Певицата Мария Мирославова - RIA: Музиката е моето спасение и цвят в живота

Мария Мирославова - RIA е истински огън. Красивата млада изпълнителка впечатлява с визия, творчество и неудържим стремеж. Съвсем наскоро тя представи третия си самостоятелен сингъл Intact. Песента грабна вниманието със своя текст и експлозивност и бързо набра популярност.  RIA заслужи наградата за "БГ Дебют" на 20-ите Годишни музикални награди на БГ Радио и със сигурност тепърва ще колекционира престижни статуетки. Дъщеря е на Мария и Миро от "Мери Бойс Бенд". "Марица" има възможността да разговаря с талантливата Мария Мирославова за новата ѝ песен, за това какво я вдъхновява, за подкрепата на родителите ѝ, за това как прекарва свободното си време и за бъдещите ѝ планове. 

- Новата песен “Intact” е повече от взривяваща. Нека да разкажем малко повече за процеса по създаването ѝ, за нейната история и посланието, което е закодирано в нея. 

- “Intact” е третият ми самостоятелен сингъл. Той е на английски. Всъщност повечето идеи за песни в последно време ми идват на този език. Следвам ги и не искам да се ограничавам в езиково отношение. Когато спечелих финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура", по програма „Дебюти“, си дадох сметка, че трябва да създам взривяваща песен. Нещо различно, нещо, което да направи впечатление и да е надграждане в творческо отношение. Често се шегувам, че сякаш бръкнах дълбоко в кутията с идеи и емоции… Написах текста, след това създадох музиката и аранжимента. Искаше ми се всичко да е различно и да отговаря повече на музиката, която харесвам и слушам в свободното си време. Използвам стилистиката на по-тежък, модерен рок, по-яки вокали и китарни рифове. Видеоклипа заснехме с Васил Стефанов в София. Приятелите от „Спални места“ и братовчед ми Виктор се отзоваха за снимките. Виктор докара мотора си, който задължително исках като декор. Много държах и на кадрите със сенките на двамата влюбени, които хем си съперничат и се отблъскват, хем се привличат и се прегръщат. Важно ми беше чрез тях да покажа състоянията и човешките взаимоотношения, картините на любовта. “Intact” разказва история, носи послание. Но това, което най-много искам да кажа на хората, е да не се страхуват да се отдадат на любовта, въпреки че понякога излизат наранени от нея. Да, няма как да си сигурен, че си срещнал правилния човек, няма как да останеш непокътнат след любовта, но си струва да я изживееш, струва си да се впуснеш в нея, защото може пък този път да срещнеш подходящия човек, с който всичко ще е красиво.

- Смяташ ли да продължиш линията на рока, каквато зададе с „Intact”? В тази връзка, имала ли си колебания относно в това в какъв музикален стил да се позиционираш и развиваш? 

- Обичам тази стилистика. Обичам рок музиката. Не мисля, че трябва да си създавам ограничения. Като млад артист имам правото и мисля да експериментирам в различни нюанси на рока. Не се колебая, защото идеята за песен идва винаги различна, винаги нова и сякаш сама си носи стила.

- Разкажи малко повече за музикалния си път. Ти си от музикално семейство, което със сигурност е оказало влияние. Как започна музикалната приказка за теб?

- Родена съм в София. Свиря на пиано и посещавам уроци по солфеж от петгодишна възраст. До седми клас учех в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ със специалност пиано и втори инструмент класическа китара, след което завърших СМГ.

Излизам на сцена от ранна детска възраст. Животът на всяко дете, което свири на музикален инструмент е пълен с продукции и класически концерти. Първите си стъпки в популярната музика на практика направих след Музикалното, с изпълнения за китара и глас на концерта за 45-тата годишнина на СМГ в зала 1 на НДК. Последваха множество представяния на открити сцени, Естрадата в Борисовата градина и благотворителни събития. Няколко години се изявявах като вокал на група LIFT, с които изнасяхме трибюти на Red Hot Chili Peppers и Beatles. По-късно, с приятели от гимназията, създадохме групата 58 Degrees. След поредица концерти с кавъри, започнахме да свирим и авторска музика. 

С родителите си Мария и Миро от "Мери Бойс Бенд"

Дебютният ми сингъл "Нашата мечта" бе приет много добре. Достигна №1 в Нашите 10 на БГ Радио, седем поредни седмици остана на върха в БНР Топ 20 и бе обявен за Песен на м. Януари 2022 в класацията на БНТ "Ново 10+2". Последва участието ми в "Остани" – съвместна песен с Мария Мутафчиева и Тони Димитрова. Благодарна съм за подкрепата на слушателите, номинациите и наградата в категорията БГ Дебют на 20-тите Годишни Музикални Награди на БГ Радио. Както и за подкрепата към втория си самостоятелен сингъл – "The Way You Are". Песента е двуезична – на български и на английски. А клипът бе заснет в Лондон и София. 

- Какво те вдъхновява за създаването на песен? Колко време отнема творческия процес?

- Аз съм изключително емоционална личност. Мога да сменя 3 настроения в рамките на 15 минути, но мога смело да твърдя, че всяко едно от тях ще е напълно искрено. И точно заради тази си черта, заради всички виртуални светове, заради фантастичния свят, който ми разкриват фентъзи романите, когато ми се случи нещо в живота, в главата ми започват да се появяват всякакви сюжети. Някак си вече подсъзнателно се опитвам да превръщам всяко едно по-интересно нещо от ежедневието си в история. Не мисля, че има определена формула за писането на една песен, може да отнеме 20 минути, може години….Понякога губим първоначалното вдъхновение и може да срещнем на по-късен етап нещо, което да ни вдъхнови да я завършим, но накрая всяка идея добива пълен блясък.

- Какво, всъщност, ти дава музиката?

- Смисълът. Цвят в живота. За мен музиката винаги е била спасението, когато светът е сив у скучен, както са и книгите, които чета. Тя ми помага да преминавам през моменти в живота си, както и да срещам сродни души. Винаги съм виждала музиката като нещо, което ме свързва с другите хора по света, които се чувстват точно като мен, точно в този момент. Чрез нея намирам и подкрепа, и споделени емоции, било то щастливи или тъжни. Мечтая за това музиката ми да достигне и докосне хората, така както аз съм открила своите вдъхновения, когато съм имала нужда.

- С какво се занимаваш извън магията на музиката? 

- Успоредна на магията на музиката е магията на математиката. Завърших с отличие Софийската математическа гимназия и взех бакалавърска степен по „Компютърна анимация и визуални ефекти“ в Манчестър. Една година учих „Софтуерно инженерство“, сега уча като втора бакалавърска програма „Математика и информатика“ в СУ. Предстои ми да избера къде да уча магистратура. Искам да се развивам в области на анимацията за компютърно игри. Запален геймър съм. Сега често преподавам математика като заместник учител в СМГ и любовта към компютърните игри със сигурност много ми помага в общуването с учениците. Близката ми до тяхната възраст – също.

- Остава ли ти достатъчно време и какви са любимите ти занимания/хобита?

- Аз съм човек, който не може да живее без да се занимава с нещо арт. В последно време много играя и видео игри и рисувам, но през цялото това време си пея или мисля за някакъв страничен проект. Игрите ме зарибиха по анимацията и самото създаване на подобна фантастична дигитална реалност. Обожавам времето прекарано с приятелите ми онлайн и когато измисляме най-различни стратегии. 

- Какво предстои за RIA оттук нататък? Да очакваме ли нова песен, албум и т.н.?

- Музикалното ми пътешествие до тук е пълно с изненади и преживявания, които няма да забравя. Не само забавления, но и ангажименти в професионален план. Излязоха синглите  ми “Нашата мечта”, “The Way You Are”, “Ïntact”. Видеоклиповете, който заснехме за тях, се получиха толкова цветни и пълни с емоции. Страхотни дни, с много весели случки и щури изпълнения с едни от най-близките ми хора. Имах възможност да пообиколя страната и света, да изнеса няколко концерта, които бяха много ценни за мен. Публиката беше невероятна. Предстоят още много такива срещи. В най-близко бъдеще са концерт за китара и глас и участието ми в Благотворителния бал на президента на Република България. Мисля да започна работа и по нова песен.

- Осъществена детска мечта ли е музикалната сцена или като малка си мечтала за съвсем различна реализация?

- Мисля, че мечтите на всички малки момичета си приличат: да станат принцеси, да летят в космоса, да танцуват, да пеят и т.н. Детските ми години бяха посветени на балет, на пиано и плуване, уроци по английски, по рисуване… Много години отдадох на математиката. Но голямата мечта, която ме съпътства и до днес, е музиката. Винаги съм била от спокойните, добронамерени хора и писането на музика се превърна в моя начин на изразяване. Често предпочитам да изпея нещо, отколкото да говоря. Независимо дали преживявам позитивни или негативни моменти, обичам да ги записвам и да създавам песни от тях. А сцената, тя е като втори дом за мен, място, където се чувствам себе си. Това е моята мечта – да продължавам да правя това, което ме прави щастлива, изразява ме най-добре и ме допълва.

- Имаш ли подкрепата на своите родители и в каква насока?

- Родителите ми винаги са ме подкрепяли във всичко, което правя, включително и в музиката. И в училище, и в университета… А аз имах толкова много активности! Освен китарата, пианото и рисуването, съм се занимавала с какво ли не – ролери, скейтборд, фехтовка… Не ме спряха и да замина да уча във Великобритания, въпреки че тук бях приета в най-желаната специалност – „Софтуерно инженерство“ в СУ. Оценявам тяхната подкрепа и съм им много благодарна, че вярват в мен и не спират да ми напомнят всеки ден, че мога да постигна всичко. Да израснеш в музикално семейство е парти безкрай. Музикантите от Мери Бойс Бенд и техните близки винаги са били част от нашето семейство. Съпругите и  приятелките на момчетата често ме гледаха като бях малка, когато нашите имаха концерти извън София. И днес на много празници сме всички заедно. Често съм и първият слушател на песните им, зная какво ги притеснява и радва… Водили са ме на много концерти и репетиции, изкарала съм безброй часове в студио с тях. Чувствам се подготвена за това, което ми предстои, тъй като имам жив пример пред себе си. Като мои родители, Мери и Миро ми дават и съвети. Разбира се, невинаги сме на едно мнение, тъй като стиловете ни се различават, но това е напълно нормално. Едни от най-любимите ми спомени със семейството ми са: как седим тримата, свирим и пеем заедно.

- Какво е мнението ти относно това дали родните артисти трябва да пеят на български или на английски?

- Аз май спадам към втората група, тъй като повечето ми идеи за песни са на английски. Бих казала, че намирам за по-лесно да изразя това, което чувствам, чрез него. Но не ме разбирайте погрешно, възхищавам се на много български песни. Смятам, че езикът ни е много богат, предизвикателен и музикален. Ако трябва да бъда честна, се оставям на течението, зависи как го чувствам. Имам песни писани на български, имам на английски, също и смесени. Най-важното е да носят послание, да въздействат.

- Смяташ ли, че българската музика заема заслуженото й място в световен мащаб? Оценена ли е подобаващо тук?

- Светът първо трябва да има шанса да чуе българска музика. Аз още не зная какъв път трябва да измине една песен, за да бъде чута в световен мащаб… Ако е на български, вероятно шансовете ѝ ще са по-малки… Това обаче не важи за фолклора ни, който въздейства именно, защото е на български. От друга страна, има много талантливи хора в България и се надявам някой да успее, да изгрее и на световната поп и рок сцена. Все още не мога да кажа със сигурност дали родната ни музика е подобаващо оценена и тук, защото съм в началото, на възраст, в която усещам голяма подкрепа и съм благодарна за нея!

- Какви са впечатленията ти за Пловдив?

- Много сме пътували с родителите ми, предимно в родната ни България, но и в чужбина на почивки, екскурзии и концерти. Пловдив е едно от най-вълшебните места, които съм посещавала, защото, освен красив град, е незабравимо, пълно с емоции и любими хора място! Нашите имат семейни приятели и състуденти от града, с които винаги си изкарваме страхотно. Редовно посещаваме събития в Античния театър, Рок фестивали и концерти в града. Гостувала съм многократно в предавания на Милко Петров в БНР. Един от най-щастливите ми моменти – получаването на наградата БГ Дебют на 20-тите Годишни Музикални Награди на БГ Радио също беше в Пловдив. Никога няма да забравя тази вечер!

- Може ли да разкажеш някоя забавна случка, свързана с теб и музиката?

- Когато записахме „Още една“ – общата си песен с група „Спални места“, хората бъркаха името им и редовно обявяваха, че имам дует със „Спални вагони“. И този „крив телефон“ така промени нещата, че накрая се появи новина, че ще представям песен в „Къща за гости“… А най-шантавото беше, че и роднини звъняха да питат коя ще е тази къща за гости, в която ще имам концерт…

- Какво ще пожелаеш на читателите на „Марица“?

- Да бъдат щастливи! Имам чувството, че сякаш сме забравили кои са важните неща, в това забързано наше ежедневие. Сякаш хората са толкова погълнати от работа и от материалните неща, че пропускат да обърнат внимание на това, което ги прави щастливи. Даже не се опитват да го намерят. Аз мисля, че трябва да се опитаме да отделяме повече време на себе си и на креативното в нас, да не мислим само за утре, но и за днес, за сега, защото трябва да се наслаждаваме на момента, не само да мислим какво следва след него.