Георги Мишев гостува в Пазарджик. Никола Иванов представя големия писател

Големият български писател и сценарист Георги Мишев ще гостува в Окръжна библиотека „Никола Фурнаджиев“ в Пазарджик в четвъртък, 25 април, в 17 часа. По произведенията на писателя и негови сценарии е заснета важна част от българската филмова класика – „Дами канят“, „Момчето си отива“, „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Селянинът с колелото“  и други.

Литературната анкета е осъществена от литературния критик Никола Иванов и от споделеното  в нея читателите  ще научат важни, любопитни и неизвестни неща за живота и творчеството на бележития творец.

                                                                 НЕОБХДИМИ  ДУМИ

Литературните анкети имат смисъл, когато се провеждат със стойностни литературни творци, които имат знакови за националната си литература творби и запазено място в литературната ни класика или литературната ни история. Освен това трябва да имат богат и интересен творчески  живот и  биография, за да споделят важни размисли и истории, както и да ги разкажат смислено и вълнуващо. Такъв несъмнено е Георги Мишев.

Литературната анкета с Георги Мишев е осъществена в продължение на няколко месеца. В анкетата Георги Мишев е на високото си писателско ниво, познато от литературното му творчество. Прочитайки анкетата, читателите ще научат малко известни и направо неизвестни факти от литературния живот в България в продължени на половин век. 

                                                     Никола ИВАНОВ

    - Г-н Мишев, нека да започнем анкетата нетрадиционно, с въпроса: можеш ли да кажеш как стана писател?

 - Мога! Колкото и смешно да звучи – защото наистина си е смешно. Бях девет-десетгодишен, когато дойде „светлата дата“ девети септември 44-та. От града пристигна нова учителка и основа дружинка на детската организация „септемврийче“ – бодрата смяна на комунистическата власт. Всеки искаше да бъде знаменосец, да бие барабанче, да носи поне  чантата с червения кръст. Никой не искаше да бъде дописник, последната длъжност в щата. Причината: трябва да се пише извън домашните упражнения. Бях последен в редицата, поради дребния ръст и с не особено привлекателната външност. „Ти ще бъдеш дописник!“, каза ми дружинната Здравка. „И не ми възразявай, защото това е партийно поръчение! Оправи си презрамката и ела да ти дам бележник. Ще пишеш разбрано, за да не измъчваш редакцията. Отивай в строя!“

Така бях назначен за дописник на столичния вестник „Септемврийче“. Пишех за дружинката на Йоглав: помогнали на дядо Стоян да обере мамулите (царевицата на кочани); събрали старо желязо за електрификация на селото; правили трудов ден за засаждане на акации в местността шумата… Дописник: Гошо Мишев.

Нося дописката на дружинната, слагам запетайки тук-там, но и другарката не е много наясно с препинателните знаци приема написаното и го изпраща в София.. Поправя името ми: „За нас може да си Гошо, но за народа трябва да си Георги, като другаря Димитров!“

Ако се пазят първите годишнини на вестника (гл. редактори Асен Босев и Петър Стъпов) тук-там ще срещнете и моето име. Както и във вестник „Въздържателче“: апетитът идва с писането… По едно време се появи и вестниче „Стамболийче“, на земеделския съюз, но докато пратя дописка, разбрах, че са обесили Никола Петков – за малко да стана ренегат. Дълго време мислех, че ренегат се пише с „д“ накрая, защото слушах селските комунисти да наричат „гад“ всеки, който не е от тяхната партия. Сетне за мен дойде пубертета, научих от  книгите думата „тестостерон“, а от драскането в бележника пък се появи „текстостерон“