много страни. Екзистенциалният въпрос е, че държавата агресор присъединява територии, които не са нейни, и на тях осъществява русификация, за разлика от САЩ, които по време на своите интервенции в Ирак и Афганистан не се опитваха да американизират тамошното население. Т.н. 

денацификация всъщност означава русификация,

т.е. на всички територии на Русия да говорят на руски, да мислят по руски, да живеят по руски и да са послушни сателити. В този смисъл Западът помага на една суверенна държава, която е нападната и има право да бъде защитена.

- Засега обаче не се очертава перспективата ЕС, НАТО и Украйна да разгромят Русия. Какво следва от тук нататък?

- Ако не  последват по-сериозни мерки, ще се стигне до поглъщането ѝ. Германия е отдадена изцяло на вътрешните избори във федералните провинции. Предстоят избори и за Европарламент, очертава се крайно десните партии да формират 25% от неговия състав. А тези партии са против поддръжката на Украйна. Не бива да забравяме за друг възможен сценарий - през ноември в САЩ да победи републикански президент, който да се фокусира върху голямото противоборство с Китай в Азиатско-Тихоокеанския регион. Американският интерес е не да унищожи Русия, а да я отслаби икономически, военно и финансово, за да я управлява отвън.

- Имате ли идея защо Виктория Нюланд бе освободена от Държавния департамент? 

- Мисля, че предстои политиката на САЩ към Европа да се промени. Новият президент ще назначи нова администрация, ще се появят нови лица. Същото ще стане и в Европа. В момента, заради предстоящите избори, сме в политически вакуум както в САЩ, така и в ЕС. Затова САЩ избягват всякакви резки движения.

- Какво да очакваме в Европа, ако републиканците спечелят през ноември? 

- Ще се стремят към двустранни договорености с отделните страни както от ЕС, така и от другите райони на света. Едни ще бъдат обявени за приятели, други за врагове. Еврокомисията вече няма да е партньор за САЩ и ще загуби своето значение. Всичко това ще се отрази неособено положително и върху НАТО.

- Има ли опасност с идването на Тръмп да се разпадне ЕС или НАТО? 

- Опасността не е Тръмп, а вътрешните напрежения в резултат на нерешените икономически, финансови и демографски проблеми. Има неща, които ЕС трябваше да предприеме още преди 10-15 години. През следващото десетилетие го очаква структурен дисбаланс и негативно развитие.

- Структурният дисбаланс се решава с нови инвестиции в перспективни отрасли и технологии?

- За съжаление, в момента в ЕС се вземат първосигнални решения, базирани на партийни и изборни интереси, а не на стратегическо мислене. Конкретен пример - унищожаването на ядрената енергетика в Германия. Не само липсата на руски газ е причина за окаяното състояние на немската промишленост, а и спирането на АЕЦ. Хоризонтът за вземането на това решение беше съкратен и политически мотивиран. Правителството закри действащите АЕЦ в угода на "Зелените". А Германия е особен случай, 

ако тя пипне грип, Европа ще развие пневмония.

Ако не бъде осигурен евтин енергиен ресурс, металургията и машиностроенето ще закрият своите заводи и ще ги изнесат в чужбина. В Германия през следващите 10-15 години при 80-милионно население ще има 20 милиона пенсионери. Над 30% от брутния вътрешен продукт ще отива за покриване на социални разходи, това са сериозни системни грешки в управлението на обществото. В ЕС имаме остър демографски и още по-мащабен миграционен проблем. В край на краищата - имаме най-остър проблем с индустриалното бъдеще и с това как ще се гарантира икономическият растеж. Имаме проблем с военната сигурност. Имаме три взаимно свързани проблема и трите с негативни последици за европейското общество.

- Как са нещата в България и какви са сценариите за нейното бъдеще? 

- България трябва най-напред да се стабилизира политически, но, за съжаление, отново е в полосата на нестабилност, при това в една изключително напрегната регионална и международна обстановка, в която около нас гори. Наложително е да имаме много стабилни отношения със  съседите - Турция, Гърция, Румъния. Ако не се правят резки движения, като цяло перспективата е добра, тъй като през нашата страна ще минават коридорите изток-запад, свързващи динамично развиващия се Индийско-Тихоокеански регион и страните от АСЕАН през Близкия изток, Турция и Гърция с Европа. Към 2025-2026 година ще наблюдаваме фаза на примирие и новите блокове ще започнат да се оформят. България определено ще е транзитна страна, което ѝ дава големи преимущества. Затова следва да бъдем много по-балансирани във външната политика и да се позиционираме като връзка на ЕС с Близкия изток, Индия, Китай, Русия и останалите страни от БРИКС.

Велина Чакърова е водещ експерт в областта на геополитиката и сигурността. Завършва магистратура в Хайделберг с фокус Югоизточна Азия. В продължение на 13 години работи в Австрийския институт за изследване на европейската политика за сигурност (AIES), в началото като научен работник, а последните пет години като директор на института, който напуска по своя инициатива през 2023-та и основава консултантско звено за геополитически стратегии, рискове, тенденции и сценарии.